Решение № 11061 от 20.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9705/2015 г.

Решение № 11061 от 20.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9705/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"- [населено място] моли да бъде отменено като неправилно решение № 1165/22.05.2015 г. по адм. д. № 2164/2014 г. на АС-Варна в частта, с която е отменен РА № 031304858/10.02.2014 г. на ТД на НАП-[населено място] в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит 7067, 23 лв общо по фактури на [фирма] и [фирма] с лихви, за м. 11. 2008 г. е начислен ДДС 498, 61 лв с лихви, за 2008 г. е определен за внасяне корпоративен данък 1432, 93 лв с лихви и в частта на извършеното преобразуване на финансовия резултат за 2009 г. и 2010 г. на основание чл. 26, т. 1 и 2, чл. 22, чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО с 15 517,92 лв и 1934,26 лв – разходи по фактури на [фирма]. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА и в тази част да бъде отхвърлена като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. По втората касационна жалба по съображения в писмена молба моли решението в останалата част като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В частна жалба моли да бъде отменено като неправилно решение № 1732/27.07.2015 г. по същото дело в частта, с която е оставена без разглеждане молба на касатора за изменение на първото решение в частта за разноските. Поддържа, че е нарушен чл. 161 от ДОПК, който не изисква представяне на списък на разноските от данъчната администрация. Втора касационна жалба е подадена от [фирма] против решението в частта, с която жалбата против РА е отхвърлена. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си и в писмена защита. Моли РА да бъде отменен и в тази част като му бъдат присъдени разноски. По жалбата на другата страна моли решението като правилно да бъде оставено в сила, както и да бъде отхвърлена като неоснователна частната жалба на първия касатор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и частната жалба, и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби и частната жалба са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 031304858/10.02.2014 г. на ТД на НАП-[населено място] в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит 7067, 23 лв общо по фактури на [фирма] и [фирма] с лихви, за м. 11. 2008 г. е начислен ДДС 498, 61 лв с лихви, за 2008 г. е определен за внасяне корпоративен данък 1432, 93 лв с лихви и в частта на извършеното преобразуване на финансовия резултат за 2009 г. и 2010 г. на основание чл. 26, т. 1 и 2, чл. 22, чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО с 15 517, 92 лв и 1934, 26 лв – разходи по фактури на [фирма] като е отхвърлил жалбата против РА в останалата й част за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 2178 лв по фактура от м. 11. 2008 г. на [фирма]. С допълнително решение № 1732/27.07.2015 г. по същото дело е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която е преобразуван финансовия резултат за 2008 г. със сумата 10 890 лв, представляваща разходи по фактурата на [фирма]. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на тримата доставчици, тъй като доставките не са реално осъществени на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 6, чл. 12 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях относно доставките от [фирма]. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за правилно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактурата за доставка на слънчоглед за м. 11. 2008 г. Правилен е изводът на съда, че извършени последващи доставки на стока от същия вид не са достатъчни, за да се приеме, че е осъществена спорната доставка, след като липсват доказателства за индивидуализиране и приемо-предаване на стоката от доставчика на ревизираното лице по спорната фактура. Правилен е изводът на съда, че с разходите по тази фактура следва да се увеличи финансовият резултат на дружеството за 2008 г. на основание чл. 26, т. 2 и чл. 10 от ЗКПО. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. По доставките на горива от [фирма] съдът е отменил РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит и в частта за увеличение на финансовия резултат с разходите по фактурите, които не са документално обосновани и определяне на допълнителен корпоративен данък с лихви. В РД е констатирано, че доставчикът разполага с бензиностанция, която ползва по договор за наем, получавал е горива от [фирма], [фирма] и [фирма]. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице, тъй като е съставен влязъл в сила РА на доставчика, в който не му е признато право на приспадане на данъчен кредит по всички справки-декларации за ревизираните периоди м. 7. 2008 г. – м. 11. 2010 г. Обосновано съдът е приел, че в приложеният РА, съставен на доставчика по чл. 122 от ДОПК, не е признато право на приспадане на данъчен кредит поради липса на осъществени доставки по фактурите на [фирма] и [фирма] с предмет материали и услуги, но не и по фактури на доставчици на гориво. Видно от този РА в него не е признато право на приспадане на данъчен кредит по всички справки-декларации за ревизираните периоди, тъй като не са представени фактурите, по които [фирма] е получател. В настоящото ревизионно производство фактури за доставки на гориво от тримата предходни доставчици на [фирма] са били представени, като не е извършена насрещна проверка на доставчиците по тях. Вещото лице е дало заключение, че в счетоводството на ревизираното лице е осчетоводено плащане в брой като по делото не са представени спорните фактури и фискалните бонове към тях. За да уважи жалбата съдът е приел, че представените доказателства за разходване на гориво от ревизираното лице по предоставени от него транспортни услуги на трети лица са достатъчни, за да се установи осъществяване на преките доставки на горива. Изводът е необоснован и направен в нарушение на процесуалните правила. Съдът следваше на основание чл. 171, ал. 4 от АПК да задължи ревизираното лице да представи спорните фактури и фискалните бонове към тях, които са единствените преки доказателства за осъществяване на пряката доставка и без които не може да обсъжда верността на счетоводните записвания във връзка с доставката на горива. По делото са представени многобройни фискални бонове от този доставчик, които без фактури за доставките, към които са издадени, нямат доказателствена стойност. Процесуалното нарушение е съществено, тъй като е довело до необосновани изводи относно осъществяване на доставките на горива и извършената корекция на финансовия резултат по ЗКПО във връзка с тях. В тази част решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е неправилно и в частта по доставките на [фирма]. В тази част съдът е отменил РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо 2089, 20 лв с 1324, 98 лв лихви по фактурите за доставка на слънчогледови отсевки, шрот за м. 5. 2008 г. и е отменил увеличението на финансовия резултат за 2008 г. с 10 446 лв. За да уважи жалбата против РА в тази част съдът е приел, че е доказано извършване на транзитни доставки по чл. 329 от ТЗ от представените износни и кантарни бележки при натоварването от предходния доставчик [фирма], подписани за приел от превозвача П., с получател [фирма], и представените приемни бележки от ФЗ [фирма] за същото количество слънчогледовени отсевки, превозени със същият товарен автомобил, подписани за предал от Д. – управител на ревизираното лице, както и приемо-предавателен протокол подписан за предал от Д. установяват транзитно изпълнение на доставката. Изводът е необоснован. В приемните бележки за предаване на стоката на клиента на ревизираното лице ФЗ [фирма], както и в договора между тях няма никакви данни, че Д. предава на клиента си стоката, натоварена от превозвача П. по експедиционните и кантарни бележки на [фирма], не са представени товарителници за извършен от [фирма] превоз от [фирма] в [населено място] до [населено място], където е обектът на ФЗ [фирма], за да се приеме, че натоварената в [населено място] стока с получател [фирма] е доставена на клиента на ревизираното лице – ФЗ [фирма]. Решението в тази част като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен общо 2089, 20 лв с 1324, 98 лв лихви и в частта, с която в РА е определен корпоративен данък с лихви за 2008 г. поради увеличение на финансовия резултат с 10 446 лв. В РА за м. 5. 2011 г. е начислен данък върху добавената стойност 498, 61 лв върху сумата 2493, 07 лв – приход по сметка 703, върху който не е начислен ДДС и са определени 136, 12 лв лихви. Съдът е отменил РА в тази част с погрешно посочен период - м. 11. 2008 г. като е приел, че не е установено извършване на доставка на тази стойност, която би била основание за начисляване на данъка. По делото са приложени фактура № 302/13.12.2010 г. и ДКИ към нея № 307/30.12.2010 г., с което данъчната основа е намалена с 1038, 20 лв и начисленият за нея ДДС е 207, 64 лв – общо 1245, 87 лв. Приложена е фактура № 241/14.12.2010 г. и ДКИ към нея № 248/30.12.2010 г., с което стойността по фактурата е намалена с 1039, 96 лв, начисления ДДС е намален с 207, 87 лв – общо 1247, 29 лв. Двете фактури и ДКИ към тях са отразени в дневника за покупки и продажби съответно на ревизираното лице. По делото са приложени протокол № 9/10.02.2015 г. и протокол № 11/16.02.2015 г., с които върху сбора от стойността и данъка по двете фактури и ДКИ към тях от 1245, 84 лв и 1247, 23 лв е определен данък 498, 61 лв и, е направен счетоводен запис към справката-декларация от 20.05.2011 г. по първия протокол и с втория е сторнирана тази корекция. Управителя е дал обяснения, че са допуснати грешки от счетоводството. След като фактурите и ДКИ към тях са отразени в дневника за покупки – първата и в дневника за продажби втората, те извършени през м. 5. 2011 г. корекции в еднакъв размер един път със знак плюс и втори път със знак минус не са основание за начисляване на ДДС в размер на сбора от стойностите по двете ДКИ с включен данък в тези стойности, с което в РА е начислен данък върху данък. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила с тези допълнения. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. Основателен е доводът в подадената частна жалба против решение № 1732/27.07.2015 г. в частта, с която съдът е оставил без разглеждане искането на първия касатор за изменение на първото решение в частта за разноските, че в ДОПК има специална уредба на разноските в чл. 161 от ДОПК, по която разноски на данъчната администрация се присъждат, когато са поискани. В чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК със закон е определен размерът на юрисконсултското възнаграждение, поради което неправилно съдът е отказал да разгледа искането поради непредставен списък на разноските. Предвид изхода на спора по същество допълнителното решение в тази част ще следва да бъде отменено, а разноските по делото следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, І отделение,