Решение № 9613 от 28.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3678/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Й. И. и И. С. И. против Решение 27/15.02.2023 г. на Административен съд Сливен по адм. дело 208/2022 г., с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед РД 15-700/04.05.2022 г. на кмета на Община Сливен, разпореждаща на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ премахването на незаконни строежи: 1 Масивна ограда, 2 Сграда-санитарен възел, 3 Вилна сграда и 4 Масивна ограда, находящи се в поземлени имоти с идентификатори 67338.416.320 и 67338.416.431 по КККР на гр. Сливен, като извършени без разрешение за строеж. Ответникът кметът на Община Сливен, изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Неоснователен е главният касационен довод, че оспорващите неправилно са определени от административния орган за субекти на задължението за премахване на строежите, тъй като не са носители на правото на собственост върху имота, в който същите са разположени. Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 52, том III, рег. 4816, дело 377 от 2019 г. с вх. рег. 6838/30.10.2019 г. удостоверява, че Д. И. е собственик на имот с идентификатор 67338.416.431 по КККР на гр. Сливен. От комбинираната скица към съдебно-техническата експертиза е видно, че строежите (с едно изключение) навлизат поне частично в посочения имот, поради което оспорващата може да бъде включена в категорията на възложителите по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ. Освен това, според показанията на свидетелите, разпитани в съдебното заседание на 15.09.2022 г., строежите са изградени именно от двамата жалбоподатели. Следователно, Иванови попадат в кръга на лицата по § 2, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от Община Сливен, които са надлежни адресати на заповеди за премахване на незаконни строежи. Съгласно цитираната разпоредба от подзаконовия нормативен акт, задължението за премахване на незаконен строеж може да бъде възложено на собственика на терена, титуляря на ограничено вещно право или извършителя на незаконния строеж. Административният орган разполага със самостоятелна преценка при определянето на конкретния адресат на заповедта измежду този кръг лица. Приоритетното изграждане на обектите в съседния спрямо имота на жалбоподателите не изключва качеството им на задължени по премахването лица, доколкото същите са и извършители на строежите. Разграничителен критерий между строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и преместваем обект по § 5, т. 80 ДР ЗУТ, отделно от конструкцията и възможността за отделяне, преместване в пространството и ползването му на друго място, без да се изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, е и дали предназначението на обекта попада сред изброените в чл. 56, ал. 1 ЗУТ - за увеселителни, административни, търговски и други обслужващи дейности, за временно обитаване при бедствия или свързани с отбраната и сигурността на страната. Строежът Вилна сграда, както и соченият от оспорващите съществувал преди това на неговото място фургон, не изпълняват никоя от горните функции, като не са и елементи от групата по чл. 57, ал. 1 ЗУТ, за да е допустима квалификацията им като преместваеми обекти. В самата касационна жалба се признава трансформацията на този фургон с поставени над него и отстрани строителни материали, което реално е довело до изграждането на изцяло нов обект (строеж), в констативния акт описан като монолитна конструкция с ивични основи и стени до ниво цокъл от бетон и зидария от тухлени блокове, четирискатна покривна конструкция с покривно покритие керемиди. Обектите по заповедта за премахване представляват строежи съгласно легалната дефиниция на § 5, т. 38 ДРЗУТ. Изграждането им без изискуемото на общо основание по чл. 148, ал. 1 ЗУТ разрешение за строеж обуславя тяхната незаконност в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оглед фактическото установяване на съда за извършване на строителството в периода 2002-2004 г., не намират приложение разпоредбите за търпимост по § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1, изр. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ от 2012 г., чиито обхват е за строежи, изградени до 31 март 2001 г. Съответно заповедта за премахване на строежите е законосъобразна. Несподелими са възраженията на касаторите за нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Без правно значение за законосъобразността на заповедта са въпросите дали масивните огради изпълняват функциите на подпорни стени; един от строежите е санитарен възел (неправилно квалифициран от оспорващите като временна тоалетна); вилната сграда преди осъществени по нея строително-монтажни работи е представлявала фургон; възможно ли е частично събаряне на оградите само до допустимата височина за изграждане без строително разрешение, респ. на вилната сграда до момента на възможното й състояние на преместваем обект - фургон. Доколкото всеки от строежите поотделно представлява едно конструктивно цяло е недопустимо частичното им премахване с цел приложимостта на изключващите необходимостта от разрешение за строеж хипотези на чл. 151, ал. 1 ЗУТ. Обстоятелството, че един от обектите е санитарен възел също не е годно да обоснове извод за несъразмерност и обслужваната от него вилна сграда подлежи на премахване, а становището, че е временна тоалетна по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ, не отговаря на установеното по делото. Доводите за по-благоприятна мярка за адресатите на заповедта при премахване само на конкретни елементи от строежите биха били евентуално основателни, ако административният орган разполагаше с алтернативни законосъобразни възможности за действие, от които да избере максимално съответстващата на частния и обществения интерес. При констатирана незаконност на проверени по надлежния ред строежи, за органа не съществува друга възможност, освен да нареди цялостното им премахване. Целта на нормите на ЗУТ в разглежданата област е точно отстраняването на незаконното строителство и в този смисъл засягането на правната сфера на оспорващите е допустимо и пропорционално на защитения обществен интерес. Останалите оплаквания са изцяло относими към изпълнението на заповедта за премахване, а не към нейната законосъобразност. Съгласно чл. 6, ал. 1 и 2 от Наредбата за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от Община Сливен, при липсата на доброволно изпълнение се провежда предварително проучване относно начина на осъществяване на премахването, като при необходимост се изработват конструктивно становище или конструктивен проект, проект за укрепване на сграда или други мерки. Подзаконовата нормативна уредба изрично предвижда процедурата по премахване на незаконни строежи при запазване на останалите обекти в имота или предотвратяване на свлачищни процеси. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. Неоснователността на касационната жалба е условие за присъждане в полза на администрацията на заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение, което ще бъде съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение