Решение № 4055 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9357/2019 г.

Решение № 4055 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9357/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 1515 от 11.07.2019 г., постановено по адм. дело № 1639 по описа за 2018 г. на Административен съд – Пловдив, в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-16002117003938-091-001/12.01.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 199/05.04.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив в частта на непризнат данъчен кредит в размер на 41 004, 95 лв., с прилежащи лихви в размер на 4 351, 03 лв., както и в частта на допълнително начисления корпоративен данък за 2016 г. в размер на 25 235, 49 лв., с прилежащи лихви в размер на 2 011, 99 лева. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения развива в касационната жалба. Иска да бъде отменено съдебното решение в обжалваната част като се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и сторените разноски за държавна такса. Ответникът – "УОНДЪР БИЛД" ЕООД, оспорва чрез адв. Караманолов, в писмен отговор касационната жалба, излага доводи за нейната неоснователност. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от страна по делото, а разгледана по същество е основателна. С оспореното решение Административен съд – Пловдив е отменил ревизионен акт № Р-16002117003938-091-001/12.01.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 199/05.04.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив в частта на непризнат данъчен кредит в размер на 41 004, 95 лв., с прилежащи лихви в размер на 4 351, 03 лв., както и в частта на допълнително начисления корпоративен данък за 2016 г. в размер на 25 235, 49 лв., с прилежащи лихви в размер на 2 011, 99 лв., като е отхвърлил жалбата в частта относно начислените лихви за забава за несвоевременно внесен ДДС в размер на 32, 69 лева. Решението в отхвърлителната му част не е оспорено и е влязло в сила. С оспореният ревизионен акт е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по 27 бр. фактури, издадени от "РОЯЛ ГОЛД БГ" ЕАД в размер на 41 004, 95 лв. с предмет: фасадна топлоизолация, фибран, гипсово лепило, акрилна мазилка, машинна мазилка, смес за шпакловка, итонг и битумен грунд. При извършена насрещна проверка на доставчика "РОЯЛ ГОЛД БГ" ЕАД, същият е представил процесните фактури заедно с приемо - предавателни протоколи, хронология на сметка 411 /Клиенти/, договор за наем от 01.11.2016 г. с "ЧЕСС" ООД, споразумение за прекратяване на договора, главна книга за периода от 01.11.2016 г. до 31.12.2016 г., договор за доставка на строителни материали от 20.10.2016 г. между "УОНДЪР БИЛД" ЕООД и "РОЯЛ ГОЛД БГ" ЕАД, както и писмени обяснения, съгласно съдържанието на които стоките са били натоварени и транспортирани от клиента от склада в гр. София, ул. "Хайдушка поляна" № 8. Органите по приходите са счели, че не са събрани транспортни документи и/или доказателства за извършен транспорт на стоките със собствени или наети ресурси, доказателства за произход на стоките, както и годни доказателства за наличие на обект. Приели са също, че от събраните документи не се установява потенциална възможност от страна на "РОЯЛ ГОЛД БГ" ЕАД за осъществяване на сделките поради липса на материална, техническа и кадрова обезпеченост, т. е. за фактурите, издадени към "УОНДЪР БИЛД" ЕООД, по които е упражнено право на данъчен кредит, липсват годни доказателства, удостоверяващи наличието на реално осъществени облагаеми доставки, по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и данъчно събитие по реда на чл. 25 от същия закон. С оглед тази констатация, органите по приходите са посочили, че на получателя по доставките следва да се увеличили счетоводния финансов резултат за 2016 г. на основание чл. 26, т. 2 3KПO, във връзка с чл. 10, ал. 1 от същия закон с данъчната основа по фактурите в общ размер на 205 024, 77 лева. Съдът е отменил РА в горепосочена част, като е приел за реално осъществени доставките по процесните фактури с предмет различни строителни материали. Този извод е обоснован въз основа на представените по делото договори за доставка, двустранно подписани приемо - предавателни протоколи, складови разписки, както и на заключенията на ССчЕ и СТЕ. Като е обосновал извод за реалност на спорните доставки, решаващият състав е приел, че извършеното увеличаване на счетоводния финансов резултат, съответно начисления корпоративен данък за 2016 г., ведно с прилежащите лихви, също се явява незаконосъобразен. Решението в оспорената част е валидно, допустимо, но неправилно. Въз основа на констатираните в хода на административната процедура факти и обстоятелства относно упражненото от "УОНДЪР БИЛД" ЕООД право на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от "РОЯЛ ГОЛД БГ" ЕАД, е установено, че същите са документи, които не обективират реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, респективно, липсва възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС. Спорният въпрос се концентрира върху наличието на осъществени от процесния доставчик доставки на стоки по процесните фактури. Основателни са възраженията на касатора към процесуалната дейност на първоинстанционния съд по оценка на доказателствените средства за установяване на фактите, релевантни за съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит по издадените 27 бр. фактури от "РОЯЛ ГОЛД БГ" ЕАД. Съдът е възпроизвел приетите по делото ССчЕ и СТЕ, без да е извършил необходимия анализ с останалия доказателствен материал. Съгласно константната съдебна практика на ВАС по аналогични казуси, за доказване реалността на доставките, винаги следва да се представят достатъчно убедителни писмени доказателства по изпълнението им, от лицата, които се сочат за техни извършители. Осчетоводяването на процесните доставки е само косвено доказателство, което при липса на други преки и непротиворечиви доказателства във връзка с изпълнение на доставките, не може да обоснове безсъмнен извод за реалността им. Недоказаната реална доставка, макар и документално оформена и отразена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице. Доказани са възраженията на касатора за необоснованост на изводите на съда. Наличието само на приемо-предавателни протоколи, без изясняване на механизма на доставката не може в случая да обоснове извод за действително осъществена доставка на стоките. В процесния казус е налице документална необоснованост, която не може да бъде изцяло заместена с експертните заключения по двете експертизи – ССчЕ и СТЕ, които съгласно чл. 202 ГПК подлежат на преценка съвместно с останалите доказателства по делото. Не може да бъде преценено като безспорно заключението по техническата експертиза, че дадени материали от отделни фактури са използвани за точно определени СМР. Заключението на експерта, според настоящия касационен състав, следва да се преценява в смисъл, че материали от вида и количеството на процесните фактури, (и то само за част от тях), са използвани за изпълнението на СМР, но експертът по процесното дело не разполага със собствени впечатления, за да направи констатация, че в заданието са вложени именно материалите от процесните фактури. Експертното заключение подлежи на съдебна преценка, ведно с останалите доказателства, събрани по делото, а от тях не може да се формулира обоснован и категоричен извод, че материалите за които са издадени фактурите, са вложени и реализирани в СМР. На следващо място, от представените по делото приемо-предавателни протоколи не може да бъде доказано еднозначно извършването на доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС и възникване на данъчно събитие по реда на чл. 25 ЗДДС. В приемо-предавателните протоколи не фигурира място на приемане/предаване на стоките, липсват данни за транспортното средство, с което е осъществен превоза, положени са само подписи и печати срещу приемаща, респективно предаваща страна без идентификационни данни за лицата, участвали в процеса. За да бъдат обвързани приемо-предавателните протоколи с процесните фактури и за да не се налага извода, че същите са съставени за целите на ревизионното производство, то би следвало в тях да бъдат отбелязани цитираните данни. Принципно правилно е становището на ответника по касация, че неустановеността на материална и кадрова обезпеченост на доставчика, даваща основание да бъдат извършени такива доставки, не е основание за отказ за признаване на данъчен кредит, но по делото е видно, че това не са единствените съображения на приходните органите за формирания отказ. От друга страна, констатациите на приходната администрация, че "РОЯЛ ГОЛД БГ" ЕАД не е разполагало с възможността да осъществи доставките, не са опровергани от задълженото лице. Следва да се посочи, че за данъчно задълженото лице е налице задължението да установи настъпването на всички правопораждащи претендираното право положителни факти. Във връзка с увеличението на финансовия резултат за 2016 г. с разходите по процесните фактури, настоящият касационен състав съобразява обстоятелството, че между страните не е спорно отчитането на разходи по тях от РЛ, и че разходите са участвали при формирането на счетоводния финансов резултат за съответната година. По делото не е доказано наличните фактури да документират реално извършени доставки, поради което е налице отклонение от данъчното облагане и липсва документална обоснованост на разходите. При това положение органите по приходите законосъобразно са приложили разпоредбата на чл. 26, т. 2 ЗКПО във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО, тъй като платените от проверяваното дружество суми по фактурите имат характер на разход, участващ при формирането на финансовия резултат. Въз основа на изложеното и достигайки до различни правни изводи съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което жалбата срещу РА като неоснователна и недоказана да бъде отхвърлена. С оглед резултата по делото в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 5997, 02 лева – юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,