Решение № 235 от 19.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 688/2011 г.

Решение № 235 от 19.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 688/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова Производството е по чл. 47 ЗМТА. Предявени са искове от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] с правно основание чл. 47, т. 3, т. 5 и т. 6 ЗМТА за отмяна на решение от 21.02.2011 г. по в. а. д. № 513/2009 г. на Арбитражен съд при БТПП, с което ищецът по настоящото дело е осъден да заплати на ответника сумите: 15 519.60 лв. - част от дадена в заем сума по договор от 31.10.2004 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.10.2009 г. до окончателното й изплащане; 6 061.05 лв. - лихва за забава върху първата сума за периода до предявяване на исковата молба и 393.53 лв. - лихва за забава върху върнатата част от заема за периода от датата на падежа 01.11.2004 г. до датата на извършеното плащане; 1 140.30 лв. - арбитражни разноски. Ищецът поддържа становище, че атакуваното арбитражно решение противоречи на обществения ред на Република България, като обосновава същото с твърдения за: несъобразяване на императивната правна норма на чл. 240 ЗЗД, регламентираща договора за заем за послужване като реален; недопустимо разместване на доказателствената тежест за установяване предоставянето на процесната сума в заем и неправилна преценка на доказателствената сила на разходен касов ордер от 07.11.2003 г.; нарушение на принципа за равнопоставеност на страните в процеса, изразяващо се в отказа за допускане на гласни доказателства и за задължаване на другата страна да представи оригинал на договора за консорциум от 15.10.2003 г., с оглед оспорването му и установяване на неговата неистинност; нарушение на принципа за законност чрез разглеждането на иск, чието предявяване представлява злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца. Като основания на исковете по чл. 47, т. 5 ЗМТА ищецът посочва съответно: произнасянето по въпрос, който не е предвиден в процесния договор за заем, а именно - относно дължимостта на обезщетението за забава в размер на законната лихва от 6 454.54 лв. /чл. 47, т. 5, пр. 1/ и произнасянето в мотивите по въпрос, който е извън предмета на спора - относно произхода на сумата 162 250.54 лв. за покупка на акции на [фирма] на Б. и за предоставянето на тази сума в заем от [фирма] /чл. 47, т. 5, пр. 2 ЗМТА/. С предпоставките по чл. 47, т. 5 ЗМТА е мотивирано и основанието за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 6 ЗМТА, като се твърди, че арбитражният съд се е произнесъл по въпроси извън премета на спора. Ответникът - [фирма], [населено място], призован по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК - не заявява становище по исковете. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед релевираните в исковата молба основания, приема следното: По допустимостта на исковете: Исковете са предявени в рамките на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Видно от съдържащата се по делото обратна разписка № R PS 1040 017АНO L, препис от арбитражното решение е получено от [фирма], [населено място] на 18.03.2011 г. С оглед на тази дата, следва да се приеме, че с подаването на исковата молба на 16.06.2011 г. установеният в закона 3-месечен срок е спазен, което обуславя процесуална допустимост на предявените искове. По основателността на исковете: По иска с правно основание чл. 47, т. 3 ЗМТА: За да се счете, че е налице предвиденото в чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА основание за отмяна на арбитражно решение - противоречие с обществения ред на Република България, необходимо е при разглеждането на арбитражния спор да са нарушени онези правни норми, императивни и свръхповелителни по своя характер, в които са закрепени основните принципи на българското правораздаване, каквито са принципът за законност, за равенство на страните, за състезателност в процеса, за дирене на обективната истина и др. По отношение на атакуваното арбитражно решение това основание не е доказано. Неоснователно е твърдението на ищеца за противоречие на решението с нормата на чл. 240 ЗЗД, регламентираща договора за паричен заем като реален. Изводът, до който е достигнал решаващият орган, не е в отклонение от това правило. В резултат от обсъждането на представените по делото писмени доказателства същият е приел, че уговорената в договора от 31.10.2004 г. сума е била реално предоставена на заемателя, а така също и че по-голямата част от нея вече е върната. Действително, изводът за предаване на заетата сума е направен въпреки констатацията, че представеният по делото разходен касов ордер № 298 от 07.11.2004 г. не е подписан от заемателя, а само от представител на заемодателя. Този въпрос обаче касае преценката на доказателствения материал и съответно правилността на арбитражното решение, която не може да бъде проверявана от държавния съд в производството по чл. 47 ЗМТА. По същите съображения неотносим към твърдяното нарушение на обществения ред е и отказът на арбитражния съд да допусне събиране на посоченото от [фирма] доказателство - договор за консорциум от 15.10.2003 г., мотивиран с това, че е ирелевантен за спора. Липсва и твърдяното нарушение на принципа за равенство на страните в процеса, изразяващо се в недопускането на поискани от ответника по исковете гласни доказателства. Видно от протокола от арбитражното заседание на 15.12.2010 г., решаващият орган е отказал допускането на свидетели и на двете страни, не само на ответника [фирма], който отказ е аргументиран с неотносимостта на обстоятелствата, които ще бъдат установявани с тях. Неоснователно е оплакването на ищеца и за нарушение на принципа за законност, тъй като, според него, е разгледан иск, "чието предявяване представлява злоупотреба с процесуални права". При наличието на валидна арбитражна клауза в процесния договор от 31.10.2004 г., предявяването на искове пред арбитражния съд във връзка с неговото неизпълнение представлява призната от закона възможност за защита на произтичащите от този договор права на страните, поради което не може да се преценява като "злоупотреба с процесуални права". Поради изложените съображения искът с правно основание чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА се явява недоказан и неоснователен. По исковете с правно основание чл. 47, т. 5 и т. 6 ЗМТА: Настоящият състав намира, че и тези основания за отмяна не са осъществени по отношение на атакуваното арбитражно решение. Присъждането на лихва за забава върху сумата по главния иск не представлява произнасяне по въпрос, който не е предвиден в сключения между страните договор, т. е. за който не се отнася арбитражната клауза /чл. 47, т. 5, пр. 1 ЗМТА/. Дължимостта на обезщетение за забава при неизпълнение на парично задължение произтича от самия закон /чл. 86, ал. 1 ЗЗД/, поради което не е обвързана от постигането на изрични уговорки за това между страните. Напълно неоснователно е и твърдението, че арбитражният съд се е произнесъл относно произхода на сумата 162 250.54 лв. за покупка на акции на [фирма] на Б. Точно обратното, изрично е посочено, че обстоятелството дали заетата на дружеството-ответник сума е била предназначена за придобиване на акции от [фирма] "не е свързано с разпоредбите на сключения между страните договор, поради което и РО не разглежда и участието на страните в настоящия процес в тази сделка". С оглед на това, не може да се счете, че арбитражното решение съдържа произнасяне в мотивите по въпрос, който е извън предмета на спора /чл. 47, т. 5, пр. 2 ЗМТА/. Неоснователността на исковете по чл. 47, т. 5 ЗМТА налага извод за неоснователност съответно и на иска по чл. 47, т. 6 ЗМТА, доколкото ищецът е обосновал и този иск с твърдения за произнасяне по въпроси извън предмета на спора. С оглед изложеното, настоящият състав приема, че всички предявени искове са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. При този изход на спора на ищеца не се дължат направените по делото разноски. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение