Решение № 1248 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7264/2016 г.

Решение № 1248 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7264/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК), гр. В. срещу решение № 902 от 22.04.2016 г., постановено по адм. дело № 510/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което е отменена негова заповед № 18 - 581/21.01.2016 г. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и за решаване на делото по същество като се потвърди оспорения административен акт. Ответникът - С. В. И., чрез адв. Ванев като процесуален представител поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - община В. не излага становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на решението. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед № 18 - 581/21.01.2016 г. на началника на СГКК - В., с която е отказано изменение на кадастралния регистър (КР) за поземлен имот с идентификатор 10135.536.463 и сгради с идентификатори 10135.536.463.1 и 10135.536.463.2 по кадастралната карта на гр. В., одобрена със заповед № 300-5-18/04.03.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК и мълчалив отказ по заявление вх. № 05-15171/27.11.2015 г. за издаване на скици за имотите, като преписката е върната за ново произнасяне от административния орган съобразно мотивите в 14-дневен срок от уведомлението за влязлото в сила съдебно решение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма съгласно чл. 59 АПК, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните изисквания на чл. 53а, т. 1 ЗКИР. В частта по искането за издаване на скици за имотите е обосновал извод за незаконосъобразност на формирания мълчалив отказ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от събраните доказателства. Със заявление вх. № 05 -15171/27.11.2015 г. и допълнително направено уточнение с писмо вх. № 05 - 129/07.01.2016 г. С. В. И. е поискал да бъде вписан в КРНИ като собственик на ПИ с идентификатор 10135.536.463 и построените в него две сгради в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, да бъде заличена община В., както и да се издадат съответните скици. Установено е по делото, че с влязло в сила решение № 1686/16.10.2015 г., постановено по гр. дело № 3043/2014 г. на Варненския окръжен съд е признато за установено в отношенията между С. В. И. в качеството му на ищец и община В., че той е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.536.463 с площ от 7656 кв. м, както и построените в него сгради с идентификатор 10135.536.463.2 със застроена площ от 147 кв. м и двуетажна сграда с идентификатор 10135.536.463.1 със застроена площ от 91 кв. м от КК на гр. В., находящи се в гр. В., местност "Салтанат" № 38 без издадена заповед за одобрение, придобит на основание давностно владение по чл. 79 във вр. с чл. 82 от Закона за собствеността. Решението е влязло в законна сила на 09.11.2015 г. и е вписано в Агенцията по вписванията. Вписаният в кадастралния регистър собственик на имота и сградите - община В. е изразил становище за неоснователност на искането до административия орган поради обстоятелството, че обектите са частна общинска собственост съгласно АОС № 5456/09.01.2009 г. В оспорения отказ началникът на СГКК - В. е посочил, че е неприложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР за вписване на собственици с противопоставими права, тъй като заявителят иска заличаване на вписания в КР собственик. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 53а, т. 1 ЗКИР, съгласно която измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед при изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР в относимата редакция, ДВ, бр. 49/2014 г., послужила като основание за постановения отказ, е приложима в случаите, в които са налице доказателства за противопоставими права на собственост на повече от едно лице за един и същи имот, т. е. когато спорът за собственост не е разрешен. Затова в тези случаи административният орган има задължение да впише всички лица, които удостоверят правата си с надлежни писмени доказателства. В хипотезата, в която спорът за собственост вече е разрешен с влязло в сила съдебно решение, какъвто е настоящият случай, е приложима разпоредбата на чл. 53а, т. 1 ЗКИР. Решението на Варненския окръжен съд е постановено по предявен от искателя в административното производство срещу община В. установителен иск за собственост. Искът е уважен и спорът за правото на собственост е разрешен с влязло в законна сила решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо. Съдебният акт е задължителен за страните и за всички субекти, посочени в чл. 297 ГПК, вкл. и за административния орган. Наличието на акт за общинска собственост не съставлява основание да се откаже вписването на заявителя в кадастралния регистър и заличаването на община В., чийто права върху имота са отречени. Несъгласието на общината с последното не води до повторно установяване на вече установени права. Вместо да извърши исканото от заявителя изменение в кадастралния регистър, административният орган се е позовал на неотносима разпоредба, като е постановил оспорения отказ. Наличието на влязло в сила съдебно решение го задължава да извърши определеното в закона действие без издаване на заповед. С оглед приетото правилно съдът е приел, че са налице предпоставките и за извършване на исканата административна услуга за издаване на скици за имотите. По тези съображения и предвид липсата на релевираните от касатора пороци на решението, последното като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото претенцията на ответника С. В. И. за присъждане на направените от него и доказани по делото разноски е основателна. Касаторът следва да бъде осъден да му заплати претендираното адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 650 лева, което не е прекомерно и не подлежи на намаляване на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,