Решение № 9745 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1738/2010 г.

Решение № 9745 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1738/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи срещу решение № 416/12.01.2010 г., постановено по адм. д. № 5870/2009 г. от тричленен състав на трето отделение на Върховен административен съд. Поддържа се неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, както и че е необосновано. Ответникът по жалбата - Васил Василев я оспорва чрез процесуалния си представител. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Според него съдът е стигнал до правилни изводи за неустановени нарушения на материалния закон. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е допустима процесуално. По същество, преценявайки касационните доводи настоящият петчленен състав на Върховен административен съд установи от правна и фактическа страна следното. С обжалваното решение тричленен състав на Върховен административен съд е отменил заповед № Н-1595/23.03.2009 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на Васил Василев - ответник в настоящето производство в качеството му на главен инспектор, категория В и началник на Първи сектор"Контрол на пътното движение" към отдел"Пътна полиция"при Столична дирекция на МВР на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 от ЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 6 и 11 и чл. 229 от ППЗМВР е било наложено наказание"понижаване в длъжност -"началник на група"за срок от една година. За да постанови този резултат тричленният състав на ВАС е приел, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с материално правни разпоредби. Тъй като доказателствената тежест при установяване на твърдяните нарушения е на административно наказващия орган, същият не бил установил в хода на производството съществуването на твърдяните от него факти и изпълнение за задължителни за него действия преди издаване на заповедта. Прието е, че не е спазено предвиденото в чл. 229, ал. 1 от ЗМВР предварително изслушване, преди налагане на наказанието, нито приети писмени обяснения от държавния служител. Освен това липсвали мотиви в заповедта относно преценката за затрудняване дейността на структурите на МВР, каквото нарушение се вменявало на държавния служител. При съпоставка с данните в предложението за налагане на наказанието било констатирано, че същото касае различни периоди за извършени нарушения, които не са разграничени. От всичко това е изведен извод, че административно наказващият орган при издаване на заповедта е допуснал нарушение на съществени административно производствени правила, поради което същата е незаконосъобразна и като такава отменена. Според касаторът изложените доводи от първоинстанционния съд са неоснователни, не намирали опора в нормативните актове и не се подкрепяли от събраните по делото доказателства. Счита, че по отношение доводите за нарушение на административнопроизводствените правила в решението е допуснато смесване на правилата, заложени в ЗМВР и ППЗМВР относно установяване на тежки дисциплинарни нарушения по чл. 227, ал. 1, т. т. 2-10 от ЗМВР и останалите дисциплинарни нарушения. В случая дисциплинарното нарушение било извън тези по чл. 227, ал. 1 от ЗМВР, поради което не налагало провеждане на производство по чл. 230 от ЗМВР и чл. 231 и сл. от ППЗМВР. Относно вземането на обяснения от служителя се поддържа, че законът не е определил срок, в който да се извърши това. Приложените обяснения се отнасяли за наложеното наказание. Относно мотивираността на заповедта, която тричленния състав е приел, че не е налице се сочи справката за извършената проверка, която била отразена в мотивите на заповедта. От нея било видно по какъв начин държавният служител е затруднил дейността на структурите, с което е допуснал и нарушението, за което му е наложена наказанието. Върховният административен съд не споделя доводите на касатора за твърдяните от него нарушения, допуснати от тричленния състав при постановяване на отменителното решение, както и че изложените мотиви не са в съответствие с констатациите за наличието на отменителни основания. За да приеме, че са допуснати нарушения на административно производствените правила Тричленният състав на ВАС е приел за безспорно установено, че не са взети предварително обяснения, нито приети писмени такива от държавния служител преди издаване заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Този извод се потвърждава напълно от фактите по делото. "Сведението", приложено на стр. 61, преди зачертаването - 35, не може да се приеме като обяснение, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Същото е адресирано не до административно наказващия орган, а до председателя на комисията за проверка. Липсата на дата и резолюция с такава, както и самото му съдържание не дават основание да се приеме кога е дадено и дали е във връзка с предстоящо налагане на наказанието. В този смисъл и приетото от тричленния състав, че обяснение по смисъла на закона не е налице, поради което е налице нарушение на процедурата. Същото е особено съществено, тъй като е свързано с изясняване на фактическата обстановка, която ще мотивира налагането на наказанието. Основателно е и прието от тричленния състав за липсата на мотиви в заповедта относно преценката за затрудняване дейността на структурите, за да се приеме, че е извършено нарушение. В тази връзка макар и безспорно установено не е взето предвид, че изготвената справка за извършената проверка с председател Василев е резюлирана от административно наказващия орган на 4.08.2008 г. с параф"да", което означава, че направените предложения се приемат. При тази резолюция административният орган е следвало да прецени кое длъжностно лице е следвало да я изпълни, за да се реализира нейното съдържание/потвърждаващо предложението на комисията/. В тази връзка не става ясно над кои подчинени Василев не е упражнил контрол /чл. 227, ал. 1, т. 6 от ЗМВР и не е изпълнил служебни задължения или заповеди /чл. 227, ал. 1, т. 11 от ЗМВР/ за да се приеме, че в резултат на това е затруднена дейността или функционирането на структурите или са нанесени значителни имуществени вреди /чл. 229, ал. 1 от ЗМВР./ Фактически административно наказващият орган не е установил това преди да издаде административния акт. По тези съображения тричленният състав основателно е приел, че е издаден в нарушение на материалния закон и процесуални норми. Решението му е обосновано, взети са предвид установените факти и в съответствие на тях е приложен материалния закон, като е отменен административния акт. Като правилно, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК решението ще следва да се остави в сила. Воден от изложеното, Върховният административен съд в настоящия петчленен състав