Решение № 11296 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6674/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на Община Несебър, подадена чрез пълномощника главен юрисконсулт В. Радев, против решение 3057 от 16.04.2024 г., постановено по адм. дело 1136/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което по жалбата на Пиргосплод АД е отменена негова заповед 1448/15.06.2023 г. и Община Несебър е осъдена да заплати на Пиргосплод АД сумата от 1 750 лева разноски по делото. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че спрямо сграда с идентификатор 51500.508.103.7 и прилежащия й терен производството по изземване е спряно, с оглед данните за наличие на спор за правото на собственост. Поддържа се, че неправилно съдът е приел, че не става ясно каква е площта, която органът приема за прилежащ терен на сградата и дали е тази посочена в АДС 44/11.04.1996 г., защото Община Несебър е осигурила 1400 кв.м., при положение че в акта са описани 1200 кв.м. Излага подробни съображения досежно начина на определяне на границите на подлежащия на изземване имот, включително относно спазването на изискването за наличие на 3-метрово отстояние от сградата. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена подадената от Пиргосплод АД жалба срещу заповед 1448/15.06.2023 г. на кмета на Община Несебър. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "Пиргосплод" АД, в представено по делото писмено становище чрез упълномощения адвокат В. Чолаков, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски. Отвениците Слънчев дом строй" ЕООД и Евро Глобал Инвест" ООД не изразяват становище по касационната жалба и в съдебно заседание не се представляват. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът аргументирано е приел, че при издаването на заповедта са нарушени административнопроизводствените правила, и то съществено, защото е нарушено правилото на чл. 35 АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на Пиргосплод АД против заповед 1448/15.06.2023 г. на кмета на Община Несебър, с която е разпоредено да се изземе част от общински поземлен имот с идентификатор 51500.508.102 по КККР на гр. Несебър, графично изчислена на площ 8277 кв.м., защрихована в син цвят върху схема на имота, заключена между сграда с идентификатор 51500.508.103.1 по КК на гр.Несебър от триметровото отстояние от източния зид на сграда с идентификатор 501500.508.103.7, южната и източната регулационна линия на имота, представляващ УПИ І в кв. 501 по плана на к.к. Слънчев бряг - запад, отреден за училище, детска градина и трафопост, актуван с АпОС 5357/28.01.2013 г., който се държи без правно основание от "Пиргосплод" АД, Слънчев дом строй" ЕООД и Евро Глобал Инвест" ООД. С обжалваното решение 3057 от 16.04.2024 г., постановено по адм. дело 1136/2023 г., Административен съд Бургас е отменил оспорената заповед. За да постанови този резултат съдът е приел, че дружеството жалбоподател не оспорва действието по спиране на производството по отношение установяване собствеността на сграда с идентификатор 51500.508.103.7, но прави възражения срещу извършеното изземване, доколкото твърди навлизане в прилежащата площ на сградата с посочения идентификатор, определена съобразно § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, чиято собственост не е изяснена. Според съда в конкретния случай не става ясно каква е прилежащата площ на тази сграда и от къде следва да бъде измерено триметровото отстояние от източната страна на сградата, поради което кметът на Община Несебър е издал заповедта в нарушение на чл. 35 АПК. В мотивите на съда е отразено, че изложените в съдебно заседание аргументи на процесуалния представител на кмета за начина на определяне на външния зид, не могат да допълнят мотивите на органа в тази част и да индивидуализират границите на частта от ПИ, която ще се изземва, респективно да се определи от къде ще бъде измерено отстоянието съобразно Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зона /Наредба 7 от 22.12.2003 г., Наредбата/. Според първоинстанционния съдебен състав това обстоятелство е от значение за точното поставяне на съответния ограждащ елемент съобразно т.2.1 от заповедта, а липсата на индивидуализация на границите води и до невъзможност да се установи по безспорен начин дали частта от ПИ с идентификатор 51500.501.103, предмет на изземване, е изцяло общинска собственост, т.е дали за цялата площ от 8 277 кв.м. е налице този елемент от фактическия състав на чл. 65, ал.1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/. Според решаващите изводи на първостепенния съд, макар че заповедта съдържа както фактическите, така и правните основания за издаването й, при постановяването й не е съобразено общото правило на чл. 35 АПК и допуснатото нарушение е съществено, тъй като органът би могъл да стигне до друг извод. Решението е валидно и допустимо, но неправилно постановено поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Систематичният анализ на цитираната законова разпоредба налага извод, че на общината се предоставя възможност да осъществи своя фактическа власт върху имоти, чиято собственост по категоричен начин е установена в полза на общината, като прекрати фактическата власт върху тях, осъществявана от други физически или юридически лица. За да бъде реализирано това правомощие следва да са налице трите кумулативно дадени в разпоредбата на чл. 65 ЗОС предпоставки, а именно: 1. недвижим имот, който да е общинска собственост; 2. осъществяване на владение или държане от трето лице върху този имот; 3. това владение или държане да е без основание. По делото е безспорно установено, че поземлен имот с идентификатор 51500.508.103 по КККР на гр. Несебър, с площ 25 311 кв.м, с предназначение За друг обществен обект, комплекс, представляващ УПИ I в кв.501 по плана на к.к. Слънчев бряг запад, с отреждане За училище, детска градина и трафопост по ПУП на к.к. Слънчев бряг запад, одобрен със Заповед 174/14.08.2001 г., е актуван като публична общинска собственост с Акт за публична общинска собственост /АпОС/ 1692/11.08.2003 г. и 5357/28.01.2013 г. В хода на извършените от работна група от отдел Общинска собственост към Община Несебър проверки било установено, че спорната масивна складова постройка с идентификатор 51500.508.103.7, намираща се в границите на общинския имот е отразена в кадастралната карта на гр. Несебър като собственост на Пиргосплод АД съобразно Акт за държавна собственост /АДС/ 44/11.04.1996 г. В рамките на предходна административна проверка на имот с идентификатор 51500.508.103.7 Пиргосплод АД е изпратило писмо, ведно с копие на АДС 44/11.04.1996 г., Договор за приватизационна продажба на 70 % от капитала на Пиргосплод ЕАД гр. Бургас от 08.12.1999 г. на купувача Пиргосплод 2000 АД гр. София, извлечение от инвентарна книга на дълготрайните активи на Пиргосплод АД, удостоверение за регистрация на обект ТО-763/21.05.2001 г. и скица на имота. Според представения АДС актуваният имот представлява Склад за плодове и зеленчуци с метална конструкция и площ от 796 кв.м., както и прилежащ терен от 1200 кв.м, предоставени към момента на съставяне на акта за управление на Пиргосплод ЕАД-Бургас. В АДС липсва описание на имота с граници, номер и местонахождение. Видно от представения от оспорващото дружество Информационен меморандум за Пиргосплод ЕАД-Бургас, утвърден от министъра на търговията и туризма през месец август 1999 г. /л. 233 234 от първоинстанционното дело/, предоставеният терен е с площ от 1200 кв.м. и е вписан в АДС 44/96 г. Намира се промишлената зона на града /гр. Несебър/ извън регулация и в акта за държавна собственост няма описани съседи. За сградата е посочено, че представлява склад за плодове и зеленчуци инв. 6020, вписан в АДС 44/96 г. и е въведена в експлоатация през 1980 г. Има застроена площ и представлява метална конструкция с тухлени стени; покривната конструкция е прътова метална, покрита с ламарина; фасадната дограма е метална; подът е покрит с бетонова настила; има ел. инсталация. По делото не е спорно, че на основание чл. 26, ал.1 АПК Пиргосплод АД е било редовно уведомено за започване на административно производство по издаване на заповед по реда на чл. 65, ал. 1 ЗОС, за предоставения четиринадесетдневен срок за освобождаване на държания без правно основание общински имот и предаване на владението на Община Несебър, както и за дадения тридневен срок за представяне на документи от значение за случая и становище. Дружеството не е предприело никакви действия във връзка с уведомлението, включително не е представило документи или становище относно процедурата по изземване на частта от общинския имот. Не е спорно също така, че заповед 1448/15.06.2023 г. на кмета на Община Несебър е редовно връчена на Пиргосплод АД, ведно с приложената към нея схема на площта от ПИ с идентификатор 51500.508.103, която подлежи на изземване. В тази схема е отразена сградата с идентификатор 51500.508.103.7 и отстоянието от нея. Според мотивите на издадената заповед 1448/15.06.2023 г., тъй като не е приключила процедурата по установяване собствеността и статута на склада отразен с идентификатор 51500.508.103.7 по КК на гр.Несебър и с оглед наличие на АДС 44/11.04.1996 г., е целесъобразно по отношение на тази сграда и прилежащия й терен, определен съгласно правилата на Наредба 7 от 22.12.2003 г., производството по изземване да бъде спряно до установяване на собствеността. По отношение на останалата част от имота, графично изчислена на площ 8277 кв.м, защрихована в син цвят върху схема на имота, заключена между сграда с ид. 51500.508.103.1, от 3 /три/ метровото отстояние от източния зид на сграда с ид. 51500.508.103.7, южната и източната регулационна линия, административният орган е счел, че са налице елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл.65, ал. 1 ЗОС. Геодезическо заснемане на сградата с описания идентификатор е представено за първи път в съдебното производство, което е съобразено при изготвянето на заключението по допуснатата съдебно техническа експертиза /СТЕ/. Съгласно заключението, в изчислената площ от 758 кв.м. на склада не е взета площта на покритата рампа за разтоварване. Според заключението на допълнителната СТЕ, след направени изчисления, застоената площ на сградата е 758 кв.м плюс прилежащата площ/сервитутни ивици от три страни с отстояние 3 метра от външните очертания на всяка от ограждащите страни от 420 кв.м., като площта на сградата без рампата за разтоварване е определена на общо 1 178 кв.м. Отделно от това вещото лице, чрез измерване с ръчна ролетка е определило, че рампата е с дължина 60,50 м и широчина 3,60 м, и е изчислило площта й на 218 кв.м., като площта на сградата с рампата за разтоварване е 1406 кв.м. При така направените изчисления прави впечатление, че след като площта на сградата е определена на 758 кв.м, а тази на рампата на 218 кв.м., то общата площ на склада възлиза на 976 кв.м. при отразена площ в АДС 44/11.04.1996 г. от 796 кв.м., т.е. за органа е налице неяснота относно действителната площ на имот с идентификатор 51500.508.103.7. Следва да бъде обърнато внимание и на факта, че изчисленията на вещото лице за общата площ на склада + рампата и сервитутната ивица са за общо 1406 кв.м., докато при сборуването на посочените от него стойности се получава обща площ от 1396 кв.м. Необходимо е да се отбележи, че при измерването на нормативното отстояние от имот с идентификатор 51500.508.103.7., административният орган не е разполагал с данни, че източната част на сградата представлява покрита рампа, за да съобрази да я опише по този начин, а не като източния зид на сградата. От приложения по преписката снимков материал безспорно се установява, че изцяло застроената площ на склада се визуализира като метална конструкция и единствената изградена част, която може да представи като зид е основата на т.нар. рампа, включително защото служителите извършвали проверка на място не са влизали в сградата за оглед. Неоснователно първостепенният съд е приел, че аргументите на процесуалния представител на административния орган имат за цел да допълнят мотивите на заповедта за индивидуализиране на границите на частта от ПИ, която ще се изземва и съответно да се определи от къде ще бъде измерено отстоянието съобразно Наредба 7 от 22.12.2003 г. Макар в проведеното на 24.01.2024 г. съдебно заседание вещото лице да заявява, че приложеното към делото геодезическо заснемане и контролното замерване на място дава извод, че сервитутната триметрова ивица е измервана от източната стена на сградата, а не източния контур на рампата, този извод остава необоснован. Това е така, защото административният орган не е разполагал с геодезическото заснемане на склада, за да опише подробно, че измерването се извършва от контура на рампата според израза, използван от експерта. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗОС общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост, който е официален документ и макар да няма правопораждащо действие, според нормата на чл. 5, ал. 3 ЗОС, актът за общинска собственост се ползва с материална доказателствена сила, което означава, че удостовереното в него се счита за вярно до доказване на противното. В доказателствена тежест на жалбоподателя, съгласно чл. 154 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, е да установи наличието на валидно съществуващо правно основание, по силата на което държи част от имота, подлежащ на изземване или в случая да докаже, че с определените от оспорената заповед граници административният орган е навлязъл в прилежащата площ на сградата, на която Пиргосплод АД твърди, че е собственик. В случая такива писмени доказателства не са представени, а от заключението на вещото лице /основно и допълнително/ не се констатира административният орган да е нарушил изискванията на Наредба 7 от 22.12.2003 г. като е осигурил 1400 кв.м. прилежаща към сградата площ. Спорът за правото на собственост на имота, отразен в АДС 44/11.04.1996 г. /сграда и терен/, не лишава от основание административния орган да предприеме действия по изземване на останалата част от общинския имот, за която се легитимира като собственик. Висящият гражданскоправен спор, по който не е постановено влязло в сила съдебно решение, не е пречка за процедиране по облекчения административен ред на чл. 65, ал. 1 ЗОС. С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че изискванията на чл. 65, ал. 1 ЗОС са изпълнени, налице са основанията за изземване на имота, предвидени в цитираната норма и издадената в този смисъл заповед е законосъобразно постановена. Изложените в обратния смисъл мотиви в обжалваното решение са необосновани и в нарушение на материалния закон. Като постановено в нарушение на приложимия материален закон - чл. 65, ал. 1 ЗОС, обжалваното решение следва да бъде отменено. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като жалбата на Пиргосплод АД против заповед 1448/15.06.2023 г. на кмета на Община Несебър следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода от спора и своевременно предявеното от касатора искане за присъждане на разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноските за държавна така за касационната инстанция в размер на 70 лева и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 440 лева 240 лева за първоинстанционното производство и 200 лева за производството пред ВАС. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,