Решение № 13049 от 26.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4976/2018 г.

Решение № 13049 от 26.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4976/2018 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. К.– прокурор в Окръжна прокуратура /ОП/ гр. София, против решение № 437 от 22.01.2018 г. по адм. дело № 8994/2017 г. на Административен съд София– град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 710 от 20.07.2017 г. на административния ръководител на ОП - София, с която на К.е обърнато внимание на основание чл. 327 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено. Ответникът – административен ръководител при ОП – София, не изразява становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 437 от 22.01.2018 г. по адм. дело № 8994/2017 г. на АССГ, съдът е отхвърлил жалбата на Б. К.– прокурор в Окръжна прокуратура – София срещу заповед № 710 от 20.07.2017 г. на административния ръководител на ОП - София, с която на жалбоподателката е обърнато внимание на основание чл. 327 от ЗСВ. Административния съд е приел че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Административния съд е установил фактическата обстановка по делото, като е достигнал до обосновани изводи за законосъобразност на обжалваната заповед. Събраните в хода на производството доказателства са били обсъдени от съда задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност като в решението си последният е изложил пространни мотиви за приетите от него за установени факти, въз основа на които е извел и своите правни изводи. Съгласно чл. 327 от ЗСВ административният ръководител може да обръща внимание на съдиите, прокурорите и следователите за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им, за което уведомява съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Обръщането на внимание по реда на горецитираната разпоредба е вътрешно организационна мярка, прилагана от административния ръководител при упражняване на ръководните му функции, която има дисциплиниращ и превантивен ефект. Налагането и се прилага при допуснати нарушения по образуването и движението на делата, или по организацията на работата, които преценени в съвкупност насочват към извод за отклонение на магистрата от възприетите стандарти за изпълнение на професионалните му функции. В конкретния случай забавянето на образувано досъдебно производство представлява отклонение на магистрата от възприетите стандарти и същото е в нарушение на принципа за разглеждане на делата в разумен срок. В случая, безспорно е установено неоснователно забавяне по образуваното производство по пр. преписка № 1064/2014 г. по описа на СОП, и досъдебно производство /Д. П. / № 17/2014 г. по описана ОСлО при СОП. Така образуваното досъдебно производство е продължило общо 3 години и 2 месеца, като под ръководството на прокурор К.същото е продължило 2 години и 6 месеца. Констатирани са противоречиви указания на наблюдаващия прокурор по отношение на правната квалификация на обвинението, водещи до многократно изменение на обвинението, привличане на обвиняеми и като краен резултат неоправдано продължаване на разследването във времето. Установени са нарушения на сроковете по чл. 229, ал. 3 и чл. 226, ал. 2 от НПК, които са необосновани, с оглед на което административния съд е достигнал до правилен извод, че продължаване на разследването с такъв дълъг срок е в противоречие с един от основните принципи на правото и наказателния процес, а именно – разглеждане на делото в разумен срок. Съгласно чл. 22, ал. 2 от НПК прокурорът и разследващите органи са длъжни да осигурят провеждането на досъдебното производство в предвидените в този кодекс срокове. Правилни са изводите на административния съд, че броя и вида на извършените процесуално следствени действия в периода от 26.06.2014 г. до внасяне на обвинителния акт в съда на 14.12.2016 г., не кореспондират с продължителността на разследването по образуваното ДП. В тази връзка фактът, че досъдебното производство е приключило с внасяне на обвинителен акт, по който не са допуснати процесуални нарушения е неотносим към спора. Обосновано на събраните доказателства е прието, че в случая са нарушени посочени в НПК задължения на наблюдаващия прокурор по ръководство на разследването, постоянен надзор за законосъобразност и своевременно провеждане /чл. 46, ал. 2, т. 1 НПК/. Установените фактически обстоятелства налагат извода, че допуснатото забавяне не се дължи на пренатовареност, а на недостатъци в организацията на работа на прокурора, които е необходимо да бъдат отстранени чрез налагане на мярка по реда на чл. 327 от ЗСВ. С цел да се отстранят тези недостатъци административния ръководител е издал оспорената заповед. Правилно е отчетен и факта, че на прокурор К.е било обърнато внимание на основание чл. 327 от ЗСВ и за забавяне на друго досъдебно производство. Изложените доводи в касационната жалба преповтарят доводите пред първа инстанция, които са подробно обсъдени от решаващия състав на Административен съд София-град. Същите са анализирани задълбочено и обстойно в мотивите на оспореното решение и в този аспект преценката на решаващия съд за неоснователността им е правилна. Твърдяните нарушение на принципа non bis in idem са неоснователни. Правилно административния съд е приел, че в случая не се касае за налагане на наказание два пъти за едно и също неправомерно действие/бездействие, нито за образуване на две отделни производства за ангажиране на юридическа отговорност. Законосъобразни са изводите на съда, че становището на инспектората към ВСС, в което се съдържат констатации, че липсват основания за налагане на дисциплинарно наказание не са обвързващи за административния ръководител. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение