Решение № 6202 от 21.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6713/2023 г.

ВАСШесто отделение21.05.2024 г.докладчик т Тодор Тодоров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 177 / 26.05.2023 г. по адм. дело 182 / 2023 г. на Административен съд Стара Загора.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София, да заплати на ТД Мацколона ЕООД, гр. Стара Загора сумата от 1000,00 (хиляда) лева, разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА /п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ

Мотиви

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Стара Загора против решение 177 / 26.05.2023 г. по адм. дело 182 / 2023 г. на Административен съд Стара Загора. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба ТД Мацколона ЕООД, гр. Стара Загора, чрез адвокат Ганев изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 177 / 26.05.2023 г. по адм. дело 182 / 2023 г. Административен съд Стара Загора е отменил по жалба на ТД Мацколона ЕООД, гр. Стара Загора решение 1040-23-18 / 14.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора и потвърдените с него задължителни предписания на контролен орган на НОИ ЗД-1-23-01296144 от 10.02.2023 г. за заличаване на данни, подадени по реда на чл. 5, ал.4, т.1 КСО за периода 29.11.2022 г. 29.12.2022 г., с вид осигурен 01 за д-р Х. Н. К., дадени на основание чл. 108, ал.1, т.3 КСО. Приел е, че оспорените актове са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона основания за отмяната им като незаконосъобразни по чл. 146, т.4 и т.5 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че Х. Н. К. е бил назначен по трудов договор в оптика на ТД Мацколона ЕООД, гр. Стара Загора като консултант, макар и да е нямал необходимата специалност офталмология, каквато се изисква за работа на лекари съгласно чл. 2, ал.3 от Наредба 19 от 27.08.2008 г. за устройството и дейността на оптиките и здравните изисквания към тях. Същият е лекар със специалност вътрешни болести. Обосновано съдът е приел, че д-р К. е имал сключен трудов договор и за процесния период реално е осъществявал в полза на търговското дружество трудова дейност, поради което има статут на осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. На основание чл. 4, ал. 1 от КСО работниците и служителите са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. За работници и служители се считат лицата, упражняващи трудова дейност по трудово правоотношение. Трудовият договор, сключен между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, следва да отговаря на изискванията за форма по чл. 62, ал. 1 от КТ и за съдържание по чл. 66 от КТ. На основание чл. 62, ал. 3 от КТ в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден и работодателят дължи на работника или служителя трудово възнаграждение, което се изплаща по реда, установен в Кодекса на труда. По делото са представени всички документи, удостоверяващи сключен трудов договор и изпълнението му. Служителят е работил като консултант по трудов договор, получавал е месечно възнаграждение имал е конкретно определено работно място, ползвал е почивки и отпуски. Налице са и другите елементи от трудовото правоотношение. На основание чл. 74, ал. 3 от Кодекса на труда в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. Съгласно ал. 2 на чл. 74 от КТ недействителността на трудовия договор се обявява по реда на глава осемнадесета от КТ от общите съдилища по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Административният съд не е компетентен да се произнася инцидентно по действителността на трудов договор в съдебно производство по оспорване на административен акт. Контролният орган на ТП на НОИ Пловдив не е изпълнил задължението по чл. 74, ал. 3 от КТ и без да се съобрази с правилото на чл. 74, ал. 5 от КТ, не е признал действието на сключения между страните трудов договор, като е дал предписания на работодателя да коригира подадената информация за Регистъра на осигурените лица. При липса на влязъл в сила съдебен акт, който е обявил недействителност на сключения и редовен от външна страна трудов договор, издадените задължителни предписания и решението на Директора на ТП на НОИ са незаконосъобразни. Едва след произнасянето на районния съд по реда на ГПК би било налице основание за издаване на оспореното предписание по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. Достигайки до същите изводи, административният съд е постановил законосъобразно и обосновано съдебно решение. Обсъдил е поотделно и в съвкупност доказателствата и фактите по спора и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Обжалваното съдебно решение, с което оспорените административни актове са отменени, е постановено в съответствие с материалния закон. Не се установяват касационни отменителни основания по чл. 209, т. 1 - 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски за касационната инстанция в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,