Решение № 4610 от 2.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Експерт 2002 ЕООД със седалище гр. Шумен, чрез процесуалния му представител адв. Борисов, срещу решение 156 от 09.12.2022г., постановено по адм. д. 165/2022г. на Административен съд гр. Шумен, с което е отхвърлена жалбата на Експертис ЕООД, Експерт 2002 ЕООД и Експертика ЕООД против отказ на главния архитект на община Шумен изх. УТ 19 021 от 21.04.2022г. да бъдат одобрени промени по чл. 154 ал. 5 ЗУТ на проект за пет броя гаражи, както следва 4, 5, 6, 7 и 8, находящи се в УПИ VI, кв. 182 по плана на гр. Шумен, ПИ идентификатор 83510.666.175 по кадастралната карта /КК/ на гр. Шумен. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, поради допуснати нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че са били налице основанията по чл. 154 ал. 5 УТ за промяна на инвестиционните проекти по време на строителството и издаване на заповед за допълване на разрешение за строеж 61 от 06.04.2021г. на главния архитект на община Шумен. Посочва, че единствената поискана промяна касае промяна на вида покривна конструкция на пет гаража от плоска такава в скатна такава. В тази връзка посочва, че спорният по делото въпрос е относно приложимостта на чл. 24 ал. 2 и 3 ЗУТ по отношение на поисканото изменение. Навежда съображения за неправилност на извода на съда за неприложимост на посочената разпоредба, тъй като посочва, че представеният за одобрение проект съответства на изискването на чл. 42 ал. 3 ЗУТ досежно допустимата височина на гаражите, които при свободно застрояване каквото е конкретното може да бъде до 3,60 м. В тази връзка посочва, че при приложението на чл. 24 ал. 2 и 3 ЗУТ оформеното подпокривно пространство от променената покривна конструкция не следва да бъде смятано с оглед височината на гаражите именно съгласно чл. 24 ал. 2 ЗУТ, за която навежда съображения, че е приложима и относно постройките на допълващото застрояване, а не само относно основното такова, както е приел съдът в оспореното решение. Твърди и допуснати съществени нарушения, поради това, че съдът се е позовал на приетата по делото СТЕ, която е била оспорена и която в противоречие на закона е дала правни изводи, които съдът е възприел. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя отказа на Главния архитект на община Шумен и преписката се връща за ново произнасяне. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Експертика ЕООД и Експертис ЕООД с представени писмени отговори излагат съображения за основателност на касационната жалба. Ответниците Главен архитект на община Шумен, Я. Александрова, В. Янков, Й. Дукова, М. Христов, В. Маджаров, А. Атанасов, А. Кирилов, П. Пенева - Тонева, Ж. Дамянова, В. Тодоров, Р. Иванова, Л. Иванова, М. Маринов, Л. Маринова,Етажна собственост на сграда намираща се в гр. Шумен, [улица] Община Шумен не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Шумен е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл. 154 ал. 5 и ал. 6 ЗУТ, в съответствие с изискванията за форма с посочени фактически и правни основания за издаването му и без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Приел е и че оспоренит отказ е материално законосъобразен, тъй като в случая е безспорно заявено искане за промяна в хода на строителството на основание чл. 154 ал. 2 т. 5 ЗУТ. Посочил е, че основният спорен по делото въпрос е приложима ли е разпоредбата на чл. 24 ал. 2 и 3 ЗУТ относно процесните гаражи при прието в оспореният отказ, че поисканото изменение противоречи на чл. 42 ал. 3 ЗУТ, определяща максимална височина на постройки на допълващото застрояване до 3,6м., тъй като изменението предвижда по голяма височина, е правен такъв, поради и което не е допуснал повторна СТЕ, изясняваща правни въпроси. Приел е, че гаражите безспорно представляват строеж по § 5 т. 38 ДР на ЗУТ, но от категорията на допълващото застрояване по чл. 40 ал. 1 ЗУТ. Посочил е, че в тази връзка според чл. 42 ал. 3 ЗУТ, при свободно разполагане на постройки на допълващото застрояване, както е в настоящия случай максималната допустима височина е 3,60 м., а в случая от СТЕ е установено, че исканото изменение на проектите в хода на строителството не отговаря на изискването за височина по ЗУТ, съответно целената промяна не е съобразена със закона. Приел е, че нормата на чл. 24 ЗУТ е приложима само по отношение на сгради на основното застрояване, а процесните гаражи не са от тази категория, тъй като за такива на допълващото застрояване, поради и което е споделил изводите на административния орган досежно неприложимостта на чл. 24 ал. 2 и 3 ЗУТ в конкретния случай. Приел е и че относно височината на постройките на допълващото застрояване законодателят е посочил изрично в нормата на чл. 42 ал. 3 ЗУТ максимално допустимата височина, а именно 3,6 м., като в нея не се съдържа препращане към правилата по чл. 24 ал. 1 3 ЗУТ. Поради това, че с поисканото изменение е предвидена по голяма от максимално допустимаа височина за гаражите, съдът е приел, че не са налице предпоставките за одобряване на поисканото изменение в хода на строителството, поради и което е приел, че постановеният отказ е съответен на закона и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Оспореният изричен отказ е издаден на основание чл. 154 ал. 5 ЗУТ с мотиви, че поисканото изменение не съответства на максимално допустимата височина за гаражи допълващо застрояване по чл. 42 ал. 3 ЗУТ. Нормата на чл. 154 ал. 5 от ЗУТ в относимата към издаване на оспорения отказ редакция от ДВ бр. 16/2021г. допуска след издаване на разрешението за строеж изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5, 6, 7 и 8 да бъдат направени по искане на възложителя, придружено от нотариално заверено съгласие на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2, въз основа на одобрен инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж. Тези изменения се отразяват със заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж и се допускат преди реализирането им. Правилен е извода на съда, че в случая е поискано изменение на одобрените инвестиционни проекти в хипотезата на чл. 154 ал. 2 т. 5 ЗУТ, а именно промяна на строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварвания, тъй като с исканото изменение е заявена промяна на покривната конструкция от такава представляваща плосък едноскатен стоманен покрив, се променя в четирискатен с покритие от термопанели. При допускане на изменение в хода на строителството в частта на съществените отклонения от одобрените проекти, заявените промени следва да отговарят на законовите изисквания за това. В тази връзка е правилен извода на съда за материална законосъобразност на постановения отказ, поради това, че заявеното изменение не отговаря на изискването на чл. 42 ал. 3 ЗУТ досежно максимално законово допустимата височина на постройките на допълващото застрояване, от която категория, както правилно е приел съдът, са гаражите, за които е поискано изменението. Посочената разпоредба е специална по отношение на строежите от категорията на допълващото застрояване, съответно е с приоритет при приложението, като да се приеме обратното означава да се допусне заобикаляне на закона и предвиждане на височина на постройката на допълващото застрояване несъответна на закона. По изложените съображения оспореното решение на АС гр. Шумен като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,