Решение № 8371 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3808/2017 г.

Решение № 8371 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3808/2017 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-В. Т. моли да бъде отменено решение № 31/24.02.2017 г. по адм. д. № 585/2016 г. на Великотърновския административен съд, с което е отменен РА № Р-04000415003471-091-001/25.05.2016 г. на ТД на НАП - В. Т. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни събражения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба "Ванеса спед" ЕООД по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-04000415003471-091-001/25.05.2016 г. на ТД на НАП - В. Т., с който е вменена отговорност на "Ванеса спед" ЕООД в размер 85 953,78 лв с лихви за периода м. 3 - 6.2014 г. на основание чл. 177, ал. 1, 2 и 6 от ЗДДС по фактури на "М. Д. П. Б. -трейдинг" ЕООД, по които данъкът не е внесен от доставчика "М. Д. П. Б. -трейдинг" ЕООД. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в частта за определените задължения за периода м. 3 - 5.2014 г. 32 482,94 лв с 6531,81 лв лихви, но е направил необосновани изводи за липса на основание по чл. 177, ал. 1 и 2 от ЗДДС за вменяване отговорност на ревизираното лице за неплатения данък от неговия доставчик "М. Д. П. Б. -трейдинг" ЕООД по фактури, издадени в периода. Управителката на доставчика М. Н. е дъщеря на управителката на ревизираното лице Ю. П. Седалището на ревизираното лице е на адреса на апартамент, собственост на М. Н., където е било седалището и на доставчика до 26.05.2014 г., когато е назначен нов управител, а едноличен собственик на капитала на доставчика остава М. Н. до 9.07.2014 г. По делото са представени справките-декларации за ревизираните периоди на ревизираното лице, от които е видно, че са подавани от М. Н. Представено е уведомление за упълномощаване от ревизираното лице до ТД на НАП-офис М., с което е упълномощена М. Н. да получава пълен достъп до декларации, документи или данни по ЗКПО, декларации, документи, данни или заявления за дерегистрация по ЗДДС, получаване на данни за ДДС за възстановяване, предоставяне на данъчна и осигурителна информация. С уведомлението управителката на ревизираното лице е заявила, че дава съгласие за предоставяне на данъчна и осигурителна информация на упълномощените лица във връзка с отправени и подписани с КЕП искания за достъп, посочено е също, че упълномощеното лице ще подписва документите и/или ще достъпва електронни услуги, предоставяни от НАП със посочен номер на квалифициран електронен подпис по удостоверение за КЕП на доставчик на удостоверителни услуги с титуляр на КЕП - М. Н. Неправилен е изводът на съда, че воденето на счетоводството от една и съща фирма на получателя и доставчика по фактурите няма отношение към знанието, изискуемо по чл. 177, ал. 1 и 2 от ЗДДС. Необосновано съдът е приел, че липсата на плащане по фактурите от ревизираното лице би доказвало знание на неплатилия получател, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика, ако в периода няма други доставки, освен процесните. Доставчикът начислява данъка върху стойността на доставката в счетоводните си регистри като задължение към бюджета и във фактурата, и ако не му бъде преведена стойността на данъка от получателя, не би могло да се очаква, с оглед останалата му дейност, че ще внесе дължимия данък по конкретната неразплатена фактура. Представеният договор за съвместна дейност и предвиденото в анекс към него заплащане от ревизираното лице на разходите на доставчика на транспортни услуги и на лизинговите му вноски за транспортни средства, както и споразумения за прихващане не доказват изпълнение на този договор, нито съществуване на вземанията, предмет на споразуменията за прихващане, поради което ревизираното лице не е доказало разплащане на стойността и начисления ДДС по фактурите на "М. Д. П. Б. -трейдинг" ЕООД. При липса на плащане от получателя на доставчика е доказано наличие на условието по чл. 177, ал. 2 от ЗДДС - получателят и знаел, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика по фактурата. Решението е неправилно в частта, с която е отменен РА в частта, с която е вменена отговорност по чл. 177, ал. 1 и 2 от ЗДДС за периода м. 3 - 5.2014 г. общо в размер 32 482,94 лв с 6531,81 лв лихви, и в тази част следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. В нарушение на чл. 16, ал. 3 от ДОПК съдът е приел, че отговорността по чл. 177 от ЗДДС не обхваща лихвите, дължими за несвоевременното внасяне на данъка. Според чл. 16, ал. 3 от ДОПК отговорността на третото лице по чл. 14, т. 3 от ДОПК, отговорно за задълженията други физически или юридически лица, обхваща данъците, лихвите и разноските по събирането им. Съгласно чл. 177, ал. 2 от ЗДДС отговорността по ал. 1 се реализира по реда на чл. 117 - 120 от ДОПК, в което производство са приложими общите правила на Дял първи на ДОПК, сред които е чл. 16, ал. 3 от ДОПК. Правилно в РА е вменена отговорност и за лихвите за несвоевременно внасяне на данъка. В частта по приложението на чл. 177, ал. 6 от ЗДДС в РА е прието, че ревизираното лице като последващ получател следва да отговоря за невнесения данък в размер 39 460,88 лв със 7478,15 лв лихви. В РА е констатирано, че по фактура № 1220/11.06.2014 г. на "М. Д. П. Б. -трейдинг" ЕООД за доставка на 5 транспортни средства с получател "Интерлийз" ЕАД е начислен данък 39 468,05 лв, който не е внесен. На същата дата получателят "Интерлийз" ЕАД предоставя транспортните средства по договор за лизинг на ревизираното лице, което е ползвало данъчен кредит в размер на начисления данък. Прието е също, че не са налице условията на чл. 177, ал. 1 и 2 от ЗДДС за търсене на отговорност за невнесения данък от първия получател - "Интерлийз" ЕАД и на основание чл. 177, ал. 1 - 3 от ЗДДС е възложена отговорността на ревизираното лице - втори получател на транспортните средства. За да отмени РА в тази част съдът е приел, че не са изпълнени условията на чл. 177, ал. 6 от ЗДДС да се реализира отговорността от първия получател и едва при неуспешно събиране на данъка да се ангажира отговорността на последващия получател на транспортните средства - ревизираното лице. В РА № Р-29002915007129-091-001/12.01.2016 г. на ТД на НАП - Големи данъкоплатци и осигурители, съставен на "Интерлийз" ЕАД е прието, че не са налице условията на чл. 177, ал. 1 - 3 от ЗДДС за ангажиране отговорността на "Интерлийз" ЕАД за невнесения данък по фактура № 1220/11.06.2014 г. с предмет продажба на транспортните средства от "М. Д. П. Б. -трейдинг" ЕООД на "Интерлийз" ЕАД, поради което в процесния РА е ангажирана отговорността на "Ванеса спед" ЕООД. Фактурата е издадена по предварителен договор от 11.06.2014 г. за продажба на транспортните средства от "М. Д. П. Б. -трейдинг" ЕООД на "Интерлийз" ЕАД, който на същата дата е прекратен. Приложени са лизинговите договори за транспортните средства с лизингополучател "М. Д. П. Б. -трейдинг" ЕООД от 2012 г. и 2013 г. с неизтекъл срок към 11.06.2014 г. Дали е придобита собствеността върху транспортните средства от "М. Д. П. Б. -трейдинг" ЕООД с договори за предварително изкупуване от "Интерлийз" ЕАД и впоследствие да са прехвърлени обратно на "Интерлийз" ЕАД по делото не са събрани доказателства. Дали фактура № 1220/11.06.2014 г. има предмет е въпрос, който не може да се обсъжда в касационното производство за пръв път. Предвид чл. 85 от ЗДДС тези обстоятелства не биха променили фактическата обстановка, след като "М. Д. П. Б. -трейдинг" ЕООД не е издало кредитно известие по фактурата от 11.06.2014 г. Съгласно чл. 177, ал. 6 от ЗДДС в случаите по ал. 1 и 2 отговорността се реализира по отношение на лицето, пряк получател по доставката, по която не е внесен дължимия данък, а когато събирането е неуспешно, отговорността може да бъде реализирана по отношение на всеки следващ получател по реда на доставките. Цитираната разпоредба изисква първо да се търси отговорност от първия получател на предмета на доставката - "Интерлийз" ЕАД и след като това не е направено незаконосъобразно в РА е възложена отговорността за невнесения данък по фактурата на ревизираното лице. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 1700,88 лв - общо 3401,76 лв. Ревизираното лице има право на разноски по делото в размер 4669,94 лв или по компенсация касаторът следва да заплати на ревизираното лице 1268,18 лв разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,