Решение № 84 от 16.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5501/2016 г.

Решение № 84 от 16.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5501/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по чл. 307, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба за отмяна, вх. № 49066/28.9.2016 г., на ответника по исковата молба С. И. Ч. от [населено място], на влязлото в сила въззивно решение № 899/20.6.2016 г. по гр. д. № 1131/2016 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г. о., с което е отменено решение от 10.3.2016 г. по гр. д. № 6084/2014 г. по описа на Пловдивския районен съд, XХI граждански състав, и е признато на установено в отношенията между страните, че ответникът С. И. Ч. дължи на ищеца [фирма] - П., следните суми: 426,86 лева - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2011 г. - 30.4.2013 г. за обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес], вх. Б, ап. 31; 61,94 лева - обезщетение за забава за периода от 01.7.2011 г. до 21.01.20145 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 22.01.2014 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 606/23.01.2014 г. по ч. гр. д. № 950/2014 г. на XII гр. с-в, както и присъдените по делото разноски. В молбата за отмяна се твърди, че е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и се сочи и представя решение по гр. д. № 2306/2015 г. на ВКС, ТК, Второ търговско отделение. Моли се за отмяна на обжалваното решение и и присъждане на разноски за две инстанции и за производството за отмяна. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] - П., е депозирал отговор по смисъла на чл. 306, ал. 3 ГПК. В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от процесуалния представител на молителката - адв. К., която представя и писмена защита. Моли се за уважаване на молбата за отмяна. Претендират се разноски.. Ответникът по молбата за отмяна поддържа отговора си с молба, докладвана в съдебно заседание. Третото лице - помагач не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., след като разгледа молбата за отмяна, взе предвид представеното писмено доказателство, отговорът на ответника по молбата, молбата му докладвана в съдебно заседание, становището на процесуалния представител на молителката, изразено в съдебно заседание, писмената му защита и с оглед правомощията си по глава ХХIV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е подадена в срока по чл. 305, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора. Следователно законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането. С оглед изложеното в молбата за отмяна е видно, че молителят се позовава на решение № 100/08.7.2016 г. по т. д. № 2306/2015 г. на ВКС, ТК, второ отделение, което не се обхваща от хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като страни по него са други лица и е неотносимо за настоящото производство. Освен това представеното с молбата за отмяна решение не представлява нито ново доказателство, нито ново обстоятелство по смисъла на посочената правна норма. Водим от горните съображения и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,