Решение № 17076 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7944/2019 г.

Решение № 17076 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7944/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 26, ал. 5 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Образувано е по касационна жалба на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" (ГВРС) при Националния осигурителен институт гр. София срещу решение № 3249/14.05.2019 г. постановено по адм. дело № 9322/2018 г. по описа на Административен съд – София град, с което e отменено по жалба на Р. Толева разпореждане № 4506-40-2095/08.08.2018 г. на директора на Фонд "ГВРС" относно отказ за изплащане на гарантирано вземане по Заявление-декларация № 4502-21-1445/29.03.2018 г. като незаконосъобразно. Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 от АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването. Ответникът Р. Толева в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производството е разпореждане № 4506-40-2095/08.08.2018 г. на директора на Фонд "ГВРС", с което е отказано изплащане на гарантирано вземане по Заявление-декларация № 4502-21-1445/29.03.2018 г. на Толева с мотив, че възложената със заповед № 3 Г-5-21-00401831/17.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ - София град проверка при работодателя "Хлебни изделия-5" ЕООД /в несъстоятелност/, по реда на чл. 5, ал. 1 от Наредбата за реда и начина на информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя, не може да бъде извършена и съответно да бъде направена преценка за правото на лицето. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд намира, че изведените от органа причини за отказ обусловени от липсата на каквито и да е документи свързани с дейността на дружеството се явяват неоснователни. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба решаващият съд извежда наличието на противоречие между фактическите и правни установявания в оспорения акт. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 от АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите посочени в чл. 146 от АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Началото на производството е сложено със Заявление-декларация № 4502-21-1445/29.03.2018 г. за отпускане на гарантирано вземане по реда на чл. 25 от ЗГВРСНР. По това заявление е извършена проверка завършила с издаването на констативен протокол № КГ-5-21-00233182/11.02.2017 г., съгласно който работодателят "Хлебни изделия-5" ЕООД е в несъстоятелност и съгласно който не е установено да има лица, за които да възникне право на гарантирано вземане. Съгласно чл. 4 от ЗГВРСНР (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2017 г.) право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя, независимо от срока му и от продължителността на работното време. В предходни свои редакции в посочената разпоредба са се съдържали норми, които са уреждали права на обезщетение за неплатени трудови възнаграждения за работници, чието трудово правоотношение не е било прекратено към датата на вписване в Търговския регистър на решението по чл. 6 ЗГВРСНР, съответно е било прекратено през последните три месеца преди вписване на решението по несъстоятелността. С измененията на чл. 4 от ЗГВРСНР е налице нова материалноправна норма, която има действие за напред, а нейното съдържание се изгражда и от разпоредбата на § 41 от ПЗР на Закона за пазарните и финансови инструменти, който добавя към хипотезата, че в случаите когато е налице прекратено трудово правоотношение в срок по-дълъг от три месеца преди датата на вписване в Търговския регистър на решението по чл. 6 от ЗГВРСНР се гарантират само вземанията, които са начислени, но неизплатени за периоди след 31.01.2015 г. Изменението на чл. 4 от ЗГВРСНР е в сила от 22.12.2017 г., а това по § 41 ПЗР на ЗПФИ от 16.02.2018 г. Съответствие на обжалвания акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му (чл. 142, ал. 1 от АПК), когато вече е действал и § 41 от ПЗР на ЗПФИ. Придаденото обратно действие на чл. 4 от ЗГВРСНР касае всички вземания за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения за периода след 31.01.2015 г. Правилна е преценката на първоинстанционния съд съобразно, която посочените в процесния отказ факти не обуславят основание за отказ от изплащане на гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя. Административният орган не излага мотиви по какъв начин невъзможността да се извърши проверка по определен нормативен ред отнема правото на жалбоподателя да му бъде изплатено такова обезщетение. Всички необходими факти и обстоятелства за извършване на проверка по заявлението на лицето са се намирали в гр. д. № 13637/2016 г. на СРС, с което "Хлебни изделия-5" ЕООД е осъдено да заплати на Р. Толева неизплатено трудово възнаграждение. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че не може да се иска от едно правоимащо лице да представя справки от несъществуващо вече дружество и с което лицето се намира в съдебен спор. Административният орган е следвало да се съобрази с изхода на този спор и да вземе предвид установеното от районния съд. Като не е сторил това административният орган е издал акта си в нарушение на чл. 35 от АПК и правилно АССГ го е отменил. Доказването в административния процес е дейност по издирване и установяване на правнозначимите факти. Установяването на съществуването или несъществуването на фактическите основания, посочени в административния акт е в тежест на административния орган. Той трябва да установи и изложи вярната фактическа обстановка, при което да обоснове от правна страна реда и начина, по който тя рефлектира върху правото на лицето за гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя по чл. 4 ЗГВРСНР. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,