Решение № 12039 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2391/2009 г.

Решение № 12039 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2391/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Деля Ангелова Георгиева от с. Капитан Андреево, Зорка Ангелова Дичева от с. Момково и Пенка Ангелова Георгиева от с. Момково, община Свиленград, подадена чрез упълномощен адв. Елена Милева, против Решение № 13 от 12.01.2009 г. на МС на Република България (ДВ, бр. 6 от 23.01.2009 г.) за отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект- "Автомагистрала Марица - Оризово - Капитан Андреево" от км 89+100 до км 108+260 - дясно платно", намиращи се на територията на област Хасково" в частта по приложение към т. 1 в регистъра на засегнатите части от имоти за землище с. Момково с ЕКАТТЕ 48979, номер по ред 41, имот № 88013 с площ 4, 100 дка. с начин на трайно ползване - нива, категория IV, находящ се в м. Иван Бунар (предишна Каратопрака), като за отчуждаването е отредена площ от 0, 392 кв. м. на стойност 897 лв. Жалбоподателите искат изменяне на решението в обжалваната част, като се увеличи размера на обезщетението и присъждане на разноските по делото. Ответникът - Министерски съвет на на Република България, чрез упълномощен юрисконсулт Василев пледира за отхвърляне на жалбата. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители, изразяват становища за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Юрисконсулт Станиславова като представител Агенция "Пътна инфраструктура" претендира присъждане на направените разноски за експертиза. Заинтересованата страна - министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията не заявява становище. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, от надлежни страни, но по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: В процедура по чл. 34а във вр. с чл. 34б ЗДС, с Решение № 13 на Министерския съвет от 22.01.2009 г. е отчуждена част от имот № 88013 с площ 4, 100 дка. с начин на трайно ползване - нива, категория IV, находящ се в м. Иван Бунар (предишна Каратопрака). Отчуждената площ е 0, 392 декара и определеното обезщетение възлиза на 897 лева в съответствие с представената от НА "ПИ" експертна оценка, изготвена в административното производство от независим оценител, комуто е надлежно възложена. По искане на жалбоподателите е допусната съдебно-техническа експертиза, която при приемането й в съдебно заседание на 03.06.2009 г. е оспорена от всички страни в процеса, поради което е назначена тройна съдебно- техническа експертиза относно стойността на дължимото обезщетение. От приетата на 07.10.2009 г. тройна съдебно-техническа експертиза е видно, че изслушаните вещи лица са определили обезщетението по "Сравнителния метод", като са използвани данните от сделки със земеделски земи - 56 броя по приложени нотариални акта, отговарящи на изискванията на § 1а от ДР на ЗДС, вписани в службата за вписвания в периода 22.11.2005 г. - 22.11.2006 г., находящи се в землището на с. Момково, община Свиленград. Тройната съдебно-техническа експертиза е дала крайна осреднена цена - 165 лв. за 1 дка., от което е изведен извод, че стойността на обезщетението за жалбоподателите за отчуждените 392 кв. м. възлиза на 65 лв. Настоящият съдебен състав възприема горепосочената тройна съдебно- техническа експертиза, а не единичната експертиза, представена от в. л. Р. Костов, която е изготвена относно период, който е изцяло извън срока, визиран в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС и в. л. Костов е подписал тройната съдебно- техническа експертиза без възражение и особено мнение. Съдът констатира, че приетата тройна съдебно-техническа експертиза е дала стойност на обезщетението, която е по-ниска от определената с оспореното Решение № 13 от 12.01.2009 г. на МС, според което обезщетението е в размер 897 лв. Тъй като положението на жалбоподателите не следва да бъде влошавано, размерът на процесното обезщетение не следва да се изменя. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваният административен акт не страда от инвокираните с жалбата пороци и оспорването следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора претенцията на жалбоподателите за присъждане на претендираните разноски се оставя без уважение, а на Агенция "Пътна инфраструктура" жалбоподателите следва да заплатят разноски в размер на 25 лв. - внесено възнаграждение за тройна съдебно- техническа експертиза, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК. Останалите страни не претендират присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение