Решение № 8496 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2898/2010 г.

Решение № 8496 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2898/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на гражданско дружество "Синди 98", представлявано от процесуален представител срещу решение от 30.6.2009 г., постановено по адм. дело № 2194 по описа за 2002 г. на Софийски градски съд, АО, с което е отхвърлена жалбата срещу ДРА № 174 от 2.4.2002 г. на ТДД Кюстендил, мълчаливо потвърден от директор на РДД София, сега директор на дирекция Д"ОУИ" София. Твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска решението да бъде отменено, да се отмени изцяло или частично РА. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д"ОУИ" София при ЦУ на НАП я оспорва в представени по делото писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил ДРА № 174 от 2.04.2002 г. на ТДД Кюстендил, мълчаливо потвърден от директор на РДД София, сега директор на дирекция Д"ОУИ" София, с който акт на гражданското дружество по смисъла на чл. 357 от ЗЗД - ЕТ "Васил Николов-Виком", ЕТ "Кирил Динин-Здравец", ЕТ "Емил Темелакиев-Росица", ЕТ "Стоян Динин-Веки" и ЕТ "Ирена Русева-Арбитус" като са били определени данъчни задължения по ЗДДС и по ЗОДФЛ за 1999 г., 2000 и 2001 г. С решение № 1119 от 22.7.2002 г. директор РДД София / сега директор на дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП/ е потвърдил издадения данъчно-ревизионен акт. За да отхвърли жалбата, в производство по обжалване на непроизнасяне в срок /мълчалив отказ/ съда е приел, че данъчно-ревизионния акт е издаден от компетентен орган, няма допуснати нарушения на процедурата по издаването му, което да води до неговата отмяна и, че същият съдържа необходимите реквизити, както и, че е налице гражданско дружество, за което е налице задължение за регистрация по ЗДДС, поради което се дължи ДДС за посочените години, както е определил данъчния орган. По отношение на задълженията по ЗОДФЛ (отм.) е приел, че жалбоподателите, обединени като гражданско дружество са осъществявали стопанската си дейност за обществен превоз на пътници по силата на договор от 28.01.1998 г. и договор от 5.10.2000 г., поради което съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗОДФЛ / отм., но действащ за периода/ с окончателен годишен данък се облагат лица, извършващи дейностите по чл. 31 и чл. 32 от с. з. и с годишен оборот до 75000 лв. и не са регистрирани по ЗДДС (отм.). Прието в съдебния акт е, че лицата, извършващи таксиметрови превози и превози по допълнителни автобусни линии, независимо от годишния оборот за предходната година и от осъществяването и на други дейности, заплащат годишния данък за дейност с едно моторно превозно средство в размерите на чл. 32, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), а за другите се облагат по общия ред. В случая жалбоподателите, съществуващи като гражданско дружество "Синди 98" са извършвали такава дейност, поради което за транспортната дейност е възникнало задължение за подаване на декларация по чл. 43 от ЗОДФЛ и плащане на данък, което не е било направено. Не била водена и обща счетоводна отчетност на гражданското дружество, което съгласно § 1 от ПР на Закона за счетоводството било предприятие. Съдът е приел, че в случая е приложима нормата на чл. 108, ал. 8 от ДПК / отм., но приложим за посочения случай, с оглед разпоредбата на § 5, ал. 4 от ДОПК/, според която фактическите констатации се считат за верни до доказване на противното, поради което изцяло в тежест на данъчно-задълженото лице е да докаже твърденията си. Това не било направеното в съдебното производство. Решението е правилно. Няма допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Съдебният акт е мотивиран и направените изводи кореспондират с фактическата обстановка по делото и приложимия закон. Касационните оплаквания са неоснователни. Съдът е обсъдил относимите доказателства, преценил е действащите редакции, въпреки продължителния период на разглеждане на делото, и правилно е приел, че договора между страните определя наличие на гражданско дружество, по смисъла на чл. 357 от ЗЗД, което включва в себе си едноличните търговци и които са осъществявали съответната транспортна дейност. Т. е. същото е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството, което подлежи на отделно от търговците счетоводно отчитане по смисъла на действащия през процесния период НСС 28 - Отчитане на контролирано предприятие. Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.) патентен данък се дължи от лицата, извършващи таксиметрови превози и превози по допълнителни автобусни линии. Обект на облагане е извършваната дейност като размерът на данъка е в зависимост от броя МПС, с които се осъществява дейността, независимо от годишния оборот на данъчно задълженото лице, каквото в случая е гражданското дружество като данъчна единица. И същото дължи данък. От друга страна пък при достигане на определен оборот, както е станало в случая възниква и задължение за регистрация по ЗДДС (отм.) и се дължи ДДС. Касаторът не е оборил констатациите на органите по приходите, и предвид разпоредбата на чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм.) актовете на данъчната администрация се явяват законосъобразни. До какъвто правилен извод е достигнал и първо инстанционния съд. Пред касационната инстанция се навеждат за първи път и доводи за изтичане и за двете години - 1999 г. и 2000 г. абсолютната погасителна давност - 10 години на основание чл. 140, ал. 2 от ДПК (отм.) Възражението е неоснователно. Съгласно посочената разпоредба с изтичане на 10 годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите на чл. 152 и чл. 153. Началният момент обаче на този давностен срок е определен в първата алинея на чл. 140 ДПК (отм.) и това е - смятан от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. За задълженията за 1999 г. и 2000 г. по ЗОДФЛ (отм.) плащанията са съответно от 1.1.2000 г. и 1.1.2001 г., т. е. началният момент на давностният срок за всяка от годините е съответно 1.1.2001 г./ за тези от 1999 г./ и крайният е 1.1.2011 г., а 1.1.2002 г. и краен 1.1.2012 г. - за тези от 2001 г. Следователно към настоящия момент 10 годишния давностен срок не е изтекъл и вземанията не са погасени по давност. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника не се следват разноски, тъй като не е имало представител в съдебното заседание пред тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение