Решение № 12135 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7543/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Ейчо ЕООД със седалище в гр.Силистра, подадена чрез пълномощник адвокат В. Великов. Жалбата е срещу решение 660 от 12.06.2024г., постановено по адм. дело 117/2024г. от Административен съд - Силистра. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде отменено решението за класиране на участници в търг, обективирано в протокол от 05.10.2023г. на тръжна комисия, назначена със заповед ЗК-1509/05.10.2023г. на кмета на община Силистра. Претендира и присъждане на разноските направени пред първата инстанция. Ответниците Тръжна комисия, назначена със заповед ЗК-1509/05.10.2023г. на кмета на община Силистра, А-Д Траспорт ЕООД, Земеделска кооперация Ценович, Дани строй 2020 ЕООД и Меткер ООД, не изразяват становище по касационната жалбата. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Счита, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предлага съдът да отмени оспореното съдебно решение като неправилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Ейчо ЕООД срещу решението за класиране на участници в търг, обективирано в протокол от 05.10.2023г. на тръжна комисия, назначена със заповед ЗК-1509/05.10.2023г. на кмета на община Силистра. С цитираното решение е определено класирането на участниците в провелия се публичен търг с тайно наддаване за отдаване под наем на група от три язовира за срок от 10 години с цел производство на риба, спортен риболов, отдих, туризъм, отглеждане на водоплаващи птици и друга селскостопанска дейност, свързана със съответния обект, с начална тръжна цена 4540 лв. без ДДС. С оспореното решение на тръжната комисия на първо място е класиран А-Д транспорт 2020 ЕООД с предложена цена 10800,00 лв. без ДДС, а на второ място Земеделска кооперация Ценович с предложена цена 10111,11 лв. без ДДС. За да стигне до правния извод за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.94 от Наредбата за общинската собственост (НОбС), приета с решение 1677/26.05.2011г. на Общински съвет Силистра. Мотивирал се е, че актът съответства по форма на изискванията на чл.100, ал.1 от НОбС и чл.59, ал.2 от АПК, както и че липсват съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според съда е спазен и материалният закон, тъй като в съответствие с чл.99, ал.2 от НОбС, класирането е извършено съобразно критерия най-висока предложена цена. Не били налице и данни за отклонение от целта на закона. Административният съд не е приел за основателни твърденията на Ейчо ЕООД, че регистрацията в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) е условие за участие в търга, което класирания на първо място участник не притежавал. Несъстоятелна според съда е била и тезата на жалбоподателя, че изпълнението на решението е трябвало да бъде гарантирана чрез изискване за извършване на касаещата развъждане и отглеждане на риба регистрация в ИАРА. На последно място е отхвърлил и довода на жалбоподателя, че тръжната процедура трябва да започне и да завърши с акт на кмета на общината. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяна. Производството пред Административен съд Силистра е образувано във връзка с влязлото в сила отменително решение на Върховния административен съд, постановено по адм. дело 2615/2024г., с което е отменено решение 121 от 15.12.2023г., постановено по адм. дело 192/2023г. на Административен съд - Силистра и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд. Противно на твърдяното в жалбата, съдът е изпълнил указанията, дадени от съда, и при новото разглеждане на делото е изложил собствени мотиви по съществените въпроси, касаещи законосъобразността на оспореното пред него решение за класиране на участници в търг, обективирано в протокол от 05.10.2023г. на тръжна комисия, назначена със заповед ЗК-1509/05.10.2023г. на кмета на община Силистра. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател, отнасящ се до допуснато нарушение на процедурата от комисията по провеждане на търга. Конкретно се твърди, че не е спазен редът за отваряне на офертите, а именно, че комисията е отворила пликовете с ценовите предложения без да се е произнесла по допускането до разглеждане на офертите на участниците. В протокола от 05.10.2023г., обективиращ работата на тръжната комисия, обаче ясно е записано, че комисията първо е направила преценка за допустимостта до участие в търга на участниците и после е пристъпила към обявяване на предложените цени. Следователно явно неоснователно е възражението на касатора, че тръжната комисия е нарушила поредността на действията, който следва да извърши, съобразно разпоредбите на глава пета, раздел I Провеждане на публични търгове от Наредбата за общинската собственост. Не е налице и твърдяното нарушение от страна на тръжната комисия, изразяващо се в игнориране на по-високото ценово предложение на Интергруп ЕООД, довело според касатора до класиране на първо място на участник с пониско ценово предложение. Видно от Приложение 1 към протокола от 05.10.2023г. на тръжната комисия, участникът Интергруп ЕООД не е присъствал не се е явил негов представител на търга, и като такъв не е допуснат до участие в търга. Приложима е разпоредбата