Решение № 12496 от 5.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9947/2010 г.

Решение № 12496 от 5.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9947/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Любен Атанасов Божиков от с. Чешнегирово, Пловдивска област, против решение № 684 от 10.05.2010 г., постановено по адм. дело № 188 от 2010 г. на Административния съд - Пловдив. В жалбата се твърди за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Садово, чрез процесуалния си представител - адвокат Ев. Божикова, прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Претендират се разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение Административният съд - Пловдив, е отхвърлил оспорването на Любен Божиков срещу заповед № 10 от 18.01.2010 г. на кмета на община Садово, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС е било наредено изземване на недвижим имот - общинска собственост, представляващ част от УПИ ХIII - клуб на пенсионера, фирми, озеленяване и клуб на БЗНС, в кв. 64 по плана на с. Чешнегирово, върху който бил монтиран обект с временен статут с площ 64 кв. метра. Съображенията за това са били, че между страните липсва наемен договор, имащ за предмет въпросния недвижим имот, тъй като сключеният такъв от 12.08.2005 г. бил с изтекъл срок. Съдът е посочил, че върху общинския имот бил разположен временен обект, по отношение на който общинският съвет е отказал да допусне процедура, по силата на която временният строеж да придобие траен градоустройствен статут. Направен е извод, че при тази фактическа обстановка жалбоподателят държал същия без правно основание. Развити са съображения, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия по чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Така приетото е законосъобразно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административноправен спор. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят отново. Необходимо е обаче за яснота да се подчертаят няколко момента: По силата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай всичките тези изисквания са били налице. Това е така, защото между страните няма сключен наемен договор за този общински имот, който има статут на общинска собственост. Оплакванията, развити в касационната жалба, не могат да бъдат основание за отмяна на постановеното решение. Това е така, защото по делото не са били представени данни (а такива не са представени и с касационната жалба) да е налице правно основание, въз основа на което Божиков да владее общинския имот. Тежестта на доказване на правно значимите факти и обстоятелства тежи върху жалбоподателя, който черпи права от евентуалното решаване на гражданскоправния спор. След като по делото е установено по безспорен начин, че имотът - предмет на оспорената заповед, е общинска собственост, а жалбоподателят не е могъл да докаже правно основание, въз основа на което държи същия, то явно са били налице основанията на чл. 65 ЗОС за издаване на заповедта. С оглед изложеното дотук правилно административният съд е счел, че следва да отхвърли жалбата срещу атакуваната заповед. Решението е законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв., на каквато стойност възлиза сключеният договор за правна защита от 30.11.2010 г., представен по делото. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - III отделение,