Решение № 14516 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7128/2009 г.

Решение № 14516 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7128/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП против решение № 238/30. 03.2009 г. на Варненския окръжен съд, (ВОС), АО, втори състав, постановено по адм. д. № 305 по описа за 2002 година на този съд. С решението е отменен ДРА № 755/16.11.2001 г., издаден от ръководител екип в "Р "приморско", ТДД - Варна, потвърден с Решение № 1231/28.01.2002 г. на Директора на РДД - Варна, в частта с която на "Динекс къмпани" ЕООД - със седалище в гр. Варна е отказано правото на приспадане на данъчен кредит с доставчик ЕТ "Нюли - Р. Атанасов" - гр. В. Търново по фактура № 2176/14.08.2000 г. с ДДС в размер на 1 040 лв.; ф-ра № 2177/14.08.2000 г. с ДДС в размер на 1 016 лева; ф-ра № 2267/19.09.2000 г. с ДДС в размер на 2 100 лв.; С доставчик "Росат" ЕООД по ф-ра № 048/24.10.2000 г. с ДДС в размер на 2 870 лв.; ф-ра № 054/31.10.2000 г. с ДДС в размер на 5 442, 80 лв.; ф-ра № 111 от 29.11.2000 г. с ДДС в размер на 5 442, 80 лв.; ф-ра № 100/03.11.2000 г. с ДДС в размер на 5 670 лв.; С доставчик ЕТ "Марин Маринов - Джорджия" по фактура № 171/21.03.2000 г. с ДДС в размер на 5 200 лв.: фактура № 93/21.10.2000 г. с ДДС в размер на 820 лв.; ф-ра № 94/24.04.2000 г. с ДДС в размер на 820 лв. ; ф-ра № 172/28.04.2000 г. с ДДС в размер на 1 952 лв.; ф-ра № 174/15.05.2000 г. с ДДС в размер на 764 лв.; ф-ра № 175/16.05.2000 г. с ДДС в размер на 772, 80 лв.; ф-ра № 178/25.05.2000 г. с ДДС в размер на 2 450 лв.; ф-ра № 204/09.06.2000 г. с ДДС в размер на 2 800 лв.; ф-ра № 187/17.06.2000 г. с ДДС в размер на 2 450 лв.; ф-ра № 188/20.06.2000 г. с ДДС в размер на 770 лв. ; ф-ра № 189/05.07.2000 г. с ДДС в размер на 779, 50 лв. ; ф-ра № 0206/01.08.2000 г. с ДДС в размер на 4 лв.; ф-ра № 192/11.09.2000 г. с ДДС в размер в размер на 6 340 лв.; ф-ра № 084/04.12.1999 г. с ДДС в размер на 5 940 лв.; ф-ра № 085/20.12.1999 г. с ДДС в размер на 4 320 лв.; ф-ра № 99/05.05.2000 г. с ДДС в размер на 812 лв. и съответните лихви. От съдържанието на касационната жалба могат да се извлекат отменителни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - чл. 109, ал. 11 и ал. 12 от ДПК (отм.), чл. 64, т. 2 и т. 6 от ЗДДС (отм.), необоснованост. Според касатора едни от основанията на които е отказано правото на данъчен кредит са тези по чл. 64, т. 2 и т. 6 от ЗДДС (отм.), като по делото не са опровергани фактическите констатации от ДРА за липса начисляване на данъка от доставчиците и на реквизит по чл. 8, т. 5 от ЗСч. (собствено, бащино и фамилно име на съставителя на документа) във фактурите, издадени от ЕТ "Нюли - Росен Атанасов". В нарушение на чл. 157, ал. 3 от ГПК (отм.) първоинстанционният съд е кредитирал заключението на вещото лице по ССчЕ, въпреки че то удостоверява на практика факти и е даване на субективна оценка, а не отговор на въпроси, изискващи специални знания. Касаторът претендира отмяна на решението след което да бъде постановено ново решение, с което съставът на ВАС да отхвърли жалбата на търговеца срещу обжалваната част на ДРА. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Динекс къмпани" ЕООД - със седалище в гр. Варна, редовно призован, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата, тъй като не са събрани доказателства за наличието на положителната материална предпоставка по чл. 64, т. 2 от ЗДДС (отм.) във връзка с фактурите, издадени от ЕТ "Марин Маринов - Джорджия", както и доказателства относно реалността на доставките по фактурите, издадени от останалите доставчици. Върховният административен съд, състав на IА отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. В първоинстанционното производство е преценена законосъобразността на ДРА № 755/16.11.01 г., издаден от ръководител екип в ДР "Приморско", ТДД - гр. Варна в частта потвърдена с Решение № 1231/28.01.2002 г. на Директора на РДД - Варна, с която на "Динекс къмпани" ЕООД - със седалище в гр. Варна е отказано правото на данъчен кредит общо в размер на 55 384, 91 лв. и са начислени лихви общо в размер на 10 529, 81 лв. по доставки за които са издадени фактури от ЕТ "Нюли - Р. Атанасов" - гр. В. Търново, ЕТ "Марин Маринов - Джорджия", "Росат" ЕООД. Съдът е изслушал заключение по ССчЕ според което в счетоводството на жалбоподателя е налице съпоставимост на приходите и разходите от извършената търговска дейност за 1999 г. и за 2000 година. Вещото лице е посочило още, че единствено гореизброените доставчици изпълняват поръчки за материали и при липсата им "Динекс къмпани" ЕООД би било в пълна невъзможност да осъществява дейността си. При така възприетата фактическа обстановка окръжният съд е формулирал изводи за следното: Фактура № 084/04.12.99 г. и № 085/20.12.99 г. не съдържат реквизита място на съставянето им, но прилагайки ТР № 5/04 г. съдът е приел, че фактурите не са лишени от формална доказателствена сила. В ДРА и в потвърждаващото го решение на РДД не е посочено на кое от основанията по чл. 109, ал. 12 от ДПК (отм.) се е позовал данъчният орган за да откаже правото на данъчен кредит. Относно ЕТ "Нюли - Р. Атанасов" е издаден ДРА № 46/17.08.2000 г. с обхват същите данъчни периоди. В счетоводството на "Динекс къмпани" ЕООД има пълна съпоставимост между приходи и разходи за всички процесни фактури. Така мотивиран окръжният съд е отменил поради незаконосъобразността му ДРА в оспорената част. Обжалваното решение е неправилно и трябва да бъде отменено, поради следните съображения: Правото на данъчен кредит е отказано на няколко основания - по чл. 109 от ДПК (отм.) и по чл. 64, т. 2 от ЗДДС (отм.). Последното основание е свързано с неначисляване по смисъла на чл. 55 от закона на ДДС от доставчика. Начисляването следва да бъде доказано, както с установяване на факта, че доставчикът е издал документ, в който е посочил данъка, отразил го е в отчетните регистри, но и че го е отразил в счетоводството си като задължение към бюджета. По време на данъчно-ревизионното производство доставчиците не са открити на декларираните адреси и тяхното счетоводство не е проверявано. В заключението на вещото лице от 23.10.03 г. е отбелязано, че експертът е ползвал само приложените по делото документи и тези от счетоводството на жалбоподателя. Всъщност и по време на съдебното производство не са проверявани счетоводствата на доставчиците, респективно не е било установено дали данъкът е отразен в тях като задължение към бюджета. Необоснован е извода на окръжния съд във връзка с РА № 46/17.03.2000 г., съставен на ЕТ "Нюли - Росен Атанасов", тъй като със заключението от 15.09.08 г. на вещото лице Кавръкова е констатирано, че с актът е ревизиран периода от 04.02.1998 г. до 31.07.1999 година. Процесните фактури обаче са издадени от едноличният търговец през 2000 година, тоест извън периода на цитирания по-горе ревизионен акт. По отношение начисляването на ДДС от ЕТ "Марин Маринов - Джорджия" са съставени протоколи с противоречиво съдържание, поради което и спрямо този доставчик е следвало да бъде извършена проверка в неговото счетоводство за да се провери дали данъкът е отразен, като задължение към бюджета. Наличната съпоставимост между приходи и разходи в счетоводството на "Динекс къмпани" ЕООД сама по себе си не променя изводите за недоказано начисляване на ДДС от доставчиците. Основателно е възражението на представителят на прокуратурата във връзка с нереалността на доставките от "Росат" ЕООД. Това е така, защото не са опровергани констатациите за липсата на стоков поток от "Орикс" ЕООД, ЕТ "Комерс", "Дим Комерс 55" ЕООД към прекия доставчик. Налага се извода, че "Росат" ЕООД не е могъл на свой ред да извърши последващи доставки на "Динекс къмпани" ЕООД. Налице са отменителни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението в обжалваната част трябва да бъде отменено, след което да се постанови друго решение, с което се отхвърли жалбата срещу оспорената част на ДРА. В предвид на резултата по делото в полза на Д "ОУИ" - гр. Варна трябва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 768 лв. за първоинстанционното производство. В производството пред ВАС, I А отделение органът не е защитаван и представляван. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение