Решение № 3386 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5855/2011 г.

Решение № 3386 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5855/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Адриана Венциславова Филипова срещу решение № 410/21.02.2011 г. по административно дело № 284/2011 г. по описа на Административен съд- Варна, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 10745/22.12.2010 г. на началника на сектор ПП към ОД на МВР Варна за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 1, б."б" от Закона за движение по пътищата / ЗДвП/ - " временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността". Ответникът - началникът на сектор "Пътна полиция"- при Областна дирекция на МВР гр. Варна не е взел становище в съдебното производство. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорената пред съда заповед на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 1, б."б" от Закона за движение по пътищата / ЗДвП/, временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността. В заповедта са изложени мотиви, че с акт за установяване на административно нарушение № 10745/22.12.2010 г. е установено, че на 22.12.2010 г., около 01.20 часа, в гр. Варна бул. "Приморски" жалбоподателката е управлявал МПС под въздействието на алкохол. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на законоустановената форма и на процесуалните правила, както и че са установени материалноправните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, чието действие е обвързано от посоченото в заповедта прекратително условие. Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено е въз основа на доказателствата по делото. В акта за установяване на административно нарушение е посочено, че на 22.12.2010 г., около 01.20 часа, в гр. Варна бул. "Приморски" посока ЖП гара жалбоподателката е управлявал МПС лек автомобил фолксваген с ДК № В 8000 РН. Установено е, че същата е управлявала МПС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта 0.65 промила, установено с техническо средство "Дрегер Алкотест 7410+ Съставен е АУАН. Филипова е подписала АУАН без възражения. Безспорно установено по делото е обстоятелството, че касаторът е управлявал МПС, под въздействие на алкохол над 0,5 промила, което обстоятелство е установено с техническо средство. Неоснователни са доводите на касатора, че обжалваната заповед е издадена от некомпетентен орган. Правилно същите са отхвърлени като несъстоятелни, за което съдът е изложил мотивирани правни съображения относно тълкуване на разпоредбите на чл. 172, ал. 2, вр. чл. 170, ал. 1, вр. чл. 165, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗДвП, с оглед представената по делото оправомощаваща заповед на министъра на вътрешните работи № I з 1393/09.08.2007 г. От анализа на цитираните норми следва, че компетентността на министъра на вътрешните работи да определя службите за контрол на движението на МПС произтича от ЗДвП, а не от устройствения ЗМВР. От друга страна влизането в сила на нов ЗМВР не води до автоматична отмяна на издадената заповед за оправомощаване. Подобно отменително действие следва изрично да е предвидено в преходните и заключителни разпоредби на закона и след като законодателят не е приел такъв подход то приложената по делото заповед на министъра на вътрешните работи е действаща. Приложимият закон в случая е разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, чиито правни последици се свързват с отнемането на свидетелството за управление на МПС. Цитираната разпоредба правилно е издирена и приложена от органа, именно тя е посочена в обжалваната заповед като правно основание за издаване на акта. Първоинстанционният съд е обсъдил всички възражения, направени от жалбоподателя, които се правят повторно пред касационната инстанция. Правилно съдът е приел, че заповедта е мотивирана и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. За разлика от реализирането на административно наказателната отговорност по конкретно административно наказателно обвинение, наложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява наказание. Именно за това тя се прилага под прекратително условие "до решаване на въпроса за отговорността" на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца. Предназначението и ефектът на налагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 1, б. " ЗДвП е именно да се преустанови нарушението с цел да се осигури безопасността на движението, което предполага незабавни фактически действия по отнемане на свидетелството за управление, изключващо възможността за депозиране на писмени възражения в определен срок. В този смисъл е разпоредбата на чл. 172, ал. 3 ЗДвП, съгласно която в случаите по чл. 171, т. 1, буква "б" свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение. Заповедта за налагане на ПАМ е съобразена и с целта на закона. Целта на ЗДвП е регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от Закона и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Мярката е наложена именно на водач на МПС, който е управлявал МПС под въздействието на алкохол. В конкретния случай е осъществена хипотезата на чл. 171, т. 1б. б, ЗДвП. Административният орган е бил длъжен да наложи ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" до решаването на въпроса за отговорността на лицето, но за не повече от 6 месеца. Ето защо обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта, преследвана от ЗДП. С оглед на горното, като е отхвърлил жалбата Административен съд Варна е приложил правилно материалния закон и е постановил правилен и обоснован съдебен акт, нестрадащ от посочените в касационната жалба пороци. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение