Решение № 11219 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5661/2015 г.

Решение № 11219 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5661/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Съдебното производство е по реда на чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и чл. 145 - 178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 328 от ЗСВ. Образувано е по жалба на Евстати Борисов Попов от гр. София срещу решение по т. 41 от протокол № 19 от заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 9.04.2015 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ - "порицание", за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 2 и т. 5 от ЗСВ. Жалбоподателят и неговият повереник адв. Мария Славова аргументират теза за наличие на отменителните основания по чл. 146, т. т. 3, 4 и 5 от АПК - съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Искането е за отмяна на оспореното решение, с което Висшият съдебен съвет се е произнесъл по решение на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело № 17/2014 г. по описа на ВСС, както и присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът Висш съдебен съвет чрез процесуалния си представител Васил Михов (служител с висше юридическо образование) моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна поради липсата на отменителни основания по чл. 146 от АПК. Заинтересованата страна Главният прокурор на Република България в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и предлага атакуваният с нея акт на ВСС да бъде потвърден, а процесуалният му представител юрк. Гогова в съдебно заседание моли жалбата да бъде оставена без уважение, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспореното решение на ВСС. Върховният административен съд, шесто отделение, счита жалбата за допустима като подадена в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, пред компетентния съгласно чл. 132, ал. 2, т. 3 от АПК съд. За да се произнесе по същество, след като подложи на преценка доказателствата по делото и доводите на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Главният прокурор в качеството си на висшестоящ административен ръководител (по смисъла на чл. 312, ал. 1, т. 4 от ЗСВ) е сезирал Висшия съдебен съвет с предложение вх. № 11-03-397 от 1.04.2014 г. да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ "намаляване на основното трудово възнаграждение до 25 на сто за срок от две години" на Евстати Борисов Попов, следовател в Националната следствена служба (НСлС), за извършени от него дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 2 и т. 5 от ЗСВ. При условията на чл. 316, ал. 2 и ал. 3 от ЗСВ, с решение по доп. т. 12.1 от протокол № 16 от заседанието на ВСС, проведено на 10.04.2014 г., е образувано дисциплинарно производство срещу следователя Попов, като с решение по т. 12.2 от същия протокол ВСС е избрал чрез жребий дисциплинарен състав (Каролина Неделчева, Димитър Узунов и Камен Иванов). Образувано е дисциплинарно дело № 17/2014 г., а членовете на дисциплинарния състав са избрали за негов председател Димитър Узунов, който е и докладчик по дисциплинарното дело. С писмо изх. № 11-03-397 от 22.04.2014 г. на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е изпратен препис от предложението за налагане на дисциплинарно наказание и приложените към него писмени доказателства, предоставена му е възможност да направи писмени възражения и да посочи доказателства, поканен е да се яви за изслушване на насроченото за 19.05.2014 г. заседание на дисциплинарния състав или да представи писмени обяснения с оглед правата му по чл. 313, ал. 1 от ЗСВ, както и да ползва адвокатска защита. За изясняване на фактите и обстоятелствата относно извършеното нарушение дисциплинарният състав е провел две открити заседания - на 16.06.2014 г. и на 30.06.2014 г., в които Попов е участвал лично и с адвокат и в негово присъствие са извършени всички процесуални действия. На първото от заседанията не е даден ход поради заболяване на чл. на дисциплинарния състав, а във второто от тях са събрани писмени и гласни доказателства във връзка с подлежащите на установяване факти, като в тази връзка са разпитани като свидетели и двама колеги на Попов от НСлС: следователите Петко Стефанов Петков и Калин Иванова Белчев. По казуса дисциплинарният състав е приел решение, с което на основание чл. 319 от ЗСВ е направил предложение до ВСС за налагане на Евстати Попов на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ - "намаляване на основното трудово възнаграждение с 20 на сто за срок от шест месеца" за допуснато от него дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 и т. 5 от ЗСВ. В мотивите на решението е направен анализ на събрания доказателствен материал, въз основа на който постановилият го състав по същество е приел от фактическа страна, че привлеченият към дисциплинарна отговорност магистрат неоснователно е забавил разследването по три следствени дела (сл. д.) по описа на НСлС: 1) по сл. д. № 16/2010 г., по което повече от половин година след възлагане на делото за разследване (за периода от 19.09.2011 г. до 10.04.2012 г.) следовател Попов не е изпълнил задължителните указания на наблюдаващия прокурор, посочени в негово постановление от 19.09.2011 г., и е работил мудно и неритмично, като през периода е изискал с писма само две тематични информации и справка за съдимост, а освен това, в качеството си на основен разследващ по делото, след 10.04.2012 г. не е проявил служебен интерес за хода на разследването и активността на втория следовател по делото; 2) по сл. д. № 99/2013 г. - за петнадесетте месеца, откакто делото е поверено на Попов да го работи, следователят необосновано е искал да бъде удължаван срока на разследване пет пъти, като за изтеклите месеци са извършени процесуално-следствени действия само с 11 свидетели, и са изискани няколко справки и копия от документи; 3) по сл. д. № 151/2013 г. - за тринадесетте месеца, откакто делото е поверено за работа на Попов, последният необосновано е искал два пъти да бъде удължаван срока на разследване, работил е по делото изключително неефективно и мудно, като през периода са извършени оскъдни процесуални действия. Дисциплинарният състав е констатирал и обстоятелствата относно индивидуалната натовареност на следовател Попов: 1) през 2011 г. е извършвал разследване по 9 дела, като от тях е приключил разследването само на едно досъдебно производство, с мнение за прекратяване, и едно е спрял, като през годината не е приключил дело с мнение за съд. Осем от разследваните през 2012 г. досъдебни производства са му били възложени от предходни години - едно от 2008 г., четири от 2009 г. и по едно от 2010 г. и 2011 г.; 2) през 2013 г. е извършвал разследване по 12 дела, от които шест досъдебни производства от предходни години, пет дела, възложени му в началото на годината, и едно възложено в края на 2013 г. От тях през календарната година Попов е приключил разследването само на едно досъдебно производство с мнение за прекратяване, без такива с мнение за съд. Към дисциплинарната преписка са приложени обясненията на дисциплинарно привлеченото лице и писмените доказателства - докладът от проверката в НСлС, извършена на основание заповед на главния прокурор № 3379/12.11.2013 г., кадрова справка, таблици и др. Извършените от дисциплинарно отговорното лице действия по сл. дела № 16/2010 г., № 99/2013 г. и № 151/2013 г. са преценени като: 1) продължително разследване, осъществено в пълен разрез с изискванията на чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), съгласно които разследващият орган е длъжен да вземе всички мерки за осигуряване на своевременното, законосъобразно и успешно извършване на разследването, както и събирането на доказателства в най-кратък срок за разкриване на обективната истина; 2) неизпълнение на указанията на наблюдаващия прокурор, задължителни по силата на чл. 197 от НПК за следователя; 3) необосновано удължаване на процесуалните срокове по чл. 234 от НПК, на неритмичното събиране на доказателства и по трите цитирани по-горе следствени дела и неоправдано забавяне на производството по тях. Формулиран е извод, че привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е проявило мудност и неритмичност при извършените оскъдни по своя брой процесуално-следствени действия по сл. дела № 16/2010 г., № 99/2013 г. и № 151/2013 г., реализирани в рамките на големи времеви периоди, и че Попов не е изпълнил служебните си задължения по чл. 197 от НПК, което е дало основание на дисциплинарния състав да приеме, че Евстати Попов от една страна е осъществил състава на нарушението по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ, изразяващо се в действие или бездействие, което неоправдано е забавило разследването на посочените наказателни производства и от друга страна, осъществил е нарушението по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ, изразяващо се в неизпълнение на други служебни задължения. Натовареността на следователя е преценена като средна, а възложените му дела като такива без висока фактическа и правна сложност. Решението и преписката са внесени за разглеждане в заседание на ВСС, като с писмо изх. № 11-03-397/2014 от 1.04.2015 г. Попов е уведомен за датата, на която ще бъде разгледано предложението на дисциплинарния състав, и му е предоставена възможност за явяване и изслушване. Привлеченото към дисциплинарна отговорност лице се е явило на заседанието на ВСС на 9.04.2015 г. и е било изслушано. Пленарният състав на Висшия съдебен съвет е провел разисквания по случая, в хода на които са се изказали докладчикът по дисциплинарното дело Димитър Узунов, Румен Георгиев, който е предложил Попов да не се наказва, и Сотир Цацаров, предложил на следователя да бъде наложено наказание "порицание", а Магдалена Лазарова и Галина Карагьозова са задали въпроси. Предложението на дисциплинарния състав за налагане на Евстати Попов на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ - "намаляване на основното трудово възнаграждение с 20 на сто за срок от шест месеца" за допуснато от него дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 и т. 5 от ЗСВ е подложено на тайно гласуване, като резултатът от гласуването е: 7 гласа "за", 8 - "против" и 8 - "въздържали се", с което то не е прието, поради липса на необходимото мнозинство от 13 гласа "за". Второ е подложено на гласуване е предложението на Румен Георгиев да не се налага наказание, като резултатът от това гласуване е 8 гласа "за", 9 - "против" и 6 - "въздържали се". Последно на гласуване е подложено предложението на Цацаров, по което е постигнат резултат 15 гласа "за", 2 - "против" и 6 - "въздържали се" (т.е. надхвърлено е необходимото за вземане на решение в случая мнозинство от минимум 13 гласа "за"). Въз основа на това гласуване Висшият съдебен съвет е постановил процесното си решение по т. 41, с което на Евстати Попов е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ "порицание", като следва изрично да се отбележи, че на мониторите си членовете му са се запознали с депозираното от Евстати Попов подробно писмено становище, качено в електронната система на Съвета от служителя Д. Петровска. Съветът се е съобразил с обема и ефективността на извършените процесуално-следствени действия, увеличената висящност на делата поради неприключването им, както и проявената от следователя служебна активност за по-бързото им приключване в хода на дисциплинарното производство. При така установените фактически обстоятелства от правна страна настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения: Оспореното решение е издадено от ВСС в рамките на предоставените му от закона правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на обосноваващите го фактически предпоставки по чл. 307, ал. 4, т. 2 и т. 5 от ЗСВ. Не е нарушение на административно-производствените правила непредставянето на констатациите на проверяващия прокурор от Инспектората към ВКП до началото на дисциплинарното производство по дисциплинарното дело във ВСС, защото след запознаването му с тях Евстати Попов лично и с упълномощения да го представлява адвокат в пълнота е осъществил правото си на защита. От друга страна, това обстоятелство не е повлияло върху събирането на доказателства в хода на дисциплинарното производство и пълното изясняване на всички факти. От страна на следователя е изразено несъгласие с някои фактически констатации относно движението на досъдебните производства, но възраженията засягат основно обема на извършените процесуални действия, а не толкова тяхната срочност. Дисциплинарното наказание е наложено най-вече поради неоправданото забавяне изпълнението на служебните задължения от страна на дисциплинарно привлечения магистрат. Като неоснователно се преценява възражението на жалбоподателя за невиновно поведение от негова страна като обстоятелство, изключващо дисциплинарната отговорност. Като се имат предвид данните относно общия годишен брой на възложените досъдебни производства, съотношението между броя на възложените, забавените и приключилите следствени дела, допуснатите бездействия с оглед тяхната продължителност, не могат да бъдат обяснени и оправдани с работата по съдебните поръчки или с други служебни ангажименти, като участие в помощни атестационни комисии. Не са установени пречки от обективно естество, които са причинили инцидентни забавяния на производствата и са лишили следователя от възможност да извърши в срок следващите се по закон процесуално-следствени действия. От друга страна, сочените от него и от повереника му данни, че служебната му натовареност през проверявания период е по-висока от тази на другите следователи в отдела, в който работи, както и спрямо следователите в НСлС, не са от характер, изключващ виновното му поведение, защото като цяло натовареността на следователите в страната, и в частност в Националната следствена служба, е в пъти по-малка от нормалната, особено в сравнение с тази на съда и на прокуратурата (следва изрично да се отбележи, че това обективно стои извън волята на следователите, с оглед сегашната нормативна уредба за начина, по който им се възлагат дела). Предвид императивната разпоредба на чл. 197 от НПК не може да бъде споделена и жалбоподателовата теза, че не бил длъжен да изпълни указанията на прокурора по сл. дело № 16/2010 г. Неоснователно е възражението, релевиращо налагане на дисциплинарното наказание в нарушение на процесуалното изискване по чл. 309 от ЗСВ, задължаващо ВСС да определи вида и размера на дисциплинарното наказание предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя. Дисциплинарният състав и ВСС на проведеното заседание са отчели всички фактори във връзка с обстоятелствата, при които е извършено нарушението, тежестта му и поведението на нарушителя (определено като небрежност). Разпоредбата на чл. 308, ал. 1 от ЗСВ предвижда общо пет дисциплинарни наказания за съдия, прокурор и следовател: 1. забележка; 2. порицание; 3. намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 25 на сто за срок от 6 месеца до две години; 4. понижаване в ранг или в длъжност в същия орган на съдебната власт за срок от една до три години; 6. дисциплинарно освобождаване от длъжност. На жалбоподателя е наложено второто по степен наказание в законово очертаните рамки. Прегледът на съдебната практика сочи, че в повечето случаи на подобни нарушения по чл. 307, ал. 4 от ЗСВ е налагано даже по-тежко по вид дисциплинарно наказание: това по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ - намаляване на основното трудово възнаграждение за определен срок (решение № 129 от 6.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8456/2014 г., VI о., решение № 13979 от 25.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10247/2013 г., 5- чл. с-в, решение № 11073 от 23.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12379/2012 г., VI о., решение № 1938 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14464/2012 г., 5-чл. с-в, решение № 5918 от 22.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1236/2015 г., VI о. и др.). Противно на твърдяното от жалбоподателя, дисциплинарният състав в мотивите на решението си изрично е отчел като смекчаващи отговорността на следовател Попов обстоятелства добрите професионални и лични качества на дисциплинарно отговорното лице и е съобразил факта, че това е първо допуснато нарушение в професионалната дейност на магистрата, и че е награждаван със "Служебна благодарност и грамота" (за отбелязване е, че това се е случило през 2006 г., а не през проверявания период), което със сигурност е отчетено и от пленарния състав на Съвета, защото му е наложено по-леко от предложеното наказание. Предвид горното се налага извод, че в случая е спазен принципът за съразмерност на наказанието с тежестта на нарушенията без данни, че административно-наказващият орган е упражнил превратно правото на свободна преценка в нарушение на целта на закона. По изложените съображения съдът счита, че не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на оспореното решение на ВСС, актът е законосъобразен, издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Подадената жалба срещу административния акт е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора по главното искане на жалбоподателя за отмяна на оспорения акт акцесорната му претенция за присъждане на сторените деловодни разноски се явява неоснователна и не следва да бъде уважена. Основателно е обаче с оглед изхода на спора и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК своевременно направеното искане на процесуалния представител на заинтересованата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да се присъди в минималния размер от 300 лв., дължими от жалбоподателя. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,