Решение № 42 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5866/2007 г.

ВКС10.03.2009 г.докладчик Снежанка Николова

Диспозитив

Оставя без уважение подадената от Д. Г. М., Г. Г. Д. и Т. Г. П. молба за отмяна, на основание чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.) на влязлото в сила решение № 356/9.10.2006 г. по гр. д. № 371/2006 г. на Хасковския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 9.04.2004 г. по гр. д. № 136/2002 г. на Д. районен съд. Осъжда Д. Г. М., Г. Г. Д. и Т. Г. П. да заплатят на РПК "Т", гр. Д. направените в настоящето производство разноски в размер на 300 лв. /триста лева/.

Мотиви

Решение № 42 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5866/2007 г., II г. о., докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по § 2, ал. 12 ПЗР ГПК, във връзка с чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.), образувано по молбата на Д. Г. М., Г. Г. Д. и Т. Г. П., чрез пълномощника им адвокат Пл. В., за отмяна на влязлото в сила решение от 9.10.2006 г. по гр. д. № 371/2006 г. на Хасковския окръжен съд. С него е оставено в сила първоинстанционното решение от 9.04.2004 г. по гр. д. № 136/2002 г. на Д. районен съд, с което е отхвърлен предявения от молителите против РПК "Т", гр. Д. и С. Й. С., в качеството му на ЕТ "Д", гр. Д. установителен иск за собственост на имот с площ 380 кв. м., представляващ част от пл. № 4* по плана на гр. Д. от 1951 г., съответно част от парцел **** - 1720, в кв. 27 по плана на града от 1966 г. Молителите твърдят, че горното решение противоречи на предхождащо го друго влязло в сила решение по гр. д. № 805/2000 г., с което е отменено отчуждаването на спорния имот, поради което и искат отмяна на решението, с което е отхвърлен установителния им иск, на основание чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.). Ответниците РПК "Т" и ЕТ "Д" оспорват молбата за отмяна поради липса на поддържаното основание за това. Подробни съображения излагат в писмените си становища, като РПК "Т" претендира и заплащане на направените в настоящето производство разноски. Върховният касационен съд, в настоящия си състав, като прецени данните по делото и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното: Производството е допустимо с оглед спазване на срока за подаване на молба от страна по делото, съгласно чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.) - едногодишен от влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, но разгледана по същество молбата е неоснователна. Съображенията за този извод са следните: В производството по гр. д. № 805/2000 г. на Хасковския окръжен съд по жалба на една от настоящите молителки - Д. Г. М. против заповед на кмета на Община Д. е постановено решение от 12.05.2001 г., с което след отмяна на заповедта на кмета е отменено и отчуждаването на част от имот с пл. № 4* по плана на гр. Д. от 1951 г. с площ на тази част от 380 кв. м. Решението е влязло в сила като необжалвано. Същият имот е предмет и на установителния иск, предявен от Д. Г. М., Г. Г. Д. и Т. Г. П. против РПК "Т" и ЕТ "Д", който е отхвърлен с влязлото в сила решение по гр. д. № 371/2006 г. ХОС, чиято отмяна се иска в настоящето производство. За да е осъществен фактическия състав на чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.), който закон е приложим съгласно § 2, ал. 12 ПЗР ГПК с оглед подадената на 9.10.2007 г. молба за отмяна, е необходимо наличието на обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени влезлите в сила противоречиви решения. Това предполага идентичност както на страните, така и на спорния предмет по тях, което не е налице в настоящия случай. Страните по двете дела са различни - в административното производство по гр. д. № 805/2000 г. ответник е общината гр. Д., а в това, приключило с отхвърлителното решение, чиято отмяна се иска сега, ответници са РПК "Т" и едноличния т. "Д". Двете дела имат и различен предмет - първото е административно производство по реда на чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ за отмяна на отчуждаването на имота, а второто има за предмет установителен иск за собственост върху спорния имот към миналия момент на одобряване на регулационния план на града от 1951 г., в което с оглед защитната позиция на ответниците гражданският съд не е обвързан от постановеното в административното производство решение за отмяна на отчуждаването. С оглед на това и искането и основанието по двете дела са различни. Поради това и в случая не е налице противоречиво произнасяне на съда по двете дела, съгласно хипотезата на чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.), както неоснователно се поддържа от молителите и подадената от тях молба за отмяна на второто решение следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 234, ал. 1 ГПК (отм.), настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, II гражданско отделение