Решение № 7862 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6296/2015 г.

Решение № 7862 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6296/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Пих Индъстри" АД и "Ем Коммерс 10" ЕООД, и двете дружества със седалище в гр. Русе, против решение № 3794 от 3.04.2015 г., постановено по адм. дело № 6184/2014 г. на тричленен състав на Върховен административен съд - осмо отделение. С него е отхвърлено оспорването на "Пих Индъстри" АД и "Ем Коммерс 10" ЕООД против отказ на Министъра на финансите за даване на предварително съгласие по чл. 189 от ДОПК изх. № 16-12-420/12 от 24.03.2014 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон - отменително основание по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде отменен отказа на Министъра на финансите и да бъде върната преписката на същия със задължителни указания. Ответникът - Министърът на финансите, чрез пълномощника си юрк. Димитър Велков, в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховния административен съд в настоящия си състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 3794 от 3.04.2015 г., постановено по адм. дело № 6184/2014 г. на тричленен състав на Върховен административен съд - осмо отделение, е отхвърлено оспорването на "Пих Индъстри" АД и "Ем Коммерс 10" ЕООД против отказ на Министъра на финансите за даване на предварително съгласие по чл. 189 от ДОПК изх. № 16-12-420/12 от 24.03.2014 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че Министърът на финансите е отказал да даде съгласие за намаляване, отсрочване и разсрочване на публични вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски с два мотива: 1. не са предложени достатъчно гаранции за изпълнението на оздравителния план по отношение на държавните вземания, и 2. залегналото в оздравителния план отсрочено изплащане на публични вземания за задължителни осигурителни вноски е недопустимо поради забраната по чл. 183, ал. 7 от ДОПК и при липса на хипотезите на чл. 186 от ДОПК. По отношение на първия мотив първоинстанционният съд е приел, че административният орган е действал в условията на оперативна самостоятелност и не е упражнил правата си превратно. А за втория мотив е приел, че са били налице условията на чл. 183, ал. 7 от ДОПК и не е било налице изключението на чл. 186 от ДОПК. Обжалваното решение е правилно. Следва да се посочи, че оспорваното решение е постановено след като преди това по същото искане на касаторите до Министъра на финансите, последният е постановил отказ изх. № 16-12-420 от 27.11.2012 г., който е бил оспорен от настоящите касатора пред тричленен състав на ВАС. С решение № 6037 от 29.04.2013 г., постановено по адм. дело № 501/2013 г. състав на първо отделение е отхвърлил оспорването. Това решение е било обжалвано пред петчленен състав на ВАС, който с решение № 16864 от 17.12.2013 г., постановено по адм. дело № 8562/2013 г. е отменил решението на тричленния състав на ВАС и вместо него е постановил друго решение, с което е отменил отказа на Министъра на финансите и е изпратил преписката на Министъра на финансите за ново разглеждане по искането на касаторите. След новото разглеждане на искането е постановен отказа, който е бил предмет на оспорване пред тричленния състав на ВАС, постановил обжалваното в настоящото производство решение. Според относимата разпоредба на чл. 189, ал. 1 от ДОПК оздравителен план в производството по несъстоятелност не може да предвижда намаляване, отсрочване и/или разсрочване на публични задължения без предварителното съгласие на министъра на финансите, който взема предвид становището на съответните органи по чл. 184, ал. 1 от ДОПК за разсрочване на задължения за задължителни осигурителни вноски. Правилен е изводът на тричленния състав на ВАС, че при липса на законово регламентирани основания за даване на съгласие от министъра на финансите за намаляване, отсрочване и/или разсрочване на публични задължения в предложен в производството по несъстоятелност оздравителен план, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност. Последният извършва преценка дали оздравителният план предвижда в достатъчна степен защита на държавния интерес, който е насочен за събиране на публичните задължения. След като министърът на финансите е разполагал с оперативна самостоятелност, изложил е относими мотиви към защитата на държавния интерес и е взел становището на органите по чл. 184, ал. 1 от ДОПК за разсрочване на задълженията за задължителни осигурителни вноски, то постановеният от него административен акт не е незаконосъобразен. Освен това в случая за предложения оздравителен