Решение № 3115 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12709/2017 г.

Решение № 3115 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12709/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Г. П. срещу решение № 1305 от 19.07.2017 г. по адм. д. № 1428/2017 г. на Административен съд П., с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 17-1030-000720 от 26.04.2017 г. на началника на Сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на "МВР", гр. П., за прилагане на принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС, представляващо лек автомобил "Пежо 307", за срок от 12 месеца, както и отнемането на два броя табели с регистрационен номер № *** Счита решенито за неправилно, тъй като съдът не се съобразил с искането за намаляване на срока за който е наложена мярката от дванадесет месеца на законоустановения минимум от шест месеца, по изложените от жалбоподателя съображения, че с прекратяването на регистрацията автомобила не може да се ползва, което води до похабяване на автомобила и опасност от увреждането му от други лица, тъй като се намира пред жилищен блок в ЖК "Т." гр. П. и автомобилът се е ползвал и от други членове на семейството на жалбоподателя, а невъзможността да го използват затруднява бита им и го оскъпява с търсене на алтернативен транспорт. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в законоустановения срок, на 1.08.2017 г., при връчено съобщение за решението на 24.07.2017 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е изложил съображения, че обстоятелствата, че П. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употребата на алкохол с техническо средство и не е изпълнил предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, са установени от акта за установяване на административно нарушение от 26.04.2017 г. и издадения талон за медицинско изследване с № 0031702, за които обстоятелства между страните няма спор, както и, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил "Пежо 307", с рег. № *****, е негова собственост, което се явява установено от приетото по делото заверено копие на Свидетелство за регистрация (голям талон) Част I, както и от нарочна справка. Изложил съображения, че съгласно справката за нарушител/водач, по отношение на П. са издадени наказателно постановление (НП) с № 1929/2007 от 27.12.2007 г., за извършени нарушения по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 3 (отм.), чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, като му е наложено административно наказание отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС); както и НП с 17-1030-003076 от 22.05.2017 г., за извършени нарушения по смисъла на чл. 174, ал. 3 и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като са му наложени глоби в общ размер от 2 200,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 30 месеца. Според посочената справка, с определение на Районен съд- Карлово е одобрено споразумение, с което П. се е признал за виновен за извършването на престъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда. С оглед на това съдът приел, че за постигане целта на приложената спрямо жалбоподателя принудителна административна мярка е правилно и в съответствие с целта на закона е била определена за максимално предвидения в закона дванадесетмесечен срок. Решението е правилно като правен резултат. Не е спорно между страните, че са били налице фактическите обстоятелства, предпоставящи налагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Към административната преписка е приложена справка за извършените от жалбоподателя нарушения като нарушител/ водач, следователно административният орган я е имал предвид при определяне на срока за който е наложена принудителната административна мярка при установена употреба на алкохол. Изложените в заповедта обстоятелства, че жалбоподателят управлява лекия си автомобил, като при проверката е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол и не е завършил медицинско изследване по издадения талон, като същевременно лъха силно на алкохол и има затруднен говор и движения, представят същевременно мотиви за определяне на максималния размер на предвидения към този момент в закона максимален срок, за който се прилага принудителната административна мярка. Освен това, с наказателно постановление № 17-1030-003076 от 22.05.2017 г. жалбоподателят е лишен от право да управлява МПС общо за тридесет месеца, поради което неоснователно се твърди, че заповедта за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП е единствената причина поради която не може да използва автомобила си. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, които не са и доказани, че автомобилът се ползва и от други членове на семейството му и временното прекратяване на регистрацията му ги затруднява. Тези доводи не дават основание да се приеме, че заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е незаконосъобразна. Няма спор и че жалбоподателят е едноличен собственик на автомобила. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение