Решение № 9230 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4700/2012 г.

Решение № 9230 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4700/2012 г., II о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 237 във вр. с чл. 239, т. 6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане за отмяна, подадено от "Пътинвест-инженеринг" АД чрез адв. Мария Михайлова, на влязло в сила определение № 1829/01.12.2011 г., постановено по к. н. а. х. д. № 527/2011 г. от Административния съд - Благоевград. С него е оставено в сила разпореждане № 4050/20.07.2011 г., постановено по н. а. х. д. № 538/2011 г. от Районния съд - Разлог, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството като недопустима на основание чл. 239, ал. 4 от ЗУТ. Ответникът - началникът на ДНСК - София, не изразява становище. Върховният административен съд, тричленен състав, намира искането за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК, а разгледано по същество - за неоснователно. С определението, чиято отмяна се иска, съдът е оставил в сила разпореждане № 4050/20.07.2011 г., постановено по н. а. х. д. № 538/2011 г. по описа на Районния съд - Разлог, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу НП № 7-ДНСК-279 от 20.06.2011 г. на заместник-началника на ДНСК - гр. София, с което е наложена глоба в размер на 5000,00 лв. и е прекратено производството по делото. Съгласно чл. 239, т. 6 от АПК, на каквото основание се иска отмяна на определението, актът се отменя, когато с решение на Европейския съд за защита правата на човека се установи нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - второ отделение, счита, че не е налице хипотезата на чл. 239, т. 6 от АПК. Наказателните постановления, с които е наложена имуществена санкция на юридическите лица и едноличните търговци до 5000 лв. включително, не подлежат на обжалване - чл. 239, ал. 4 от ЗУТ. В конкретния случай имуществената санкция, наложена на дружеството е по реда на ЗУТ - чл. 237, ал. 1 и 2, който е специален по отношение на ЗАНН, поради което обжалването е било недопустимо. По тази причина позоваването на нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧОС от страна на съда е неоснователно и липсва основание да се приложи правото на Европейския съюз. Тази норма касае защитата на лицата срещу наказателната репресия на държавата относно извършени престъпления по НК. Административнонаказателните постановления по ЗУТ до 5000 лв. са изключени от съдебнонаказателния ред за обжалване и този по ЗАНН с оглед на целите, които ЗУТ като специален закон постига. Представеното писмо от омбудсмана на Република България не може да доведе до обратен извод за наличие на основанието за отмяна, тъй като представлява едно уведомление до искателя за бъдещи промени в законодателството по отношение на действащия ЗУТ. С оглед на изложените съображения искането за отмяна на влязлото в сила определение е неоснователно и следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, тричленен състав на второ отделение,