Решение № 2313 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9001/2014 г.

Решение № 2313 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9001/2014 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николай Ганчев Колев срещу решение № 2883 от 30.04.2014 г., постановено по адм. дело № 11319/2013 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед рег. № 2125/09.09.2013 г., издадена от старши полицай от "Специализирани полицейски сили" към отдел "Охранителна полиция" при СДВР. Иска се отмяна на съдебното решение като незаконосъобразно и необосновано. Ответникът счита жалбата за неоснователна с доводи, развити в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция намира касационното оспорване за допустимо, а по същество за неоснователно. Съображенията са следните: Предмет на съдебен контрол пред АССГ е заповед, издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, отм.), с която е осъществено полицейско задържане на жалбоподателя на 09.09.2013 г. от 10.10 часа до 17.50 заради извършена хулиганска проява. Видно е от доказателствата, че през месец август на 2013 г. Колев е изразил публично намерението си да боядиса с розова боя паметника на Съветската армия на 09.09.2013 г., като е уведомил за това и кмета на Столична община. Въпреки издадено на 05.09.2013 г. разпореждане по чл. 55, ал. 1 от ЗМВР - да спазва законите в страната; да не нарушава обществения ред; да не боядисва паметника на Съветската армия, паметника на летците и други паметници от културното наследство, сутринта на 09.09.2013 г. жалбоподателят се появил на мястото на паметника на армията с кофа боя, летва и четка. Там се провеждало мероприятие, охранявано от органите на МВР и въпреки неколкократните устни предупреждения да не предприема никакви действия, Колев сипал червен оцветител в бялата боя, разбъркал я с летвата и нанесъл един кръг розова боя с четката върху паметника. За това му поведение е съставен АУАН за нарушение на чл. 55, ал. 1 от ЗМВР и е задържан от полицейския орган и отведен в СДВР, където е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, повдигнато му е обвинение и са извършени други процесуално-следствени действия. Впоследствие, на 25.10.2013 г., наказателното производство е прекратено с прокурорско постановление с мотиви за несъставомерност на деянието по цитираната разпоредба. Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, а изводите му, обосновали отхвърлянето на жалбата като неоснователна, изцяло се споделят. Правилно и обосновано е заключението на съда за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Заповедта е издадена от компетентен орган, в установената форма, на основание чл. 63, ал. 1 във вр. чл. 64 от ЗМВР, при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила. Тя съдържа фактически и правни основания съгласно чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК. Фактически основания за постановяване на административния акт са изложени, както в заповедта, така и в съпътстващите постановяването й документи. В случая, непосочване на конкретната хипотеза на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР не представлява съществено нарушение. Допуснатата неточност от административния орган би била съществена, само когато на задържаното лице са могли да бъдат засегнати законните права и интереси, каквото засягане в процесния случай не са налице. По несъмнен начин е установено, че заповедта е издадена и с оглед налични данни за участието на жалбоподателя в извършването на действия, демонстриращи явно неуважение към обществения ред и разпорежданията на полицейските органи, което последните са възприели за хулиганска проява. Целите на задържането му като превантивна мярка е да се съдейства за разкриване на престъплението "хулиганство", да се предотврати възможността за укриване на вещи, предмет на престъплението, да се попречи на лицето да се укрие или да осуети наказателно преследване. Поради това ПАМ е приложена в съответствие с нормативните изисквания, като ограничаването на правата на лицето е само с оглед постигане на предвидени в закона цели. Доводите на жалбоподателя, че е извършил една политическа, а не криминална проява, която не може да бъде санкционирана по този начин, не се споделят от съдебния състав. Несъобразяването на Колев с правилата на поведение в обществото и извършеното нарушение на обществения ред е очевидно. Факт е, че наказателно производство е образувано и е повдигнато обвинение на лицето по чл. 325, ал. 1 от НК, като прекратяването му впоследствие поради това, че обществената опасност на деянието не е голяма, е неотносимо към правния спор, който е единствено в рамките на преценката дали е имало основание или не за задържането му. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на решението и то следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,