Решение № 203 от 5.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 878/2012 г.

Решение № 203 от 5.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 878/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 247 ГПК. Р. Д. С., М. Г. М., К. Г. К. и Р. И. К. са подали молба за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 96, постановено на 9.05.2013 г. от ВКС, II ГО по гр. д. № 878/2012 г. Поддържат, че осъждайки в диспозитива на решението си всяка от двете групи ответници да предаде владението на 78.85 кв. м. ид. части от двата процесни апартамента, находящи се на трети жилищен етаж от сграда в дворно място с площ от 170.30 кв. м., съставляващо самостоятелен имот пл. № *, кв. 11 по плана на к-с "В." на [населено място], с административен адрес: гр. Б., [улица], съдът е допуснал очевидна фактическа грешка, тъй като в мотивите на решението е прието, че ищците са станали собственици на съответстващите им се 78.85 кв. м. идеални части от целия трети жилищен етаж, а не както е изписано в диспозитива на решението-по 78.85 кв. м. идеални части от всеки един от процесните апартаменти на третия етаж. Молят да бъде поправена допуснатата от съда очевидна фактическа грешка като бъде постановено ново решение, което да съответства на притежаваните от страните идеални части от процесните имоти. Ответниците по молбата З. Д. Д., Д. Д. Д. и Д. И. Д. изразяват становище, че същата е неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор в срока по чл. 247, ал. 2 ГПК. Молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е подадена до съда, който е постановил решението и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна поради следните съображения: По реда на чл. 247 ГПК съдът, който е постановил решението, може сам да поправи допуснатите при постановяването му очевидни фактически грешки, т.е. несъответствията между изразената в мотивите към решението воля на съда досежно изхода на правния спор и отразяването на тази воля в диспозитива на решението. В случая обаче подобна хипотеза не е налице. Както в мотивите към решението, така и в диспозитива на същото волята на съда, че предявилите иска лица притежават 78.85 ид. части от дворното място, както и от незавършената сграда, вкл. и от апартаментите на III етаж е изразена ясно и по категоричен начин. И след като по делото не съществува спор, че ответниците по предявения иск К. Г. К. и Р. И. К. упражняват фактическа власт върху левия от двата апартамента на III етаж, същите са осъдени да предадат на предявилите иска лица владението върху притежаваната от последните идеална част от този апартамент или 78.85 ид. части. Ответниците по предявения иск Р. Д. С. и М. Г. С. пък са осъдени да предадат владението върху 78.85 ид. части от десния апартамент. Неоснователни са доводите на молителите, че съдът е осъдил и двете групи ответници да предадат владението върху двата обекта на третия жилищен етаж. Всяка група ответници е осъдена да предаде владението само върху онзи апартамент, за който е установено, че упражнява фактическа власт. Неоснователни са доводите за допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в осъждането на ответниците да предадат владението върху съответните идеални части от двата апартамента-в решението ясно е изразена волята на съда, че предявилите иска лица притежават съответната идеална част от правото на собственост върху всеки един от апартаментите на III жилищен етаж, а оттам и че имат правото да претендират предаване на владението на 78.85 ид. части от всеки един от тези апартаменти /доколкото притежаващото идеална част от една сграда лице притежава същата идеална част от всеки един от самостоятелните обекти в тази сграда/ и именно така формираната воля на съда е отразена в диспозитива на решението. Подадената от Р. Д. С., М. Г. М., К. Г. К. и Р. И. К. молба за поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение