Решение № 17647 от 23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10755/2019 г.

Решение № 17647 от 23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10755/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 4796 от 09.07.2019 г. по административно дело № 12127/2018 г. Административен съд - София-град е: 1) отменил решение № 2153-21-3-5/25.10.2018 г. на директора на ТП на НОИ - София-град, с което е отхвърлена жалбата на Л. Чолакова срещу разпореждане № 370113/73/18.09.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване и 2) върнал е преписката на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - София-град за ново разглеждане при спазване на дадените мотиви в решението по прилагането на закона. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - София-град. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд и потвърждаване на решението на директора на ТП на НОИ - София-град. Ответникът по касация Л. Чолакова от [населено място] действаща чрез пълномощника си адв. С. Костадинова в писмен отговор навежда доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което моли последното да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК касационната жалба е основателна. По заявление от 19.07.2013 г. на И. К. с разпореждане № [ЕГН]/08.08.2013 г. на длъжностно лице по ПО е отпусната на заявителката лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ЛПИОЗ) със срок до 01.06.2016 г., при зачетен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране (03.04.2013 г.) - 34 години, 5 месеца и 24 дни. Със заявление от 18.06.2018 г. Л. Чолакова е поискала отпускане на наследствена пенсия от починалия и съпруг. С оглед на подаденото заявление е извършена проверка на пенсията получавана от съпруга и. Издадено е разпореждане № [ЕГН]/2 от 02.07.2018 г., с което е поправено считано от 01.01.2000 г. разпореждане № [ЕГН]/03.07.2000 г. и всички последващи относно осигурителни стаж и изменената лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на П. Чолаков от 01.01.2000 г. до 30.06.2018 г. Изменението на пенсията на П. Чолаков е извършено на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО. След допуснатото изменение е издадено разпореждане № [ЕГН]/1 от 04.07.2018 г., с което е отпусната наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст на Л. Чолакова от П. Чолаков считано от 01.07.2018 г. на основание чл. 82, ал. 2 от КСО. Отпусната е и добавка на основание чл. 84 от КСО. Срещу това разпореждане е подадена молба от Чолакова, в която същата възразява, че отпусната а и пенсия няма нищо общо с размера на пенсията, която е поискала. Административният орган се е произнесъл по тази молба с разпореждане № 370113/73 от 19.09.2018 г., с което е приел, че е била допуснато грешка при първоначалното определяне на пенсията на Чолаков като погрешно е зачетен общ осигурителен стаж от 82 г. 01 месец и 12 дни вместо верния осигурителен стаж от 36 г. 05 мес. и 15 дни. Разпореждането е обжалвано от лицето пред горестоящия орган директора на ТП НОИ София-град. Същият с решение № 2153-21-305/25.10.2018 г. е отхвърлил жалбата на лицето като неоснователна. Приел е, че при изчисляване на пенсията на наследодателя е допусната техническа грешка при електронната обработка на данните като неправилно са въведени данни за осигурителен стаж от 27 г. 04 мес. и 22 дни от първа категория труд ведно с вече зачетения осигурителен стаж от 36 г. 05 мес. и 15 дни. С разпореждането от 02.07.2018 г. допуснатата грешка е отстранена на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д от КСО като личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на П. Чолаков е преизчислена съгласно действителния осигурителен стаж от 36 г. 05 мес. и 15 дни. Въз основа на така определената пенсия, на Чолакова е отпусната наследствена пенсия и добавка по чл. 84 от КСО. Изменението на пенсията на Чолаков е извършено на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д от КСО, съгласно който влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал по инициатива на органа – когато се установи, че пенсията е определена в неправилен размер. В настоящия случай е установено, че при първоначалното отпускане на пенсията е допусната грешка и същата е определена в неправилен размер. След коригиране на размера въз основа на новия размер е определена добавката на Чолакова. В тази връзка органът е преценил, че жалбата и е неоснователна. За да отмени решението на директора на ТП на НОИ - София-град първоинстанционният съд е изложил съображения, че разпореждането, с което е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на П. Чолаков е влязло в сила и изменението му е недопустимо, тъй като е преклудирана възможността за обжалването му. Не е допустимо същото да бъде изменяно на основание чл. 99, ал. 2, б. д от КСО. С това правомощие органът е разполагал преди прекратяване на пенсията и същият не може да я измени в настоящия случай. Настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения пред него акт. В случая приложим е специалния закон, а именно КСО, който дерогира общия ред. В чл. 99 от Кодекса за социално осигуряване са уредени случаите, когато влязлото в сила разпореждане по чл. 98 от КСО (какъвто е и обсъжданият случай), може да се отмени или измени от органа, който го е издал. В ал. 1, т. 2 са предвидени хипотези, при които това може да стане по инициатива на органа, измежду които е и визираната в б. "д" на нормата - пенсията е определена в неправилен размер (в случая поради неоснователно зачетен неналичен осигурителен стаж от първа категория). Приложим досежно изменението или отмяната на влязъл в сила индивидуален административен акт - разпореждане на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, като специален закон се явява КСО, поради което пенсионният орган законосъобразно е приложил именно него. По тези съображения касационният съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, което е предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 от КСО и потвърденото с него разпореждане са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страдат и от други пороци по чл. 146 от АПК. При постановяване на решението си съдът е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на Л. Чолакова се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора основателна се явява претенцията на касатора за присъждане на сторените разноски за производството пред ВАС. Следва да се осъди Л. Чолакова да заплати на ТП НОИ София-град разноски поделото в размер на 100 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,