план са били налице и отрицателните предпоставки чл. 183, ал. 7 от ДОПК, тъй като оздравителният план е предвиждал отсрочено изплащане на публични вземания за задължителни осигурителни вноски, което е недопустима според посочената разпоредба. При липса на изключението на чл. 186 от ДОПК, министърът на финансите правилно е отказал да даде искането от него съгласие. В касационната жалба неправилно се твърди, че оздравителния план предвижда отсрочено изплащане на публични вземания за задължителни осигурителни вноски, обосновано единствено от по-късното утвърждаване на оздравителния план в производството по несъстоятелност. В действителност оздравителният план предвижда главницата по задълженията за осигурителни вноски да бъде погасена на двадесет равни месечни вноски, първата от който ще бъде погасена не веднага след утвърждаване на погасителния план, а до края на петия месец след утвърждаване на оздравителния план. По този начин се предвижда отсрочване на задължения за осигурителни вноски за пет месеца след утвърждаване на оздравителния план, което е недопустимо съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 7 от ДОПК, при безспорна липса на изключението на чл. 186 от ДОПК. Неоснователно е оплакването, че административният орган и първоинстанционният съд са игнорирани дадените задължителни указания в отменителното решение на петчленния състав на ВАС. В действителност процесния отказ изх. № 16-12-420/12 от 24.03.2014 г. на министъра на финансите е основан на различни мотиви от предходния отказ, които мотиви не са били разглеждани в предходното съдебно производство. Действително преценката дали оздравителният план съдържа гаранциите, които се дават на всеки клас кредитори, е в правомощията на съда по несъстоятелността според разпоредбата на чл. 700, ал. 1, т. 4 от Търговския закон. Но в случая, за разлика от предходния отказ, министърът на финансите не е аргументирал отказа си с тази разпоредба. Съдът по несъстоятелността преценява дали оздравителния план съдържа гаранциите, които се дават на всеки клас кредитори. Но това е относно съдържанието на оздравителния план. А преценката дали тези гаранции са достатъчни, е преценка на кредиторите, респ. на министъра на финансите в процедурата по чл. 189, ал. 1 от ДОПК. Затова са неоснователни оплакванията на касаторите в тази насока. Петчленният състав на ВАС в отменителното си решение е дал също указания да се изследват предпоставките по чл. 183, ал. 2 и чл. 189, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ДОПК за отсрочване и разсрочване на публичните задължения, както и да се направи разграничение от административния орган между задължителните осигурителни вноски и данъчните задължения. Тези указания са изпълнени относно предпоставките по чл. 189, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ДОПК - в процесния отказ изрично са изложени мотиви за условията по чл. 189, ал. 2, ал. 3 от ДОПК, а тези по чл. 189, ал. 4 от ДОПК са обсъдени с мотивите по чл. 183, ал. 7 във вр. с чл. 186 от ДОПК. Действително не са били изпълнени указанията да се изследват предпоставките по чл. 183, ал. 2 от ДОПК. Но при наличие на посочените основания в постановения отказ, това е безпредметно, тъй като това няма да повлияе на съдържанието на административния акт. Иначе казано, дори да бяха изследвани, то пак би бил постановен отказ със същите мотиви. А относно разграничението между задълженията за данъци и осигурителни вноски, за тях важи същото като казаното за предпоставките по чл. 183, ал. 2 от ДОПК. Освен това разграничението между задълженията за данъци и осигурителни вноски се съдържа в материалите към административната преписка - в приложените становища на органите по чл. 184, ал. 1 от ДОПК. Петчленният състав на ВАС в отменителното си решение също е дал указания на административния орган да изпълни задължението си по чл. 26 от АПК да уведоми за започване на административното производство длъжника "Прециз Интер холдинг" АД и да изложи съображения относно допустимостта на искането според изискването на чл. 27 от АПК. Тези указания не са изпълнени, но това процесуално нарушение в случая не е съществено. Относно уведомяване на длъжника, това нарушение е относимо само за него. Касаторите не могат да упражняват защита на чужди процесуални права. А с произнасянето си по същество на искането административният орган е формирал воля, че искането е допустимо. В този смисъл да били и мотивите на ВАС при предходното производство. По тези съображения настоящият съдебен състав намира оспорваното решение за правилно. Затова то следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,