Решение № 14113 от 29.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11730/2012 г.

Решение № 14113 от 29.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11730/2012 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Слави Георгиев Савов, гр. Бяла Слатина, ул. "Цар Асен" № 93, против решение № 9 от 06.08.2012 г. по адм. дело № 324/2012 г. по описа на Административен съд - Враца, с което е обявена за нищожна Заповед № 147/02.04.2007 г. на Кмета на Община Бяла Слатина, с която той е определен за спечелил търга на Язовир, представляващ ПИ 000622 по КВС на землището на с. Търнава с площ от 185.536 дка. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради това, че същото е необосновано и противоречи на материалния закон. Твърди, че язовира не се е използвал и затова кметът на общината е издал заповед за откриване на процедура за отдаването му под наем. Протекла е тръжна процедура, при която е извършено - продажба на тръжни документи, приемане на ценови предложения, оценяване на предложенията за наем и съответно класиране на спечелилия търга и сключване на договор за наем. При издаването на заповед № 147/02.04.2007 г. кметът на общината е спазил изискванията на Наредба № 6 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. А относно твърдението, че не може да се отдава целия имот, тъй като е публична общинска собственост, а е трябвало да се отдават само части от него, касаторът счита мотива на съда за неправилен, тъй като този имот ПИ № 000622 е изцяло язовир и това съоръжение не може да се отдава на части. По така изложените съображения моли решението да бъде отменено. Ответниците - Районна прокуратура Бяла Слатина и Кмета на Община Бяла Слатина, не заявяват становища по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Правилна е преценката на административния съд за нищожност на оспорената заповед поради издаването й в противоречие с материалния закон. Правилно е прието, че процесният имот - язовир, представляващ публична общинска собственост не може да бъде отдаван под наем по реда на ЗОбС, а за него са приложими разпоредбите на специалните закони - ЗВ и ЗК, съгласно които управлението на водните обекти - ПОС се извършва чрез отдаването им на концесия. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение от 06.08.2012 г. по адм. дело № 324/2012 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 8, ал. 11 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), Административен съд гр. Враца, II-ри състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед № 147 от 02.04.2007 г. на Кмета на Община Бяла Слатина, издадена на основание чл. 81 от Наредба № 6/2005 г. за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Бяла Слатина. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че протестът на прокурора от Районна прокуратура гр. Бяла Слатина е допустим и основателен. Оспорената заповед е индивидуален административен акт и притежава присъщите по чл. 21 от АПК белези. Този акт подлежи на оспорване, вкл. и от прокуратурата по силата на чл. 16, ал. 1, т. 3 от АПК. Съдът е констатирал, че отдаването под наем на имоти - публична общинска собственост е сложен фактически състав, като в съответствие с чл. 14, ал. 6 от ЗОбС е необходимо решение на общинския съвет, а в случая такова решение на ОбС Бяла Слатина липсва и това опорочава съществено проведената административна процедура и акта на кмета се явява нищожен. Освен това нищожността на издадената заповед е налице и поради нейното противоречие с материално правни норми от специалните закони, регламентиращи собствеността на хидротехническите съоръжения - ЗВ (Закон за водите), като и реда за тяхното ползване - ЗК (Закон за концесиите). След пълен анализ на нормативната уредба съдът е приел, че ползването на язовирите следва да бъде на основание договор за концесия и затова предоставянето на язовира, предмет на оспорената заповед е следвало да стане по реда на ЗК. Освен това заповедта е в противоречие и с разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС, защото от една страна язовирът е отдаден под наем не като част от имота, а целия имот, а от друга страна, този имот може да бъде отдаван за ползване само на основата на концесия. С издадената заповед Кметът на Община Бяла Слатина е излязъл извън рамките на своята материална компетентност и поради това е постановил един изначално недействителен акт. Така постановеното съдебно решение е правилно. Настоящият състав на ВАС споделя напълно изводите на първоинстанционния съд, защото те съответстват на нормативната регламентация, касаеща водните обекти, един от които е процесният "язовир", за което обстоятелство всъщност ответникът Слави Георгиев Савов - сега касатор в настоящото производство не спори. Не се спори също, че процедурата по провеждането на търга с тайно наддаване е проведена при стриктно спазване на административнопроизводствените правила на местната Наредба № 6 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от Общински съвет Бяла Слатина с решение № 193 от 24.02.2005 г. Но проблемът в случая е по приложението на материалния закон. В тази връзка следва да се отбележи, че преценката относно законосъобразността на оспорената заповед следва да се извърши към момента на нейното приемане и този законов принцип е залегнал в разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, според която "съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му". Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС в действащата към процесния период редакция в ДВ, бр. 101 от 16.11.2004 г. "части от имоти - публична общинска собственост, с изключение на обектите, подлежащи на концесиониране, могат да се отдават под наем по реда на ал. 2 (т. е. след провеждане на търг или конкурс) за срок до 5 години, след решение на общинския съвет, при условие че наемането им не пречи на дейността на лицата, които ги управляват". Процесният ЯЗОВИР "Лековит кладенец" с площ от 185,536 дка, намиращ се в землището на с. Търнава, представляващ имот № 000622 по картата на възстановената собственост (КВС) на селото, е публична общинска собственост видно от Акт № 147 от 20.09.2004 г., вписан в Службата по вписвания Бяла Слатина - Дв. вх. р. 953/27.02.2006 г., т. II, № 96, н. д. 311. В чл. 19 от Закона за водите (редакция ДВ, бр. 34 от 06.04.2001 г.) са посочени кои точно води, водни обекти, водностопански системи и съоръжения са публична общинска собственост и измежду тях попадат и язовирите съгласно т. 4, б. "в", за което обстоятелство всъщност не се спори. От този закон и по - конкретно от разпоредбата на чл. 20 следва, че такива обекти се предоставят на концесия от общинския съвет, а не се отдават под наем. Не е налице предвиденото изключение за язовири, респ. микроязовири по чл. 13, т. 1 (с комплексен и значим характер) и включени в имущество на търговски дружества или на сдружения за напояване, защото нито има такива твърдения, нито са представени такива доказателства по делото и пред двете инстанции, тоест Законът за сдруженията за напояване (ЗСН) е неприложим. Видно от Акт № 147 от 20.09.2004 г. за публична общинска собственост, язовир "Лековит кладенец" няма бивш собственик и не е включен в капитала на търговско дружество. Като краен извод следва, че за конкретния случай не е бил приложим реда по чл. 14, ал. 7 от ЗОбС за отдаване под наем на язовира - публична общинска собственост, а е следвало да се проведе процедура по Закона за концесиите (ЗК). Касае се за цял самостоятелен имот, а не за част от него, каквото всъщност е и становището на самия жалбоподател и не са били налице условията за провеждане на търг с тайно наддаване, а имотът като воден обект е подлежал на отдаване на концесия. Отделно от това, в случая липсва и изискуемото се от закона решение на Общински съвет Бяла Слатина. По делото е приложено Решение № 871, взето по Протокол № 63/30.06.2011 г., с което се разрешава свободни имоти или части от тях - публична общинска собственост да се отдават под наем чрез търг по реда на Наредба № 6 на Общинския съвет, но това решение е неотносимо за проведения през 2007 г. търг за процесния язовир. Към този момент няма решение на Общински съвет Бяла Слатина, а при противоречие на приетата Наредба № 6 от 2005 г. за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество със Закона за общинската собственост, съдът прилага по-високия по степен нормативен акт съгласно чл. 5 от АПК и чл. 15, ал. 3 от ЗНА (Закон за нормативните актове). Допуснатото съществено нарушение на материалния закон води до нищожност на постановения административен акт, до който извод е достигнал и първоинстанционният административен съд. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение се явява съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски нито са направени, нито са претендирани, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,