Решение № 77 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7328/2013 г.

Решение № 77 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7328/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от Общински съвет Асеновград срещу решение № 792 от 9.04.2013 г. по адм. д. № 3774/2012 г. на Административен съд Пловдив, с което е обявено за нищожно решение № 398, прието с Протокол № 19 от заседанието на Общински съвет Асеновград от 17.12.2008 г. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради противоречие с материалноправните разпоредби на § 4, ал. 1, във връзка с § 3 от ПЗР на ЗСН и необоснованост. Ответната страна не е взела становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да обяви нищожност на оспорения акт, съдът е приел, че анализът на законовите разпоредби обосновава извод, че § 4 от ПЗР на ЗСН се прилага ако към датата на влизане на ЗСН не са налице сключени договори за: концесия, наем, аренда или за съвместно ползване с трети лица и е налице регистрирано сдружение за напояване на територията, включваща и Община - Асеновград. Законовата разпоредба предвижда, че "... до предявяването на искането по реда на пар. 3, ал. 3 язовирите и микроязовирите - публична общинска собственост, могат да се отдават само под наем по реда на чл. 12, ал.4 ЗОС след съгласуване с надзорния орган". За да е налична посочената хипотеза /възможно предявяване на искане по този закон/ е необходимо да е регистрирано на територията, включваща и Община - Асеновград, сдружение, което да може да предяви такова искане. При положение, че няма регистрирани сдружения липсва правна логика /извод и от граматическото и лексическо тълкуване на § 4 от ПЗР ЗСН /да е приложим този временен режим, или режимът на ЗВ ще бъде неприложим/ по същество заобиколен за неопределено време. В случая почти 12 години не е налично регистрирано сдружение за напояване за посочената територия. Анализираният § 4 е съобразен и с редакцията на чл. 12, ал. 4 ЗОС с ДВ, бр. 101/2004 г., във вр. с чл. 14, ал. 7 ЗОС. След изменението, могат да бъдат отдавани под наем само части от имоти /вещи/ - публична общинска собственост, съгласно чл. 14, ал. 7 ЗОС, докато с решението е дадено съгласие за отдаване под наем на цялата вещ /язовир/. Направен е извод, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗВ, съгласно която обекти, имоти или части от имоти - публична общинска собственост, се предоставят на концесия по реда на този закон. Процесните обекти, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "в" ЗВ са публична общинска собственост, съответно съгласно чл. 20 от същия закон управлението на водните обекти се извършва чрез отдаването им на концесия. Решението е правилно. Нормата на § 4 от ПЗР ЗСН предвижда, че ако при влизането в сила на този закон няма сключени договори по § 3, ал. 2, до предявяването на искането по реда на § 3, ал. 3 язовирите и микроязовирите - публична общинска собственост, могат да се отдават само под наем по реда на чл. 12, ал. 4 от Закона за общинската собственост след съгласуване с надзорния орган. Според ал. 2, когато предмет на права по § 7 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за водите са язовири и микроязовири, предназначени за напояване, привеждането им в съответствие се извършва съгласувано с надзорния орган, като срокът на концесията, съответно на разрешителното за използване на вода в случаите по § 7, ал. 2, не може да бъде по-дълъг от пет години. Съгласно § 3, ал. 3 предаването на обектите по ал. 1 и 2, когато за тях няма сключени договори по ал. 2, се извършва от общината в тримесечен срок от постъпване на искане, направено от министъра на земеделието и продоволствието. Правилни са изводите на съда, че временния режим по § 4 от ПЗР ЗСН е приложим до предявяване на искането по реда на § 3, ал. 3, което се прави от министъра на земеделието и продоволствието. При положение, че е установено, че няма регистрирани сдружения за напояване по смисъла на ЗСН, както и че няма процедура по учредяването на такива на територията на Община Асеновград, временният режим за отдаване на язовирите под наем се обезмисля, тъй като цели своевременното предоставяне на обектите на посочените сдружения, в случая такива сдружения липсват. Разпоредбата на § 4 от ПЗР ЗСН предвижда, че язовирите и микроязовирите - публична общинска собственост, могат да се отдават само под наем, при наличието на посочените предпоставки, за която възможност, при условията на оперативна самостоятелност, следва в решението да са изложени мотиви за съответствието с целта на закона. По отношение на имота, за които е дадено съгласие за отдаване под наем на основание чл. 14, ал. 1, 2 и 3 ЗОС, съдът е извел законосъобразен извод, че по силата на закона представлява публична общинска собственост, поради което отдаването под наем като частна общинска собственост е недопустимо. Правилен е изводът, че след като процесните водни обекти са публична общинска собственост и липсват данни да са включени в имуществото на търговско дружество или на сдружение за напояване, релевантно в случая е правилото на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, съгласно което обекти, имоти или части от имоти - публична общинска собственост се предоставят на концесия по реда на този закон и обектите публична общинска собственост са изключени от приложното поле на чл. 14, ал. 7 и чл. 14, ал. 1, 2 и 3 ЗОбС по силата на императивна законова разпоредба. Правилно е прието от съда, че е налице заобикаляне на закона, което води до нищожност на оспорения административен акт и актът не съответства на целта на закона. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, Седмо отделение