Решение № 15470 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1897/2018 г.
ВАСIII отделение14.11.2019 г.докладчик т Галина Христова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА Решение № 519 от 15.12.2017 г., постановено по адм. дело № 740/2017 г. от Административен съд Велико Търново и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15470 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1897/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието на РБ, чрез пълномощника юрк. Хр. Орманджиев, срещу Решение № 519 от 15.12.2017 г., постановено по адм. дело № 740/2017 г. от Административен съд Велико Търново, с което е осъдена да заплати на П. Йорданов от [населено място], на основание чл. 1, ал. 1 във връзка с чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение в размер на 790 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, за причинените му неимуществени вреди за периода от юни 2014 г. до октомври 2017 г., произтичащи от нарушение на чл. 165 от ЗИНЗС - непопълване и необновяване периодично в библиотеката на ЗО "Атлант" гр. Троян на национални правни актове НК, НПК, ЗИНЗС и ППЗИНЗС, като искът, в частта му над 790 лв. до претендирания размер от 1 730 лв. е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Със същото решение съдът е осъдил ГДИН да заплати на АС В. Търново разноски по делото за държавна такса в размер на 10 лв. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество, алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Ответната страна – П. Йорданов не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Пред АС В. Търново е предявен иск от П. Йорданов - лишен от свобода, изтърпяващ наказание в Затвора в [населено място] и ЗО [наименование] [населено място] срещу ГД "Изпълнение на наказанията", гр. София с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение, в размер на 1 730 лв., ведно със законната лихва до окончателното им изплащане, представляващи претърпени неимуществени вреди за периода от юни 2014 г. до октомври 2017 г., произтичащи от нарушение на чл. 165 от ЗИНЗС – бездействие, изразяващо се в непопълване и необновяване периодично в библиотеката на национални правни актове НПК, ТК, АПК, ГПК ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Съдът е счел иска за основателен въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, като е приел, че е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган, който не се е справил с доказателствената тежест, вменена му с нормата на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС и е постановил своя акт. Решението е неправилно. Постановено и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради което ще следва да се отмени, а делото – да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при следните съображения: Съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, вследствие на което неправилно е очертал предмета на правния спор. В исковата си молба ищецът не твърди нарушения по смисъла на чл. 3 от специалния закон - ЗИНЗС , съгласно който:
Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение и
За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Ищецът е посочил, че претендира "... обезщетение за нанесените неимуществени вреди" без да ги конкретизира. Посочил е също, че тези вреди произтичат от нарушение на чл. 165 от ЗИНЗС, а претенцията му се основава на чл. 1 от ЗОДОВ. Вярно е, че правната квалификация, дадена от ищеца не обвързва съда, но в случая, както се посочи по-горе, ищецът не основава своя иск на нарушения по смисъла на чл. 3 от специалния, а на общия закон за отговорност на държавата и общините за вреди. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ следва ищецът да докаже наличието на комулативно изискуемите предпоставки на правната норма, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица, постановени в резултат на административна дейност и отменени по съответния ред, от които са настъпили вреди в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния акт, действие или бездействие, като отсъствието на който и да е от елементите на фактическия състав прави иска неоснователен. Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража "обръща" доказателствената тежест с нормата на чл. 284, ал. 3, като вменява на съда задължението служебно да задължи специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. "... В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти. ", т. е. ищецът е освободен от доказателствената тежест да установи твърдяните факти с допустимите по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства. Допуснатото процесуално нарушение е особено съществено и води до обезсилване на обжалвания съдебен акт.