на чл.95, ал.1 от НОбС, според която търгът задължително е присъствен. Именно с оглед факта, че Интергруп ЕООД не е допуснат до участие, неговото ценово предложение не е отворено. При неотворено ценово предложение на Интергруп ЕООД не може да бъде преценено дали то е било по-високо. Освен това Интергруп ЕООД не е оспорил решението на тръжната комисия. При това положение е недопустимо касационният жалбоподател да защитава чужди процесуални права (тези на Интергруп ЕООД), тъй като това право принадлежи на самия недопуснат до участие участник. Касационният жалбоподател посочва, че съгласно чл.25, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) развъждането и отглеждането на риба и други водни организми и производството на носители на генетичен материал от хидробионти се осъществява от еднолични търговци и юридически лица, регистрирани в ИАРА. Счита, че след като класираният на първо място участник (А-Д Траспорт ЕООД) не притежава такава регистрация, то тръжната комисия го е определила за спечелил търга в противоречие със ЗРА, тъй като процесните обекти се отдават под наем с цел производство на риба. По това основно възражение следва да се посочи, че в случая предметът на спора не е в това дали класираният на първо място участник притежава или не регистрация в ИАРА. Съответно - съдът не контролира факта дали участниците притежават съответната регистрация, цитирана от касатора. Предмет на спора е дали са спазени изискванията за законосъобразно отдаване под наем, за срок от 10 години, на индивидуализираните в заповедта за провеждане на търга три язовира и дали спечелилият правото да ползва язовира го е придобил законосъобразно. В т.3, б. а от тръжната документация, е записано следното изискване към кандидатите: да са еднолични търговци или юридически лица, регистрирани по съответния ред, съгласно българското законодателство, т.к. съгласно чл.25, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите развъждането и отглеждането на риба и други водни организми и производството на носители на генетичен материал от хидробионти се осъществява от еднолични търговци и юридически лица, регистрирани в ИАРА прилага се документ, съдържащ ЕИК или заверено копие от удостоверение, отразяващо актуалното състояние, получено вследствие на всички извършени промени по партидата на лицето от Търговския регистър към Агенцията по вписванията. Видно е, че в условията на търга не е предвидено участниците да трябва да притежават регистрация в ИАРА, а е изискано единствено участникът да е юридическо лице, което условие се удостоверява със съответните документи. Анализирайки условията за провеждане на търга следва, че за да придобие правото да ползва язовирите, кандидатът следва да е юридическо лице и едва след това за него е налице задължение /с оглед една от посочените цели за отдаване под наем на трите язовира - производство на риба/ да подаде заявление за регистрация в ИАРА. Аргумент в тази посока е и факта, че самата процедура по регистрация го позволява. Съгласно чл.25а, ал.2, т.1 от ЗРА урежда като предпоставка за регистрация в ИАРА представянето на документ за собственост или документ, удостоверяващ основанието за ползването на обекти държавна, общинска или частна собственост. Именно във връзка с издаването на необходимото разрешително е предвидено представянето на доказателства за права на собственост/респ. на ползване по отношение на съответния воден обект, т.е. поредността на производствата е обратната на тази, която се възприема от касатора чл.25а ал.2, т.1 от ЗРА във вр. с чл.25 от ЗРА. Пред касационната инстанция се излагат идентични с изложените пред Административен съд Силистра твърдения, че тръжната процедура трябва да започне и да завърши с акт на кмета на общината, а не с протокол на тръжната комисия. Посочват се и правилата на чл.101, ал.1 2 и чл.101 от НОбС, както и че завършващият акт за класиране на участниците в търга - решението на тръжната комисия, противоречи на разпоредбите на чл.8, ал.1 4 от ЗОС. Правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователни горецитираните възражения. С разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗОС изрично е предвидено, че предоставянето под наем и разпореждането с имоти и вещи - общинска собственост, се извършват чрез публичен търг или публично оповестен конкурс, освен ако в закон е предвидено друго, като условията и редът за провеждането на търговете и конкурсите се определят от общинския съвет в наредбата по чл.8, ал.2 от ЗОС. В случая това е НОбС, в която са уредени условията и редът за провеждането на търговете, и по която е проведен процесният търг. При законовата регламентация в чл.8, ал.4 вр. ал.2 от ЗОС именно общинският съвет е този, който има правото да определи какви ще са условията, при които ще се провеждат търговете за отдаване под наем. Следователно във връзка с правомощието, което законът урежда, Общинският съвет е могъл и законосъобразно е регламентирал реда за провеждане, като е приел, че завършващият акт е решението на тръжната комисия за класиране на участниците в търга, обективирано в протокол. Следователно не е налице твърдяното от касатора противоречие между НОбС и ЗОС. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,