Решение № 61 от 9.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 56/2009 г.
ВКС09.12.2009 г.докладчик Стоил Сотиров
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. В. П. от град Б. за отмяна на влязлото в сила решение № 402/1.06.2007 г. по гр. д. № 581/2006 г. по описа на Върховния касационен съд, I г. о.
Мотиви
Решение № 61 от 9.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 56/2009 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 234, във връзка с чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по молба от М. В. П. град Б., за отмяна на решение № 402/1.06.2007 г. по гр. д. № 581/2006 г. по описа на Върховния касационен съд, I г. о. Молителката твърди, че с решение по посоченото касационно дело в кръга на наследниците в делбата е включено лицето Г. Д. В., съпруга на В. П. В., починал на 08.10.1984 г. Твърди се, че този извод е грешен, тъй като той се основава на представеното от ответниците по исковата молба удостоверение за наследници, сочещо като дата на смъртта на В. В. - 08.11.1984 г., т. е., че той е починал след майка си М, починала на 18.10.1984 г., което обстоятелство не отговаря на истината. В подкрепа на тезата си молителката представя писмо, изх. № И-01-9400-М-2/01.02.2008 г. на Община В., район "Одесос", от което е видно, че удостоверение за наследници, изх. № 2390/10.3.1999 г. - доказателство, на което съдът се е позовал и въз основа на което е формирал волята си при постановяване на съдебния акт, е с невярно съдържание, и че вярната дата на смъртта на В. П. В. е 08.10.1984 г., а майка му М. Д. е починала на 18.10.1984 г. Моли се за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което Г. Д. В. да бъде изключена от кръга на наследниците. Ответниците по молбата за отмяна - И. Д. И., Я. К. К., Р. Т. Н., Н. Т. Н., В. В. В., Р. К. С., Ж. Н. А., Д. Н. А. и Г. Д. В., не заявяват становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, Петчленен състав, като разгледа молбата за отмяна, взе предвид представените и приети доказателства и с оглед правомощията си по глава ХIХ ГПК (отм.), намира за установено следното: Молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл. 232, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й съдът взе предвид следното: Нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора. Следователно законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането. В случая те не са налице. Представените от молителката М. В. П. писмени доказателства не са нови по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Същите са издадени след постановяване на атакуваното касационното решение. Не са нови по смисъла на посочената разпоредба и изложените в тях обстоятелства. Обстоятелството, че в представеното пред първата инстанция удостоверение за наследници за такава дата е посочен денят 08.11.1984 г., както и датата 08.10.1984 г. - посочена в удостоверение за наследници, представено през въззивния съд, очевидно сочи на въпрос за верността на съдържанието на представеното пред първата инстанция удостоверение за наследници. Този въпрос обаче не може да бъде разрешен по реда на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.), респективно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Нещо повече, този въпрос е бил посочен като довод във въззивната жалба и въззивната инстанция при първоначалното разглеждане на делото го е обсъдила. Поради това и тъй като с представените пред настоящия Петчленен състав доказателства се изтъкват същите доводи не следва да се приеме, че е налице основанието за отмяна по горепосочената правна норма. По изложените съображения молбата за отмяна на влязло в сила решение на Върховния касационен съд, I г. о., се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 234, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, Петчленен състав,