Решение № 1511 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13626/2012 г.

Решение № 1511 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13626/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на министъра на труда и социалната политика и на едноличен търговец "Гея - Светла Ангелова" срещу решение № 8747/18.06.2012 г., постановено по адм. д. № 4820/2012 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, Шесто отделение. Министърът на труда и социалната политика чрез процесуалния си представител юрк. Манолова твърди неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, моли за отмяната на решението и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата на ЕТ "Гея - Светла Иванова" срещу заповед № 238/21.03.2012 г. на министъра. Касаторът ЕТ "Гея - Светла Иванова" обжалва съдебното решение в частта относно разноските, като претендира присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба на министъра на труда и социалната политика е основателна. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди касационните основания във връзка с доказателствата по делото и установи следното: С оспорената пред първоинстанционния съд заповед на министъра на труда и социалната политика е прекратена регистрацията на едноличния търговец - жалбоподател за извършване на посредническа дейност по наемане на работа в чужбина. Заповедта е издадена на основание чл. 13, т. 2 във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа (НУРИПДНР). Административният орган приема, че ЕТ "Гея - Светла Ангелова" сключва на 23.06.2011 г. с физическо лице договор за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина, без преди това да сключи посреднически договор с чуждестранен работодател, съгласно изискванията на Закона за насърчаване на заетостта. Върховният административен съд, VI-то отделение приема, че при издаване на заповедта са нарушени материалноправните изисквания на закона. Валидната регистрация на два договора с чуждестранни работодатели със срок на действие до 2016 г. е обстоятелство, което изключва приетото от административния орган нарушение на чл. 28, ал. 3, т. 2 от ЗНЗ. Прието е също така, че по своя характер прекратяването на регистрацията е една принудителна административна мярка, предвидена в хипотезата на чл. 13, т. 2 от НУРИПДНР за преустановяване на продължаващо нарушение от изброените в разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 3 от същата наредба. В случай, че се приеме, че прекратяването на регистрацията на търговеца е вид административна санкция, то министърът на труда и социалната политика може да избира коя от двете санкции за такова нарушение ще наложи-тази по чл. 81, ал. 2 от ЗНЗ или тази по чл. 13, т. 2 от наредбата. При доказателствата по делото за наложени и двете санкции (наказателно постановление № 22-2202923/18.08.2011 г. и заповед за прекратяване на регистрацията), е нарушен принципа non bis in idem (не два пъти за едно и също нещо). С решението е отменена заповедта на министъра на труда и социалната политика и на жалбоподателя са присъдени разноски за производството в размер на 50 (петдесет) лева, представляващи заплатена държавна такса. По касационната жалба на министъра на труда и социалната политика. Едноличният търговец няма регистриран в Агенцията по заетостта посреднически договор с чуждестранен работодател към датата на проверката за спазване на трудовото законодателство и ЗНЗ - 15.07.2011 г., когато сключва договор с физическо лице за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина, което безспорно представлява нарушение на изискването на разпоредбата на 28, ал. 3, т. 2 от ЗНЗ, която изисква лицата, които имат право да извършват посреднически услуги по заетостта за извършване на дейността да сключват посреднически договори с работодатели, включително корабопритежатели, търсещи работници и служители. За това на дружеството е наложена и административна санкция - прекратяване на регистрацията на основание чл. 13, т. 2 във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 3 от НУРИПДНР. Но в съдебното производство пред първата инстанция са представени доказателства, които установяват, че в Агенция по заетостта на 11.11.2011 г. и на 30.01.2012 г. са регистрирани два посреднически договори по чл. 28, ал. 4 от ЗНЗ и чл. 30, ал. 1 и/или чл. 35, ал. 1 от наредбата, сключени между ЕТ и чуждестранни работодатели под номера № № 332 и 338. При наличието на тези релевантни към произнасянето на заповедта на министъра на труда и социалната политика факти, правилно и в съответствие с материалния закон, решаващият съд приема, че не са налице материалноправните предпоставки за издаването на неблагоприятния административен акт на 21.03.2012 г. Преценката за съответствието на административния акт с материалния закон е извършена към датата на издаването на заповедта и изводът, че не е налице нарушение, допуснато от едноличния търговец по чл. 28, ал. 2, т. 3 от ЗНЗ е съответен на доказателствата по делото и изцяло се споделя от касационната инстанция, поради което жалбата на министъра на труда и социалната политика срещу обжалваното решение, с което е отменен административният акт е неоснователна. Не се споделят съображенията, изложени в първоинстанционното решение относно определянето на заповед № 238/21.03.2012 г. на министъра на труда и социалната политика като принудителна административна мярка, предвидена в хипотезата на чл. 13, т. 2 от наредбата, предвиждаща прекратяване на регистрацията в случаите на чл. 15, ал. 1. Съгласно чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техния вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. В разпоредбата на чл. 78 от ЗНЗ са регламентирани видовете принудителните административни мерки, които могат да бъдат прилагани за нарушения на този закон. Сред тях не е последицата от извършване на нарушение по ЗНЗ, предвидена в чл. 13, т. 2 от наредбата, следователно издадената заповед на министъра не е ПАМ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. Не се споделя и приетото в обжалвания съдебен акт относно допуснато нарушение на принципа non bis in idem, тъй като за едно и също нарушение на закона на жалбоподателя в първоинстанционното производство са наложени две санкции. Действително с разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от ЗНЗ за лица, извършващи посредническа дейност и услуги в нарушение на изискванията за осъществяване на дейността е предвидено и административно наказание глоба, което се реализира по реда на ЗАНН. Прилагането и на тази мярка, наред с другите законоустановени и обсъдени по-горе, налага извода, че за постигане на целите на Закона за насърчаване на заетостта по охрана и защита на посредничеството по информиране при търсене и намиране на работа, по насърчаване и запазване на заетостта, са предвидени няколко мерки, като в цитирания закон те са три - различни по своя характер и последици. В разглеждания случай заповедта за прекратяване на регистрацията на търговеца не съставлява административно наказание, нито принудителна административна мярка, а законовоуредена и то императивна последица от неизпълнението на задължения на посредника по чл. 28 от ЗНЗ. Изложеното не опровергава крайния правилен извод на тричленния състав на ВАС за материална незаконосъобразност на административния акт и постановено в съответствие със закона съдебно решение. По касационната жалба на ЕТ "Гея - Светла Ангелова" срещу решение № 8747/18.06.2012 г., постановено по адм. д. № 4820/2012 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, Шесто отделение в частта за разноските. За да не присъди на жалбоподателя разноски по делото в размер на 360 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат, тричленният състав на ВАС приема, че представената по делото фактура без приложено към нея платежно нареждане, с каквото е уговорено да бъде заплатено адвокатското възнаграждение не доказва реално плащане за извършената услуга и не подлежи на възстановяване от бюджета на органа, издател на отменения административен акт. Този извод е опроверган от представеното в касационното производство платежно нареждане с дата 28.03.2012 г. за внасяне на адвокатското възнаграждение в размер на 360 лева. Следователно сумата е внесена още преди сключването на договора за правна помощ и съдействие на 5.04.2012 г. и плащането е извършено преди постановяване на съдебното решение от първата инстанция. По тези съображения касационната жалба на търговеца в частта относно разноските е основателна и с настоящото решение Министерството на труда и социалната политика следва да бъде осъдено да заплати на ЕТ "Гея - Светла Ангелова" разноски по делото за първата инстанция в размер на 360 (триста и шестдесет) лева - възнаграждение за един адвокат. С решението следва да бъдат присъдени на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и разноски за касационната инстанция в размер на 360 (триста и шестдесет) лв., възнаграждение за един адвокат и 25 (двадесет и пет) лева заплатена държавна такса за производството, тъй като искането е направено своевременно до приключване на устните състезания, представен е и списък на разноските. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, петчленен състав,