Решение № 14510 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4193/2019 г.

ВАСII отделение29.10.2019 г.докладчик т Георги Колев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 733 от 08.02.2019 г., постановено по адм. дело № 6796/2018 г. по описа на Административен съд С. – град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 14510 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4193/2019 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Н. от [населено място], [жк], [улица], чрез адв. Ц. М., против решение № 733 от 08.02.2019 г., постановено по адм. дело № 6796/2018 г. по описа на Административен съд С. – град(АССГ), с което е отхвърлена жалбата и срещу мълчалив отказ на началника на Служба по геодезия картография и кадастър (СГКК) да допусне изменение на КР, като заличи вписване на съсобственик на имот с идентификатор 68134.4084.423 Ц. Д., на осн. чл. 53а, т. 1 от Закон за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), поискано със заявление (възражение) вх. № 07-3077 от 08.03.2018 г. В жалбата се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът - началникът на Служба по геодезия картография и кадастър не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение, като законосъобразно. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на А. Н. срещу мълчалив отказ на началника на СГКК да се произнесе по заявление вх. № 07-3077/08.03.2018 г., с което е поискано на основание чл. 53а, т. 1 ЗКИР да се допусне изменение на Кадастралния регистър (КР), като се заличи вписване на съсобственик на имот с идентификатор 68134.4084.423 Ц. Д. Съдът е приел, че относно допустимостта на жалбата е обвързан със задължителните указания на ВАС дадени с определение от 01.10.2018 г. по адм. дело № 11515/2018 г. С оглед изложеното е направил извод, че в случая следва да бъде извършена преценката за законосъобразността на мълчаливия отказ, която включва обсъждане фактическите и правни предпоставки, обуславящи претендираното право. В случая е установено, че правният спор се свежда до обстоятелството дали твърдените от Николова юридически факти обосновават издаването на искания акт на основание чл. 53а, т. 1 ЗКИР. След обстоен анализ на представените по делото писмени доказателства и относимите правни норми съдът е обосновал извод, че не са налице визираните в нормата на чл. 53а, т. 1 ЗКИР предпоставки. В мотивите си е изложил доводи, че видно от представеното по делото решение по гр. дело № 41190/2012 г. исковете по чл. 108 от ЗС предявени от Ц. Д. срещу "Нодо" ООД са отхвърлени, но в решението липсва диспозитив за отмяна на нотариалния акт, с който Ц. Д. се легитимира, като собственик. При това положение съдът е приел, че са налице документи, удостоверяващи право на собственост за един и същи имот в КР на недвижимите имоти за няколко лица, поради което и съществуващото вписване е в съответствие с разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Направил е извод, че органът не притежава компетентност да се произнася по въпроси свързани със собствеността на отразените или не имоти, съответно не изследва валидността на конкуриращите се документи за собственост. В отсъствието на посочените правомощия на органа да изследва конкуриращите се документи за собственост е обосновал извод за законосъобразност на мълчаливия отказ. Решението е правилно. Съдът е изяснил правилно фактическа обстановка и въз основа на нея и относимите правни норми е извел правилни и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. В случая, както правилно е установил първоинстанционния съд от представеното по делото решението по гр. дело № 41190/2012 г., искът на Ц. Д. е отхвърлен, но нотариалният акт, легитимиращ я като собственик, не е отменен. С оглед на това обстоятелство така заявено искане за изменение на КР по реда на чл. 53а, т. 1 ЗКИР е неоснователно, тъй като в тази процедура е недопустимо заличаване на фигуриращ в регистъра собственик /съсобственик/. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Цитираната норма регламентира единствено възможността за вписване в КР и на други лица, удостоверяващи право на собственост, респ. други вещни права, противопоставими на тези на вписаните вече в КР права на собственост. С оглед изложеното правилно е прието от съда, че органът не разполага с правомощия да изследва валидността на конкуриращите се документи за собственост, както и да решава спора при противопоставими права, а е длъжна да впише заявителите в КР, тъй като вписването има само информационно-оповестително действие по смисъла на чл. 2, ал. 5 ЗКИР. В случая представеният от Ц. Б. нотариален акт за собственост върху процесния имот, издаден по реда на чл. 587 от ГПК, има легитимиращо действие спрямо държавни и общински органи, юридически и физически лица и докато този нотариален акт не бъде отменен по предвидения ред, то регистрирането на данните за противопоставимите права на собственост е в съответствие с чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Следва да бъде споделен и изводът на съда, че при липсата на визираните в хипотезата на чл. 53а, т. 1 ЗКИР предпоставки, мълчаливият отказ е законосъобразен, още повече, че процедурата по чл. 53, ал. 2 ЗКИР не изисква изрично произнасяне със заповед на началника на СГКК, поради което решението като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на жалбоподателката за присъждане на разноски е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пред. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

2