Решение № 14178 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2245/2014 г.

Решение № 14178 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2245/2014 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Металик" АД - гр. Стара Загора чрез пълномощника си юриск. Цвета Съйкова срещу решение № 3060/3.12.2013 г., постановено по адм. дело № 790/2013 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение от 27.11.2012 г., изх. № М47-496-1/27.11.2012 г. на началника на МП "Варна запад" по ЕАД 11BG002002H0029797/20042011 за променен деклариран тарифен код на внесени от Китай стоманени безшевни тръби и са определени публични държавни вземания - антидъмпингово мито в размер на 14 455,68 лв. и ДДС - 2 891,14 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът при постановяване на решението си е нарушил чл. 205 ЗМ, както и неправилно не е кредитирал събрани и допуснати в хода на съдебното производство доказателства. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на акта на митническия орган за претарифиране на внесените стоки. Иска се и присъждане на сторените разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение. По делото е депозирана молба от юриск. Съйкова с характер на писмени бележки по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба началникът на МП "Варна запад" в депозирано по делото писмено становище от юриск. Лора Сърбинска я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд правилно е установил и изложил в решението си фактическата обстановка по делото. При нея съдът е установил, че при деклариране на процесните стоки - два вида безшевни стоманени тръби вносителят "Металик" АД е посочил следните тарифни кодове - за стока 2 - 73043993 80, а за стока 3 - 73043992 99. При подаване на ЕАД 11BG002002H0029797/20042011 вносителят е представил само фактура, опаковъчен лист и коносамент. Установено е, че митническият орган на основание чл. 78 от Регламент № 2913/92 (чл. 84 ЗМ) е извършил повторна проверка на декларацията и при нея е изискал представяне на допълнителни доказателства, като вследствие на това жалбоподателят е представил анализен сертификат с химичния състав на внесените стоки и въз основа на него митническият орган е извършил претарифиране на стоките за стока 2 - 73043993 20 с допълнителен код А999 и за стока 3 - 73043180 30 с допълнителен код А999. Съдът, както и митническите органи са се позовали на Регламент № 926/2009 г., който изисква антидъмпинговите мерки да се прилагат в зависимост от производителя на съответните стоки, а не на вносителя (доставчик) на същите. Затова с оспорения пред съда митнически акт - решение е определено мито 39,2%, вместо 27,5%, както е поискал вносителя на процесните стоки. Прието е, че в списъка към цитирания регламент не фигурира вносителят на стоките "Тянжин Норд-Пайп Ко" ЛТД, както и посочените две други дружества. Съдът е приел, че тежестта на доказване кой е производител на стоките е жалбоподателя, тъй като той претендира по-благоприятно тарифиране, но доказателства относно този факт не били представени. В този смисъл съдът е потвърдил извършеното тарифиране на процесните стоки от митническите органи. Обжалваното решение е правилно постановено. В касационната жалба се съдържат най-вече оплаквания срещу решението на митническия орган, което е оспорено пред първоинстанционния съд, а не срещу решението на последния. Неоснователно касаторът възразява, че липсва компетентност на органа, издал оспорения пред съда акт. Неоснователността на това възражение е вследствие неправилно възприемане на извършения от митническите органи последващ контрол съгласно чл. 78 от Регламент № 2913/92. В случая митническите органи са извършили повторна проверка на декларацията, както правилно е приел и съда, поради което неправилно касатора сочи процедурата на последващия контрол на декларирането, при която не се проверяват самите стоки. Не отговаря на истината и твърдението за допуснати от митническия орган нарушения по чл. 19 ЗМ, нито че към момента на декларирането митническите органи са разполагали с необходимите данни за изчисляване размера на публичните задължения при декларирането. Установено е по несъмнен начин, че едва при поискване от митническите органи по реда на извършената от тях проверка на декларирането, касаторът е представил анализен сертификат на внесените стоки с информация за химичните свойства на процесните тръби. В приложението към Регламент № 926/2009 г. на Съвета за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, се съдържа списък на оказалите съдействие производители, посочени в чл. 1, § 2 под допълнителен код по ТАРИК A950. В този списък фигурира дружество Tianjin Pipe (Group) Corporation (TPCO). Съдът по искане на жалбоподателя е назначил съдебна експертиза с вещо лице-преводач, което да извърши превод от китайски език относно страните продавач и купувач по предоставените в административната преписка договори за покупко-продажба на минни продукти и по фактури № 48708/1.12.2010 г. и № 04028734/19.12.2010 г. Вещото лице-преводач е констатирало, че в регистъра на китайските фирми-производители има няколко фирми от областта на Тянжин (Тиенцзин), които са производители на стоманени тръби, които са обеднени в холдинг Tianjin Steel Pipe Co LTD. Относно превода на представените фактури вещото лице е пояснило, че поради изключително нечетливите копия на фактурите, не може да направи точен превод, особено на името на търговската зона, където е извършена транзакцията. Според експерта в китайския език думите се търсят в речник по броя на чертите, от които са съставени, а в процесните документи те са неразбираеми. Предвид заключението на вещото лице, правилно първоинстанционният съд е приел, че вносителят на процесните тръби не е доказал кой е производителят на тръбите и че той фигурира в цитирания списък на Регламент № 926/2009 г. на дружествата-производители, оказващи съдействие по цитирания регламент. Такова доказване касаторът не е успял да постигне с представените документи за наблюдение, издадени от Министерството на икономиката енергетиката и туризма на РБ България, тъй като от тях не се доказват неговите твърдения, поради което необсъждането им от съда не се отразява на крайния извод, който е направил за неоснователност на жалбата. Освен това тези документи от МИЕТ не могат да задължат митническите органи само въз основа на тях да извършат различно тарифиране на внесените стоки. В този смисъл съдът не е допуснал соченото нарушение по чл. 205 ЗМ, тъй като в тежест на касатора е било да докаже кой е производителят на внесените от него тръби, за да се ползва от по-благоприятно тарифиране на стоките съобразно изискванията на цитирания по-горе Регламент. Износителят на стоките не е равнозначен с производителя, поради което оплакванията в тази насока са неоснователни и не намират опора в доказателствения материал по делото. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно и не се установи да са допуснати сочените в касационната жалба нарушения, водещи до неговата отмяна. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото и направеното искане за юрисконсултско възнаграждение в депозираното по делото писмено становище, такова не се присъжда, тъй като тази страна в касационното производство не е била защитавана от юрисконсулт. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение