Решение № 6614 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11933/2010 г.

Решение № 6614 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11933/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба на Христо Стойков Христов от гр. Троян срещу решение № 106/16.07.2010 г. по адм. д. № 284/2009 г. на Административен съд - Ловеч, 3 състав. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касатора срещу Заповед рег. № 310/12.08.2009 г. на директора на ОД на МВР - Ловеч, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на осн. чл. 228, т. 2, чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР и служебното му правоотношение прекратено. Съдът изложил подробни мотиви и приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, не е било допуснато нарушение при проведеното дисциплинарно производство, а заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена в рамките на двумесечния срок от откриване на нарушението, съгласно чл. 225, ал. 1 ЗМВР. По отношение на извършеното дисциплинарно нарушение съдът приел, че същото е тежко такова по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗМВР и безспорно доказано, деяние несъвместимо в етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с което е уронен престижът на службата. В касационната жалба като отменителни основания доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Отново се правят същите възражения, на които първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви. Касационната жалба е неоснователна. Не са налице визираните в касационната жалба допуснати нарушения от съда. По направеното възражение, че не съществува правна норма или регламент, който да предписва задължителното депозиране на намерени вещи в РУ на МВР, съдът правилно е изложил мотиви, че не се касае за намерена вещ, а за предадена на жалбоподателя вещ от друг служител на МВР, който е намерил телефона. Това е станало по време на дежурството му в качеството му на полицай. Опитал се да прикрие телефона и при разговор с прекия си ръководител Б. Койновски, като е отричал намирането му. Разговорът е станал в присъствието на лицето Божинов, собственик на телефона, с което е уронен престижа на службата. В желанието си да прикрие телефона още с униформата си го оставил в сервиз за поправка. Наивно е твърдението в касационната жалба, че решил да поправи чужд телефон за своя сметка, с цел да намери собственика и да му го предаде. А освен това противоречи на твърдението му, че не съществува правна норма, която да го задължава да предаде намерени вещи. Безспорно жалбоподателят е запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ № Iз-2013/8.11.2006 г. Правилно действията на жалбоподателя са квалифицирани от административния орган, като деяние несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата и за това е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Своевременно е направено искане от юрисконсулта на МВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и с оглед изхода на съдебния спор и съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва касатора да бъде осъден да заплати такова в размер на 150 лв. С оглед изложеното, обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение