Решение № 2690 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8287/2010 г.

Решение № 2690 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8287/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Мойра строй" ЕООД моли да бъде отменено решение № 1310/05.05.2010 г. по адм. д. № 8695/2009 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата му против акт за дерегистрация по ЗДДС № 220990900004913/24.08.2009 г. на ТД на НАП-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли актът за дерегистрация да бъде отменен. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Мойра строй" ЕООД против акт за дерегистрация по ЗДДС № 220990900004913/24.08.2009 г. на ТД на НАП-София на основание чл. 176, т. 1 във връзка с чл. 106 ЗДДС, тъй като регистрираното лице не е намерено на декларирания адрес за кореспонденция в гр. София, бул. Шипченски проход № 69а, за което са съставени протоколи от 3 и 11.08.2009 г. Дружеството е търсено на адреса още три пъти преди това, съставени са протоколи, като в един от тях е констатирано, че на адреса се помещава ТД на НАП - София, офис Изток. Жалбоподателят е поддържал, че е посочил адрес за кореспонденция на 19.05.2008 г., когато е подал заявления в търговския регистъра за упълномощаване на "Жан Марк" ЕООД да подава документи в НАП с ползване на електронен подпис. Съдът е отхвърлил възражението по съображения, че видно от удостоверението и заявлението упълномощеното лице може само да подава документи, ползвайки електронен подпис, но не и да получава документи и съобщения за упълномощителя. Проверяваното лице не е уведомило ТД на НАП, че е променило адреса си, нито е вписало промяна на адреса си в търговския регистър. Уведомлението от 16.10.2009 г. до Офис Изток за промяната на адреса за кореспонденция, не се отразява на законосъобразността на вече издадения акт за дерегистрация. Съдът е отхвърлил доводът за промяна на адреса за кореспонденция преди издаване на акта за дерегистрация и е отхвърлил жалбата. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани правни изводи за законосъобразност на обжалвания акт. При разглеждане и решаване на делото съдът не е допуснал процесуални нарушения. Промяната в адреса за кореспонденция е извършена най-рано на 16.09.2009 г., предвид приложените извлечения от търговския регистър с тази дата, която е след издаване на акта за дерегистрация на 24.08.2009 г. и не води до извод за незаконосъобразност на акта. В един от протоколите за проверка на адрес е констатирано, че дружеството от 2003 г. не пребивава на адреса, посочен в търговския регистър, с което се установява продължително неизпълнение на задължението по чл. 28, ал. 4 ДОПК да се посочи упълномощено лице, на което да се връчват съобщения и други актове. В случая не е приложим чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като чл. 106, ал. 2, б. "б" ЗДДС е императивен и разпорежда прекратяване на регистрацията при наличие на обстоятелствата по чл. 176 ЗДДС. Последвалото акта за дерегистрация посочване на адрес за кореспонденция в търговския регистър не е предвидено като основание за изключване приложението на чл. 106, ал. 2 ЗДДС. Налице са предпоставките на чл. 106, ал. 2 б. б и чл. 176, т. 1 ЗДДС и съдът като е отхвърлил жалбата против акта за дерегистрация е постановил законосъобразно решение. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо по делото юрисконсултско възнаграждение е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,