Решение № 11565 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1202/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на З. К. В. от гр. Ахелой, чрез пълномощника й адв. С. Евтимов, срещу решение 1235 от 05.12.2023 г., постановено по адм. дело 350/2023 г. от Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата й срещу Уведомително писмо с изх. 02-020-6500/6958 от 27.10.2022 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на държавен фонд Земеделие /ДФЗ/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Претендира присъждане на понесените пред двете съдебни инстанции разноски. Ответната страна Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, чрез процесуалния си пълномощник, в писмен отговор, излага съображения за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Процесуалният представител на Върховната прокуратура представя писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е обосновано и правилно и при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Предлага да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемата за дребни земеделски стопани за кампания 2019 г. с изх. 02-020-6500/6958 от 27.10.2022 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на държавен фонд Земеделие, с което на земеделския производител З. В. е оторизирана сумата от 0 /нула/ лева по заявление за подпомагане по Схема за дребни земеделски стопани, осигурени от Европейския фонд за гарантиране в земеделието, в това число по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, по Схема за преразпределително плащане /СПП/, по Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда, зелени директни плащания /ЗДП/ по Мярка 12 Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите. При поискани общо 1 790. 62 лева в административното производство е извършено намаление с този размер като крайният резултат е оторизирането на нулева помощ. С обжалваното решение оспорването е прието за неоснователно на основанията по чл. 146 и чл. 168 АПК, жалбата на г-жа В. е отхвърлена и същата е осъдена да заплати направените от ДФЗ разноски. Въз основа на представените от страните и събраните в хода на административното и съдебно производство писмени доказателства съдът е установил, че жалбоподателката е земеделски производител, регистриран в Интегрираната система за административен контрол /ИСАК/ с уникален регистрационен номер (УРН) 637308. За кампания 2019 г. е подала заявление за подпомагане по следните схеми и мерки за подпомагане: СЕПП, СПП и ЗДП по Мярка 12 Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите, към което е приложила изискуемите документи, вкл. Таблица на използваните парцели за 2019 г., декларация за запознаване с определенията за нередност и декларация относно приложението на Закона за защита на личните данни за целите на заявеното финансиране. При подаване на заявлението, са извършени автоматични проверки на въведените данни в заявлението, като резултатите от проверките са подписани от заявителя. Не се оспорва, че със заповед 395978/21.10.2019 г. на началника на отдел в Регионален технически инспекторат /РТИ/ - Ямбол на ДФЗ било разпоредено извършването на проверка на място /ПнМ/ на трите парцела, заявени за подпомагане от В. и такава е била извършена на 30.10.2019 г., като констатациите на проверяващите експерти са изложени в Доклад за проверка на площи. Допълнително резултатите от проверката били контролирани от последваща процедурна проверка на 22.11.2019 г. от главен експерт в ДФЗ, при която било отчетено, че не са допуснати нарушения от експерта, извършил първоначалната проверка. Докладът е изпратен на земеделския производител на 22.11.2019 г. с УП, като й е предоставен 14-дневен срок за представяне на бележки и възражения в писмен вид. В срока такива не са постъпили и с оспореното УП от ответника е оторизирана сума в общ размер на 1 790. 62 лева, като е извършено намаление със същия размер в резултата от извършената административна проверка на място, която е установила недопустимост за подпомагане на трите парцела, заявени от В.. Във връзка с жалбата на оспорващата административният орган е изпратил становище изх. 20-020-6500/6958 от 10.04.2023 г. и становище изх. 01-280-1100/33/20.04.2023 г., като в последното се позовава на Тълкувателно решение 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, че мотивите на административния акт могат да бъдат изложени отделно от него най-късно до изпращане на жалбата със съпроводителното писмо /или друг документ от изпратената преписка/, ако изхождат от същия орган, който е издал акта. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния, съгласно заповед 03-РД/3088/22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, административен орган; в кръга на делегираната му компетентност, в предписаната от закона писмена форма, има изискуемото от чл. 59 АПК съдържание, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалният закон е приложен правилно. Възраженията на оспорващата, че актът не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК са отхвърлени като неоснователни въз основа на подробен анализ на представените по делото доказателства резултатите от извършените ПнМ, докладът на проверяващите експерти, допълнителните проверки, представените снимки, всички те неоспорени от страните и приети от съда. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Обжалваното решение е обосновано. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно ги е анализирал и въз основа на това не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и почиват на доказателствения материал. Неоснователни са оплакванията на касатора, че оспореният административен акт не е мотивиран и е издаден в нарушение на нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В това отношение настоящата инстанция споделя напълно изводите на решаващия съд, без да е необходимо да ги повтаря, и към които препраща на осн. чл. 221, ал. 2 АПК. В съответствие със съдържанието на УП и становищата на административния орган АС Бургас обосновано е приел, че актът съдържа правните и фактическите основания за издаването му, като в разясненията под Таблица 1 Допустимост на кандидатите за подпомагане по схема ДЗС въз основа на референтната площ за кампания 2015 и установената площ за кампания 2019 са изложени констатациите на административния орган за недопустимост на плащането. Тези констатации са изложени и в приложения по делото доклад, за който оспорващата е уведомена с писмо и срещу които няма данни да е депозирала възражение. В доклада ясно е посочено, че трите парцела, заявени от В. са временно недопустим/и/ за подпомагане поради затревени междуредия и много висок тревостой. Изготвени са и цветни снимки на парцелите, отразяващи състоянието им към момента на проверката. Следователно е налице съответствие на изложените от административния орган фактически основания и приложените от него правни норми, поради което изводът на първоинстанционния съд за правилно приложение на материалния закон е обоснован и правилен. Правилно съдът е приел, че при постановяване на административния акт не са налице нарушения на материалния закон. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП Разплащателната агенция намалява размера на плащанията или отказва плащане по схемите за директни плащания когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в Наредбата по чл. 40, т.е. на Наредба 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. Съгласно чл. 16, ал.6 от посочената Наредба право на подпомагане по схемата за дребни земеделски стопани имат земеделски стопани, които през 2015 г. са подали заявление по СЕПП и отговарят на минималните изисквания за получаване на директни плащания, като поемат задължението да поддържат най-малко размера на допустимата площ по СЕПП, определена на база на така подаденото заявление през 2015 г., през целия период на участието си в схемата. В случая от ПнМ и БПнМ е установено, че изискването на приложимата правна норма не е спазено и стопанството е определено като недопустимо за подпомагане по Схемата за дребни земеделски стопани. Основанията за отказ са посочени от административния орган. Касационната жалбоподателка не е оборила констатациите на административния орган, че е спазила изискванията на закона и подзаконовия нормативен акт, т.е. че не е налице висок тревостой и неспазването на това условие е достатъчно основание за отказ. Съдът правилно се е позовал на чл. 10, ал. 2, т. 2, б. а от Наредба 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, съгласно който временно неподходящи за подпомагане са земеделските площи или части от тях, за които в календарната година се установи, че височината на тревостоя е над 0,5 м за земи под угар и междуредията в трайни насаждения. С оглед на така установените факти възраженията на оспорващата правилно са приети за неоснователни и са отхвърлени. При служебната проверка настоящата инстанция не констатира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. По изложените съображения решението на АС Бургас е правилно, като постановено в съответствие с приложимия материален закон. При отсъствие на пороците, посочени от касатора като отменителни основания същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените пред настоящата инстанция разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, е основателно и следва да бъде уважено в размер на 100 лева, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 78 ал. 8 от ГПК. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение