Решение № 275 от 26.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5837/2007 г.

Решение № 275 от 26.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5837/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК /2007 г.във вр.с чл. 218а ал. 1 б. "а"от ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба на М. С. В. против решение № 169 от 31.05.2007 г.по гр. дело № 37/2007 г.на Пернишкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 295/14.11.2003 г., постановено по гр. дело № 287/03 г.на Радомирския районен съд, допълнено с решение № 237/19.10.2004 г. С него е отхвърлен предявения от М. С. В. от с. К., община Р. против С. Г. П.,В. Г. П. като непълнолетна със съгласието на нейната майка Б. М. П. и Г. А. П., всички от гр. П. за отмяна на дарението на недвижим имот, извършено с нот.акт № 154, т.II, нот.дело № 800/99 г.до размера на притежаваните от ищеца 4/6 ид.части от следния недвижим имот: дворно място с площ от 980 кв. м., представляващо УПИ * от им.368 в кв.30 по регулационния план на с. К., община Р., заедно с построената в парцела масивна жилищна сграда. Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- чл. 218б ал. 1 б. "в" от ГПК (отм.) Моли решението да бъде отменено и искът - уважен. Ответниците по касационната жалба не заявяват становище. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: С решение № 1* от 29.12.2006 г.по гр. дело № 1032/2005 г. Върховният касационен съд на РБ, състав на II г. о.е отменил решение № 177 от 25.05.2005 г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по гр. дело № 1379/2004 г.и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 227, ал. 1 б. "в" от ЗЗД е неоснователен и недоказан поради липсата на една от предвидените в закона предпоставки, а именно дарителят да е изпаднал в трайна нужда от допълнителна издръжка. Касационната жалба е неоснователна. При постановяване на решението въззивният съд е приложил правилно материалния закон. Спазени са задължителните указания на ВКС по тълкуване и прилагане на закона, както изисква чл. 218з от ГПК (отм.)При условията на чл. 188, ал. 1 от ГПК съдът е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти поотделно и в тяхната зависимост, като е направил обосновани и логични изводи. Не се допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За уважаването на предявен иск по чл. 227, ал. 1 б. "в" от ЗЗД е необходимо установяването на три кумулативно дадени предпоставки: дарителят да се нуждае от издръжка, тя да е поискана от надарения и последният да е отказал дължимата престация. При оценката на доказателствата относно наличието или не на тези предпоставки следва да се има предвид характера на сделката за дарение като безвъзмезден договор, с който се прехвърля правото на собственост върху дадена вещ. От гледна точка на дарителя този договор е акт за щедрост, на благотворителност, а дареният приема този акт с благодарност и в негова тежест възниква задължение от морален характер да подпомага със средства при нужда своя дарител. Изпадне ли в нужда дарителят той може да поиска дарения да му осигурява издръжка и тогава моралното задължение прераства в правно такова. Нуждата не следва да бъде инцидентна, а да има траен характер и тя означава, че дарителят не е в състояние сам да се издържа от притежаваните от него средства и имущества. В тази връзка по делото не е установена нуждата от издръжка. За процесния период жалбоподателят е получавал постоянен доход във вид на пенсия в размер на 230.59 лв., а от м.03.2006 г.- 244.80 лв. От заключението на съдебно- медицинската експертиза е установено здравословното му състояние и какви лекарства е следвало да приема,От заключението на икономическата експертиза е установена стойността им - 29.51 лв. месечно.както и размера на необходимите парични разходи за едно лице за периода 1.01.2003 г.-30.09.2003 г., който възлиза на 132.75 лв. При тези данни по делото правилен е изводът на въззивния съд, че не е налице първата, изискуема от закона предпоставка за отмяна на дарението, а именно жалбоподателят да се е нуждаел от допълнителна издръжка. Обстоятелството, че през м.08.2003 г.е закупил въглища и дърва за огрев на обща стойност около 400 лв. не може да наложи други изводи, тъй като направените за отопление разходи са за целия зимен сезон. По изложените съображения отношенията дарител-надарени в конкретния случай не следва да бъдат регулирани съобразно разпоредбата на чл. 227, ал. 1 б."в" ЗЗД, а те остават отношения на плоскостта на морала като нравствено задължение надарените да полагат грижи за своя дарител. От горното се налага изводът, че обжалваното решение не е постановено в нарушение на материалния закон, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано, поради което и на основание чл. 218ж ал. 1 изр.2 от ГПК (отм.) следва да бъде оставено в сила. . Воден от горното,Върховният касационен съд, състав на I г. о.