Решение № 10787 от 23.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5271/2010 г.

Решение № 10787 от 23.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5271/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Сигма ремонт" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Иво Любомиров Виденов и чрез процесуалния представител - адв. Арабаджиева, против Решение № 293/8.03.2010 г., постановено по адм. дело № 4977/2009 г. на Административен съд София - град, с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска отмяната му. Ответникът - директора на Дирекция "Контрол по строителството" при СО, не се явява, но е депозирал писмено възражение, с което оспорва касационната жалба, като неоснователна. Ответникът - "Софийски имоти" ЕАД, гр. София, редовно призован не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд София-град е била жалба от настоящия касатор против Заповед № РД-20-100/26.06.2009 г. на Директора на Дирекция "Контрол по строителството" при СО, с която на основание чл. 195, ал. 6 вр. ал. 1 ЗУТ и чл. 196, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ е наредено премахването на строеж: част от Сграда № 14 от Протокола от 27.05.2009 г. на Комисията, назначена със Заповед № РД-20-28/1/12.03.2009 г. на Директора на Дирекция "Контрол по строителството" при СО с РЗП 1897.70 кв. м., съгласно предвижданията на ПУП попадаща в новообразуваната улица от о. т. 21в - 33 - 32 - 31 - 30 до о. т. 29 между кв. 1 и кв. 1в, м. "Зона Б-5-4". Съдът, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, установени в чл. 195 и чл. 196 от ЗУТ и в съответствие с приложимия материален закон, поради което е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е правилно. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът е извършил проверка за законосъобразност на оспорения пред него административен акт, на всички основания по чл. 146 от АПК, включително и за нищожност. При тази проверка, на база установените правно релевантни факти, правилно е установено, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, при наличието на изрично предвидена законова делегация в § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ и Заповед № РД-09-3345/29.05.2008 г., както и Заповед № РД-15-4422/10.06.2009 г. на кмета на СО. Правилни са и другите изводи на съда за отсъствие на нарушения на административнопроизводствените правила и за съответствие на заповедта с материалния закон. Заповедта е издадена на основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ и по реда на чл. 196 от ЗУТ. Съставен е констативен протокол от 27.05.2005 г., в присъствието на касатора, в който е налице подробно описание местонахождението и състоянието на строежа - част от сграда № 14, попадаща в УПИ I кв. 1 на ж. к."Зона Б-5-4" на гр. София, а съгласно влезлия в сила ПУП за квартала, попадаща в новообразувана улица от о. т. 21в-33-32-31-30 до о. т. 29 между кв. 1 и кв. 1в, м."Зона Б-5-4". Подробно е изследвано състоянието на строежа, като по своите характеристики, потвърдени от заключението на съдебно-техническа експертиза на в. лице Дурчев и неоспорено от страните, строежа е застрашен от самосрутване, опасен е за живота и здравето на хората и не може да бъде поправен или заздравен. При тези безспорно установени данни изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед, с която е наредено премахването на процесния обект, на основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, са правилни. Настоящата инстанция не споделя възражението на касатора, че оспорената заповед е нищожна, тъй като е без предмет, с оглед липсата на индивидуализация на обекта. Съгласно изложеното по-горе и описанието на строежа в съставените констативни актове, които са част от административната преписка по издаване на заповедта, строежа - сграда № 14 по протокол от 27.05.2009 г., е индивидуализирана по местонахождение и вид, което означава че заповедта има предмет. В подкрепа на този извод е заключението на вещото лице, а също така и представения пред касационната инстанция протокол от 06.11.2009 г. на Комисия при СО, от който се установява, че процесната сграда № 14 е премахната. Последното не би било възможно, ако липсваше индивидуализация на строежа в заповедта. Поради изложеното и отсъствието на касационни основания за отмяна на обжалваното решение, същото се явява правилно и като такова следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение