Решение № 4394 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11957/2013 г.

Решение № 4394 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11957/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по жалбата на Осман Четин, гражданин на Република Турция, подадена чрез неговия пълномощник, срещу заповед № ЗДМ-317/25.07.2013 г. на директора на Дирекция "Миграция", с която на жалбоподателя са наложени принудителни административни мерки "експулсиране" от страната и "забрана за влизане в Република България за срок от 5 години", на основание чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 42з, ал. 1 и ал. 3, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Република България. Според жалбоподателя административният акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Моли да бъде отменен. Ответникът, директорът на Дирекция "Миграция", чрез пълномощника си, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, като обсъди събраните по делото доказателства отделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема следното от фактическа и правна страна: С оспорената заповед, на основание чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 42з, ал. 1, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "експулсиране" от Република България и "забрана за влизане в Република България за срок от 5 години". Като фактически основания за издаването й е посочено, че чужденецът е осъден за извършено умишлено престъпление на територията на Република България, което, съгласно българския закон, се наказва с не по-малко от една година лишаване от свобода и неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за обществения ред. Административният орган е съобразил мотивите, изложени в предложение рег. № ХМ-8557/25.07.2013 г. на внд началник-отдел "Противодействие на незаконната миграция" при Дирекция "Миграция". В изготвеното предложение, приобщено към мотивите на оспорения акт, е възпроизведен само фактът на осъждането на чужденеца за умишлено престъпление на територията на страната с присъда по НОХД № 150/2004 г. по описа на Бургаския окръжен съд - лишаване от свобода за срок от четири години за престъпление по чл. 251 от НК и чл. 304 от НК; по НОХД № 11/2005 г. на РС - Малко Търново - лишаване от свобода за срок от 14 години. С писмо рег. № 3786/23.07.2013 г. началникът на затвора в гр. София е уведомил Дирекция "Миграция" - МВР, че при одобряване на предложението за условно предсрочно освобождаване от СГС, лицето ще бъде освободено от затвора същия ден. Чужденецът е условно предсрочно освободен на 25.07.2013 г. с определение по НЧД № 3422/2013 г. на СГС. На 25.07.2013 г. Осман Четин е настанен в СДВНЧ, направено е предложение за издаване на заповед за прилагане на принудителни административни мерки и е издаден оспореният административен акт. При постановяване на условно предсрочно освобождаване както Комисията по изпълнение на наказанията, така и съдът са установили, че се наблюдава позитивна промяна в нагласите, стремеж за спазване на законоустановените норми, осмисляне необходимостта от положителни промени в поведението. При тези данни съдът приема оспорената заповед за незаконосъобразна, тъй като е постановена в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. В заповедта не са посочени релевантни фактически основания, на които е постановено експулсирането. Освен фактът на осъждането, липсват други факти и обстоятелства, от които да се направи обоснован извод, че чужденецът представлява сериозна заплаха за обществения ред. Осъждането за умишлено престъпление от общ характер, за което наказателният закон предвижда наказание лишаване от свобода не по-малко от една година, е основание при определени обстоятелства да обоснове преценката на административния орган за сериозната заплаха, която чужденецът представлява за обществения ред, но, за да е законосъобразна тази преценка, е необходимо органът да изследва личното поведение на лицето и с какво то представлява заплаха за обществото. Осман Четин е понесъл наказателната си отговорност за конкретно противоправно поведение с влезли в сила присъди. Органът не е изложил никакви мотиви с какво чужденецът представлява заплаха за обществения ред към 25.07.2013 г. Осъждането на чужденеца и изтърпяването на наказанието не водят по презумпция до извод, че лицето представлява сериозна заплаха за обществения ред в страната. Преценката следва да бъде мотивирана с конкретни факти, които да позволяват на съда да извърши контрол за законосъобразност на наложената мярка. Експулсиране, което се основава само на изтърпяване на наказание за престъпление от общ характер, представлява допълнителна санкция за лицето досежно противоправно поведение в миналото, за което е понесъл наказателна отговорност. Законодателят е въвел кумулативно две изисквания: лицето да е осъждано за умишлено престъпление на територията на Република България, което се наказва с не по-малко от една година лишаване от свобода и неговото присъствие да създава сериозна заплаха за обществения ред в страната. Съгласно чл. 42з от ЗЧРБ забрана за влизане в страната се налага, когато са налице основания по чл. 10, ал. 1 от този закон. Забраната за влизане в Република България е за срок до 5 години и може да е за срок, по-дълъг от 5 години, когато лицето представлява сериозна заплаха за обществения ред или за националната сигурност. При положение, че не се установява поведението на жалбоподателя да представлява заплаха за обществения ред като основание за експулсиране, не е налице и правно основание за налагане на мярка по чл. 42з от ЗЧРБ. Издаденият административен акт не е съобразен с принципите на съразмерност, предвидени в чл. 6, ал. 2 и ал. 5 от АПК, съгласно които административният акт и неговото изпъленние не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, и административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Преценката за наличие на заплаха за обществения ред и нейната сериозност принадлежи на компетентния орган, но тя следва са се основава на личното поведение на чужденеца. За да бъде приложена принудителната административна мярка "експулсиране", директорът на Дирекция "Миграция" трябва да извърши собствена проверка и при положение, че не се установят конкретни факти и обстоятелства, сочещи на извод, че присъствието на чужденеца в страната създава сериозна заплаха за обществения ред, принудителната мярка "експулсиране" би била необоснована. Оплакванията в жалбата за незаконосъобразност на заповедта поради съществени нарушения на административнопроцесуалните правила при връчването на акта са неоснователни. Заповедта е връчена лично на адресата, с надлежно отбелязване и последният е упражнил своевременно процесуалното си право на жалба. Предвид изложеното, оспореният административен акт като незаконосъобразен подлежи на отмяна. Воден от горното, Върховният административен съд