Решение № 12266 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7111/2018 г.
ВАСПетчленен състав11.10.2018 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искане на "М.-А. транспорт" ЕООД гр. С. за отмяна на основание чл. 239, т.4 АПК на влязлото в сила съдебно решение № 2650/28.02.2018 г., постановено по адм. дело № 5838/2017 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. ОСЪЖДА "М.-А. транспорт" ЕООД гр. С. да заплати на ЕТ" А.-В.-91-В. Алексиев" гр. [населено място] сумата от 500 лв- разноски по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12266 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7111/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК, по искане на "М.-А. транспорт" ЕООД гр. С. за отмяна на основание чл. 239, т.4 АПК на влязлото в сила съдебно решение № 2650/28.02.2018 г., постановено по адм. дело № 5838/2017 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. В искането се твърди, че решението, чиято отмяна се иска противоречи на решение № 7436/21.06.2016 г. по адм. дело № 13377/2015 г. по описа на ВАС-седмо отделение и че е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата. Ответникът ЕТ" А.-В.-91-В. Алексиев" гр. [населено място] оспорва искането с твърдения, че не е налице заявеното основание за отмяна, доколкото предмет на двете дела са различни заповеди на кмета на община В.. Претендира присъждане на разноски. Върховният администартивен съд, петчленен състав-II колегия, намира искането, подадено в срока по чл. 240, ал.1 АПК, за допустимо, а разгледано по същество за неоснователно. Основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК е налице, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила съдебно решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В доктрината и съдебната практика се приема, че за да е налице това основание за отмяна, следва да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени решенията. В разглеждания случай не е налице обективния идентитет между делата, тъй като с влезлите в сила решения съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове(вж. ТР № 6/2010 г. ОСК на ВАС). С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на искателя срещу заповед № РД-02-11-1910/28.11.2016 г. на кмета на община В., а с решението по адм. дело 13377/2015 г. по описа на ВАС, седмо отделение, е отменена заповед № РД-02-11-853/03.11.2014 г. на кмета на община В. относно т.9(позиция 14). Това са различни индивидуални административни актове, независимо че са издадени относно класиране на участници и определяне на изпълнител в един и същ конкурс. П. от искателя въпроси за нищожност на втората издадена заповед поради противоречие с влязлото в сила съдебно решение по адм. дело № 13377/2015 г. на ВАС, не подлежат на разглеждане в производството за отмяна по чл. 237 и сл. АПК, чийто предмет са съдебни, а не административни, актове. По тези съображения, настоящият петчленен състав-II колегия на ВАС, намира искането за отмяна за неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено. При този изход на делото разноските са в тежест на искателя и следва да се присъдят в полза на ответника ЕТ" А.-В.-91-В. Алексиев" гр. [населено място], по своевременно направеното искане, и до доказания размер на платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 244 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав-II колегия,