Решение № 4752 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11316/2010 г.

Решение № 4752 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11316/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Съдебното производство е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 1506/12.07.2010 г., постановено по административно дело № 1939/2009 г., Административен съд - Варна е отменил Заповед № Р-484/10.01.2002 г. на Кмета на Община Варна, с която е одобрено попълване на действащия КП (кадастрален план) на "Приморски парк" гр. Варна за ПИ (поземлен имот) № 2704, както е показано с кафяв цвят на скица № 2714/13.12.2001 г. към графичната част на заповедта, и е осъдил Община Варна да заплати на Държавата чрез Министъра на МРРБ (Министерството на регионалното развитие и благоустройството), представляван от Областния управител на Варненска област, съдебно-деловодни разноски в размер на 250 лева. Срещу това решение са подадени три касационни жалби: 1) от ЕТ "СЕ ЛА ВИ - Иван Киров" гр. Варна, ЕИК 103024228, представляван от Иван Славов Киров; 2) от адв. Юлиян Георгиев в качеството му на процесуален представител на ЕТ "СЕ ЛА ВИ - Иван Киров"; 3) от Кмета на Община Варна чрез процесуалния представител Цветан Янакиев, началник отдел "Правен". По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК - недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска обезсилване на решението като недопустимо, а при условията на евентуалност неговата отмяна като неправилно, и разрешаване на делото по същество, като се остави в сила (потвърди) процесната заповед. Едноличният търговец претендира и присъждане на сторените деловодни разноски, а кмета на Община Варна - юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационните жалби - Държавата чрез Министъра на МРРБ, представляван от Областния управител на Област Варна, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез пълномощника ст. експерт-юрист Мирена Дамбова оспорва касационните жалби и моли за оставянето им без уважение като неоснователни и оставяне в сила на оспореното с тях съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледани по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационните жалби са неоснователни. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Неоснователно е касационното оплакване по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК. В случая не е налице приложното поле на чл. 221, ал. 3 от АПК. Въпросът за допустимостта на жалбата на областния управител, поставила началото на съдебно-административното производство, е обсъден подробно в обжалваното съдебно решение, тъй като е повдиган нееднократно пред първоинстанционния съд. В съответствие с разпоредбите на чл. 18, ал. 4 и чл. 20, ал. 1, б. "д" от ГПК (отм.), действащ към датата на подаване на жалбата - 25.01.2002 г., и представеното по делото пълномощно от К. Паскалев - министър на МРРБ към този момент, с което той упълномощава Областния управител Яне Янев "да го представлява пред всички съдилища в Р. България лично или чрез преупълномощено от него лице, по делата, които се отнасят до недвижимите имоти - държавна собственост, находящи се на територията на област с административен център гр. Варна", обосновано решаващият съдебен състав е приел, че областният управител е активно легитимиран да обжалва процесната заповед, и че подадената от него жалба е допустима за разглеждане. Към пълномощното е приложено придружителното писмо, с което то е било изпратено на областния управител. Последното е с изх. дата 28.08.2001 г., поради което не оставя съмнение, че упълномощаването е направено от надлежния министър. Наред с това, както е посочено и в решението, по аргумент от чл. 18, ал. 1 от ЗДС, областният управител е могъл да обжалва заповедта и на самостоятелно правно основание. Оспореният съдебен акт не страда и от твърдяните от касаторите пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Варненския административен съд, с което жалбата до него е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Обосновано и в съответствие с материалния закон в проверяваното решение е прието, че оспорената пред Варненския административен съд заповед е незаконосъобразна. Наведените доводи и представените пред касационната инстанция доказателства не променят по никакъв начин този извод. Законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му с оглед на съществуващите към този момент факти и обстоятелства. В случая релевантната дата е 10.01.2001 г. По делото е безспорно установено, че по силата на заповед № 1158 на областния управител от 11.05.1998 г., издадена на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), към този момент е бил отменен Акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 245 от 05.09.1997 г. Няма данни заповедта на областния управител да е била обжалвана и съответно отменена по реда на чл. 79, ал. 2 от ЗДС, поради което и по аргумент от чл. 5, ал. 1 и 2 от ЗДС, Акт за изключителна държавна собственост (АИДС) № 603 от 17.05.2000 г. легитимира държавата като собственик на описания в акта имот, в който съгласно компетентно изготвените в това отношение заключения на вещите лица по възложените им експертизи попада и процесният имот. Следователно, извършеното вписване на общината като собственик на последния е направено в нарушение на материалния закон и това нарушение е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. В тази връзка обоснован е и изводът на съда, че попълването на кадастралния план с поземлен имот с пл. № 2704 е извършено в нарушение на установената в чл. 86, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.) процедура, изразяващо се в неуведомяване на представител на държавата (областния управител) за образуваното административно производство и за неподписване от страна на последния на съставения на 04.12.2001 г. акт за непълноти в одобрения кадастрален план. Предвид горното и по изложените в съдебното решение подробни съображения за немотивираност на оспорената заповед, за липса на мотивиран доклад на главния архитект, за несъответно правно основание и за неизпълнение на изискването на чл. 90 от ППЗТСУ (отм.), които настоящият съдебен състав напълно споделя, заповедта, с която е одобрено попълването на кадастралния план, правилно е отменена като незаконосъобразна. Достигайки до такива изводи и като е уважил подадената до него жалба, Административен съд - Варна е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. Предвид установената по-горе неоснователност на главните искания в касационната жалба, неоснователни се явяват и акцесорните им претенции за присъждане в полза на касаторите на сторените от тях деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, а доколкото ответникът по касация не е претендирал такива, то те не се дължат и нему. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,