Решение № 5258 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11328/2016 г.

Решение № 5258 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11328/2016 г., V о., докладчик председателят Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), подадена чрез процесуален представител срещу решение № 4000 от 13.06.2016 г., постановено по административно дело № 11643/2015 г. от Административен съд С.-град (АССг), с което е отменено по жалба на И. П. Х. постановеното от нея решение № Ж-12/28.10.2015 г. и преписката е върната за ново произнасяне. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на Х. бъде отхвърлена. По делото е постъпила и касационна жалба от Териториална дирекция (ТД) на Националната дирекция по приходите (НАП) - В. против решението, в която се излагат съображения за неправилност на същото и е направено искане за отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на Х. бъде отхвърлена. Представят писмено становище за основателност на жалбата на КЗЛД. Ответникът по касационната жалба - И. П. Х. чрез процесуален представител в представено писмено становище оспорва подадените касационни жалби от КЛЗД и от ТДНАП - В. и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли като неоснователни. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и са процесуално допустима, а разгледани по същество, са основателни, поради следните съображения: Постановеното от АССг решение е валидно и допустимо като постановено след надлежно сезиране от активно легитимирана страна срещу индивидуален административен акт в рамките на предоставената му компетентност. За да отмени решение № ж-12/28.10.2015 г. на КЗЛД първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от некомпетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Няма спор между страните, че Х. и служителят на ТД на НАП С. са работили заедно, като от събраните по делото доказателства се установява, че Х. след прекратяване на служебното й правоотношение е подала жалба с вх. № 4748/07.07.2014 г. до Изпълнителния директор на ЦУ на НАП, в която са изложени оплаквания от С. Няма спор и относно обстоятелството, че тази жалба е предоставена на С., предвид съдържанието й. Неправилно обаче съдът приема, че с предоставяне на копие от същата е допуснато нарушение на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), доколкото липсвала нормативна уредба, предписваща това. С подаването на жалбата срещу С. на практика Х. е инициирала административно производство срещу него, предвид твърденията за извършени от него неправомерни действия, в качеството му на старши инспектор в ТДНАП - В., при което съгласно чл. 34, ал. 1 АПК административният орган е бил длъжен да осигури на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки и извадки или - според техническите възможности - копия. От изложеното следва, че изводът на съда за неправилност на възприетото от административният орган становище, че с предоставянето на копие от жалбата на Х. срещу С. на последния не е извършено нарушение на ЗЗЛД е неправилен, тъй като органът е бил задължен да направи това по силата на цитираната разпоредба. Впрочем такова задължение е налице и за съда по всички действащи процесуални закони. Именно поради изпълнение на това задължение от страна на РС Д., който е изпратил препис от тъжбата на С. на Х. същата е извела извод за допуснато нарушение на ЗЗЛД при обработване на личните й данни. Освен това от съдържанието на жалбата на Х. се установява, че посочените от нея собствени лични данни като три имена и заеманата от нея длъжност са били служебно известни на С. преди подаването на жалбата, при което изводът, че същият се снабдил с тях от нея е необоснован. При безспорно установеният от доказателствата по делото факт, че С. не е ползвал достъпа си чрез системата на НАП, даваща достъп до информационни масиви с лични данни на български граждани за да се снабди с лични данни на Х. правилно в административния акт е прието, че жалбата на Х. срещу ТД на НАП - В. за допуснати нарушения при обработването на личните й данни, изразени в злоупотреба от страна на служителя при същата с осигурения му по силата на заеманата от него длъжност в дирекцията достъп е неоснователна. По делото не са представени доказателства, въз основа на които да бъде обоснован извод за допуснато нарушение от страна на ТД на НАП - В. при обработване на личните данни на гражданите, включително на бивши служители, при което изводът на първоинстанционния съд за допуснато такова е неправилен. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като постановено в нарушение на материалния закон. Следва да бъде постановено нов по съществото на спора, с което жалбата на Х. срещу решение № Ж-12/28.10.2015 г. на КЗЛД бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение