Решение № 8795 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5317/2018 г.

Решение № 8795 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5317/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Екоплод" ЕООД, ЕИК - *********, подадена чрез адв. Станчева, срещу Решение № 906 от 01.02.2018 г. на Административен съд - Х., постановено по адм. дело № 462/2017 г. С обжалваното решение съдът е изменил Акт за установяване на задължение № АУ000001/27.12.2016 г., издаден от орган по приходите в О. М. бани, потвърден с Решение № З-61/13.02.2017 г. на Началник отдел "МПСХД" при О. М. бани, в частта на установените задължения за довнасяне на ДНИ и ТБО за периода 2012 г. - 2016 г. като е намалил размера на същите от 9098.05 лв. на 8399.81 лв., а лихвите за просрочие за периода 2012 г. - 2016 г. е намалил от 2150.61 лв. на 1947.42 лева. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно приел, че процесният имот е нежилищен и е определил дължимите суми за ДНИ и ТБО за процесните периоди. Излага доводи също така за неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 169, ал. 1 ДОПК. Предвид обстоятелството, че дружеството е извършило частично плащане /на сума в размер от 2 999,90 лв./, което не е било достатъчно да погаси всички начислени главници, неправилно приходният орган извършил частично погасяване на начислените лихви. Според касатора цялата внесена сума от 2999, 90 лв. е следвало да бъде използвана за погасяване на дължимите главници. Иска отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на АУЗД, ведно с присъждане на разноски по делото. Ответникът - Началник на Отдел "МПСХД" в О. М. бани, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е депозиран писмен отговор от Началник на Отдел "МПСХД" в О. М. бани, в който се съдържат съображения за неоснователност на КЖ. Прокурорът от ВАП дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на спора пред АДмС - Х. е бил Акт за установяване на задължение № АУ000001/27.12.2016 г., издаден от С. З. - на длъжност Старши инспектор - орган по приходи в О. М. бани, с който на "Екоплод" ЕООД са установени задължения за довнасяне в общ размер на 9098.05 лева - главница и лихви 2150.61 лв. - ДНИ и ТБО за периода 2012 г. - 2016 г., за недвижим имот (земя) - УПИ III в кв. 55 по плана на с. М. бани с площ 17 631 кв. м., придобит от дружеството с Договор за покупко-продажба от 16.07.2009 г., сключен между "Екоплод" ЕООД - с. А., общ. П. баня и О. М. бани. С решението в обжалваната му част административният съд е изменил процесния АУЗД, редуцирайки задълженията на дружеството за ДНИ и ТБО - от 9098.05 лв. на 8399.81 лв., както и в частта на лихвата за просрочие, която трябва да се довнесе - от 2150.61 лв. на 1947.42 лева. За да постанови горния резултат съдът е преценил като неоснователно възражението на търговеца, че дължимите за него ДНИ и ТБО трябва да се изчислят по реда на чл. 21, ал. 1, предл. 2 от ДОПК, а именно върху данъчната им оценка с аргумент, че процесният имот е предназначен за жилищни нужди. В тази връзка съдът се е позовал и на приетата по делото СТЕ. След като процесният имот не е жилищен, то съдът се е мотивирал, че данъчната оценка на имота е неговата отчетна стойност. Коригираната отчетна стойност, възприета и от административния орган е в размер 195 400,45 лева, тя е по-висока от данъчната оценка на имота, определена по реда на Приложение 2 от ЗМДТ и според заключението по назначената СИЕ - в размер на 113720 лева. С оглед на обстоятелството, че задълженията за ДНИ и ТБО следва да се изчислят върху декларираната отчетна стойност на имота, съдът е кредитирал заключението по СИЕ относно размера на двата налога във втория вариант по Таблица - Приложение 1. От друга страна, видно е по делото, че не е бил спорен констатирания от заключението на СИЕ факт, че до датата на издаването на АУЗД, дружеството е внесло сумата от 2999.90 лв., (неточно се в жалбата се сочи сумата 2999.99 лв), а след издаването му - сумата от 1000.00 лева. В мотивите на Решение № З-61/13.02.2017 г. също е отбелязано, че след внасяне от дружеството на сумата 1000 лв. за ТБО, оставащата за довнасяне сума за главница, (общо ДНИ и ТБО) за процесния период е в размер 8399.81 лв., а тази за лихви е в размер на 1947.42 лева. Общият размер на оставащата за доплащане главница, (ДНИ и ТБО) се потвърждава и от заключението по СИЕ - Т. П. 3, видно от което след извършените погасявания по начислените задължения, към 31.12.2016 г. оставащата за довнасяне сума за главница (ДНИ и ТБО) възлиза на 8399.81 лева. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на закона. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение преценява като неоснователни възраженията в жалбата досежно първият спорен по делото въпрос, а именно дали процесният имот е "жилищен" или "нежилищен", което предопределя и данъчната основа, върху която се начислява ДНИ съгласно чл. 21 от ЗМДТ и ТБО. Предвид липсата на легална дефиниция на понятията "жилищен" и "нежилищен имот" в ЗМДТ, за изясняване съдържанието на тези понятия, се използват дефиниции на сходни понятия, съдържащи се в други нормативни актове, например в ЗУТ. Според т. 30 на § 5 от ДР на ЗУТ "жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло, за задоволяване на жилищни нужди. В т. 29 на същия § е дефинирано понятието "жилищна сграда", според което това е сграда предназначена за постоянно обитаване, състояща се от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгърната застроена площ. От това следва извода, че за да се квалифицира един имот като жилищен, той трябва да бъде сграда или недвижим имот, в който вече е изградена тази сграда и функцията на недвижимия имот е само на прилежаща площ към сградата. В процесния случай по делото не е спорно, че имотът на жалбоподателят не е застроен, като в този смисъл е и заключението на СТЕ. За същия имот с действащия ЗРП на с. М. бани, обл. Х., одобрен през 1990 г. и изменен през 1992 г., не са предвидени конкретно предназначение и начин на застрояване. В тази връзка правилно административният орган е приел, че трябва да се съобрази предназначението на имота според одобрен инвестиционен проект и/или други строителни книжа. По делото липсват доказателства, а и твърдения да са били заявени инвестиционни намерения по отношение на процесния имот, от които евентуално да се направи извод за конкретното му предназначение. През процесния период имотът не се е ползвал фактически, поради което отново не може да се направи извод за конкретното му предназначение, вкл. и извод, че е предназначен за жилищни нужди. Предвид гореизложеното са обосновани изводите на съда, че имотът на дружеството е нежилищен, поради което задълженията за ДНИ и ТБО следва да се изчислят върху декларираната отчетна стойност на имота. Основателни обаче са възраженията на касатора във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 169 ДОПК. По делото не е спорно и е видно от заключението по допуснатата СИЕ, че до датата на издаването на АУЗД, дружеството е внесло сумата от 2999.90 лв., а след издаването му - сумата от 1000.00 лева. С тези суми са погасени задълженията за главница и лихва, (в посочената поредност), по двата налога за 2011 г., а с останалата сума са погасени частично задълженията за следващата година