Решение № 11965 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8797/2025 г.

от 29.01.2025 г. на началник отдел Местни данъци и такси при Община Дупница, и Община Дупница е осъдена да заплати разноски в размер на 1 010 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развива доводи, че съдът е нарушил чл. 171, ал. 5 АПК, като не е указал, че не се представят договори между общината и почистваща фирма, график, схеми и райони, в които се предоставят услугите, протоколи за извършена и приета работа. Счита, че неправилно съдът е приел, че в АУЗД не са изложени мотиви. Подробни съображения в тази насока развива в касационната жалба. Иска да бъде отменено съдебното решение, като вместо това делото бъде решено по същество или да бъде върнато за ново разглеждане със задължителни указания. Представя писмени доказателства по опис, съдържащ се в касационната жалба: Заповед РД-04-1415/14.10.2022 г., Заповед РД-04-1542/26.10.2023 г., три броя пътни листа и три договора. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Народно читалище Зора 1858, чрез пълномощник адв. Чочова, оспорва касационната жалба в писмен отговор и в съдебно заседание с доводи по съществото на спора. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Въз основа на събраните по делото доказателства, административният съд е установил следната фактическа обстановка: Административното производство е инициирано служебно по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК предвид изрично отразеното в оспорения АУЗД, че при извършена проверка е установено, че не са внесени дължимите суми за ТБО за декларираните от Народно читалище Зора 1858, гр. Дупница, недвижими имоти с декларация вх. 6003002100 от 15.07.2024 г. по чл. 14 ЗМДТ. Описаните в акта имоти са заведени в регистрите на община Дупница, отдел Местни данъци и такси", на база посочени данни в декларации, собствени данни, данни, получени от трети лица и организации за характеристиките им. На тази база са изчислени и установени с процесния акт дължимите от Народно читалище Зора 1858 такси за битови отпадъци за обект с партиден номер 6003F65234 в гр. Дупница, пл. Свобода 1, ведно с лихвите за просрочие към тях. Установените с акта задължения са посочени по години и в обобщен вид - такса битови отпадъци в общ размер на 53 227,29 лева, от които главница 39 958,56 лева и лихва от 13 268,73 лева за периодите на 2019 г. 2024 г. Съдът е формирал извод за незаконосъобразност на процесния индивидуален административен акт. Решаващата съдебна инстанция е посочила, че АУЗД е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като липсват изложени мотиви от административния орган при издаването му. Според съда административният орган, чиято е доказателствената тежест, не е установил извършването на услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Изложил е, че липсват данни и доказателства относно наличието на договор между общината и почистваща фирма за извършване на дейностите, график, схеми и райони, в които се предоставят услугите, протоколи за извършена и приета работа от почистващата фирма и общината. При тези мотиви е отменил процесния АУЗД. Касационната инстанция преценява първоинстанционното решение като валидно и допустимо, но неправилно. Административният съд в нарушение на съдопроизводствените правила не е извършил дължимото установяване на фактическата обстановка, което има за последица постановяване на необоснован краен съдебен акт. Всъщност актът съдържа необходимото съдържание съгласно чл. 59 АПК, като не страда от липса на мотиви при съобразяване на Тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г., ОСГК на ВС, което не е изгубило актуалност и до днес. Не е изяснен основният спорен по делото въпрос извършени ли са услугите по чл. 62 ЗМДТ. В тази връзка съдът е трябвало съгласно чл. 171, ал. 5 АПК да укаже на ответника по делото, че не сочи доказателства за извършване на услугите по чл. 62 ЗМДТ, включително и че не е представил посочените от съда договори между общината и почистваща фирма, график, райони, в които се предоставят услугите, протоколи за извършена и приета работа. С касационната жалба са представени Заповед РД-04-1415/14.10.2022 г., Заповед РД-04-1542/26.10.2023 г., три броя пътни листа и три договора, касаещи основния въпрос по настоящия спор. Представените доказателства е недопустимо за първи път да бъдат подложени на преценка от касационната инстанция. С оглед изложеното до момента и при съобразяване със забраната за нови фактически установявания, регламентирана в чл. 220 от АПК, решението на административния съд трябва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Кюстендил. При новото разглеждане на спора, съдът следва да разпредели доказателствената тежест в процеса в изпълнение задължението си по чл. 170, ал. 3 АПК, съответно това по чл. 171, ал. 5 АПК, като укаже на страните за кои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства относно предоставянето на услугите по чл. 62 ЗМДТ. При този резултат по спора, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, по искането за присъждане на разноски следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото. Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение