Решение № 12167 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 689/2016 г.

Решение № 12167 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 689/2016 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от М. Д. Х. от гр. С., подадена чрез пълномощник адв. Д. А., против решение № 157 от 26.10.2015 г. по адм. дело № 239/2014 г. на Административен съд - С., с което е отхвърлена жалбата й против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-200-6500/3113 от 12.08.2014 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", както и е осъдена да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 550 лв. В касационната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че неправилно съдът е приел оспореният административен акт за мотивиран, тъй като от него не могат да се изведат ясни и категорични изводи относно обстоятелствата, които са мотивирали органа за издаване на акта. Твърди, че административният акт е издаден при липса на фактически и правни основания по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което е отменително основание по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. Излага, че извършените теренни проверки са предопределили определянето на допустимия слой. Моли, да се отмени обжалваното решение и се присъдят направените разноски по делото. Ответникът - изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" редовно призован не се явява, като по производството е постъпило писмено становище от процесуален представител старши юрисконсулт З. З., с което се оспорва жалбата и се иска оставяне в сила на решението на съда, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Излага, че доводът на касатора за немотивираност на оспорения административен акт, тъй като мотивите са изложени в съпътстващите документи, съставени в административното производство и предхождащи издаването на уведомителното писмо. Излага, че четирите таблици за СЕПП, СНДП, НР 1 и НР 2, съответно в колона 6 е посочена площта, за която са изпълнени всички изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ, а в колона 7 е изчислена разликата между декларираната и установената площ. Сочи, че на стр. 10 от процесното писмо в колона 5 е изчислена разликата между декларираната и установената площ на БЗС, а в колона 6 е посочен процентът на наддекларираната площ. Излага, че от заключението на вещото лице се установява, че конкретните причини за изключване на площите извън допустимия за подпомагане слой са наличие на храсти, наличие на големи дървета, пресъхнало поточе, наличие на път и оголени участъци, като резултата от СТЕ потвърждава напълно констатациите, направени в уведомителното писмо. Предлага решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 157 от 26.10.2015 г. по адм. дело № 239/2014 г. на Административен съд - С., е отхвърлена жалбата на М. Д. Х. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-200-6500/3113 от 12.08.2014 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", както и е осъдена да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 550 лв. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и са спазени материалноправните разпоредби и целта на закона. Приел е, че фактическите основания за отказ от финансиране са изложени в отделните колони от таблиците за формиране на общата сума за финансово подпомагане, за оторизираните суми и за извършените плащания, представляващи неразделна част от уведомителното писмо, както и са посочени съответните правни основания за отказаната част на финансирането. Съдът е съобразил изслушаното по делото и прието без оспорване заключение на вещо лице, изцяло потвърждаващо изводите на административния орган по отношение недопустимите за подпомагане площи. Съдът е констатирал, че установените от административния орган наддекларирани площи се припокриват с установяванията на вещото лице по отношение на площите, които не попадат в одобрения слой. Съдът е приел, че е законосъобразен отказът за частична финансова помощ по исканите от жалбоподателя схеми и мерки. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е правилно. Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. Д. Х. против отказ от финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., обективиран в Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите за директни плащания с изх. № 02-200-6500/3113 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, с което е отказано частично финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер - 6 046,21 лева; по мярка за плащания на земеделските стопани за природни ограничения в планински райони (НР1) - 4 995,28 лв. и по плащания на земеделски стопани за природни ограничения различни от планинските райони (НР2) - в размер на 2421,17 лв. П. С. за национални доплащания на площ (СНДП) е сумата за финансово подпомагане е изплатена в пълен размер. Обективно е установено от съда въз основа на събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е заявил за подпомагане по СЕПП - 109.66 ха; по НР1 -57.53 ха; по НР2 - 51.58 ха; по СНДП - 14.44 ха. При извършените административни проверки, е установено, че част от декларираните площи попадат извън специализирания слой "Площи допустими за подпомагане", както и са налице неотстранени застъпвания на двойно заявени площи, поради което е установена следната недопустима площ: СЕПП - 6,07 ха, НР1 - 6,97 ха, НР2 -6,00 ха и СНДП е 0,06 ха. Процентът на наддеклариране по заявлението е както следва: СЕПП -5.86 %; СНДП - 0.42 %; НР1 - 13.79 %; НР2 - 13.16 %. Установено е от съда, че новата цифрова ортофотокарта ЦОФК/ на страната е изготвена въз основа на самолетно и сателитно заснемане от 2013 г., като за територията, в която попадат заявените от жалбоподателя БЗС последното заснемане е извършено месец август 2013 г. /в землището на с. Б. и с. С./ Установено е, че за останалите парцели са извършени теренни проверки във връзка с обхвата на специализирания слой "Площи допустими за подпомагане" за кампания 2013 г. от ОДЗ С. за част от землищата по заявените парцели за подпомагане. По делото е изслушана и приета без оспорване съдебно - техническа експертиза (СТЕ), която изцяло и без разминавания е потвърдила фактическите констатации в оспореното уведомително писмо. Вещото лице също така е констатирало, че процентно отношение на недопустимата площ към установената площ за подпомагане съответства на посочената в УП. С оглед на установеното, съдът правилно е приел, че на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., при процент на наддеклариране от 3 до 20% по СЕПП, НР1 и НР2 размерът на санкционираната площ следва да е равен на удвоения размер на недопустимата площ. Съдът е отчел, че субсидията за кампания 2013 г. следва да бъде намалена с редукцията по чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. и нормите на чл. 12, т. 1 и т. 4 от Наредба № 3 от 23.02.2011 г. във връзка чл. 16, т. 5 от Регламент 65/2011 г., от което следва че оторизираните от Разплащателната агенция суми са изчислени правилно. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че оспореното решение е неправилно. В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е извършил обективно установяване на фактическите обстоятелства, като въз основа и на допуснатата и приета СТЕ, е установил съществуването на фактическите основания, посочени в уведомителното писмо, както и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Неоснователни са и възраженията на касатора, че съдът не е съобразил допуснати нарушения от административния орган на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Обосновано съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона форма, като фактическите основания за постановяване на отказа са изложени в таблици за формиране на общата сума за финансово подпомагане, за оторизираните суми и за извършените плащания - неразделна част от уведомителното писмо. Фактическите основания относно недопустимите за подпомагане площи са посочени за отделните БЗС в колона 5 от всяка една от таблиците, относими към СЕПП, НР, НР2 и СНДП, които съдът е обсъдил в мотивите. Също така съдът е преценил съпътстващите документи по административната преписка като мотиви към оспорения акт (ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ). Правните основания за постановения отказ са посочени в обясненията към колона 5, а именно: по СЕПП е посочен чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и попадащи извън специализирания слой, както и тези след извършена процедура по чл. 17, ал. 6 от и чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. В обясненията към тази колона е посочено още, че във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 28, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията са извършени административни проверки, посочени в чл. 20 от Регламент (ЕО) № 73/2009 г., които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Кръстосаните проверки, представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в СИЗП по чл. 24 от Наредба 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, включително парцели/БЗС, за които вследствие на установени застъпвания кандидатът се е отказал или не е предоставил документи, доказващи правното основание за ползване. По отношение на НР 1, НР2 и СНДП по същия начин е установено от съда, че административния орган е посочил фактически и правни основания за отказа свързани с двойно заявени площи и площи, които не попадат в специализирания слой. Посочените в административния акт правни основания съответстват на фактическите основания, установени от административния орган и потвърдени от заключението на вещото лице по делото. В последното е посочено, че за кампания 2013 г. специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" е в съответствие с новата цифрова ортофотокарта /ЦОФК/ на страната изготвена въз основа на самолетно и сателитно заснемане от 2013 г., като за територията, в която попадат заявените от жалбоподателя БЗС последното заснемане е извършено месец август 2013 г., както и са извършени теренни проверки във връзка с обхвата на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2013 г. от ОДЗ С. за по-голямата част от землищата по заявените парцели за подпомагане посочени по-горе. В случая актуализацията е извършена чрез използване на сателитни снимки след дешифриране извършено през същата година на заявяването на площите от оспорващия за 2013 г. и попадат в частта от територията на страната, покрита със самолетни снимки от същата година. За тези територии е извършено дешифриране на актуалната цифрова карта, в резултат на което част от заявените от жалбоподателя площи попадат извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". От заключението на вещото лице е установен и размера на наддекларираните площи по всяка от отделните схеми и мерки, процента наддекларирана площ, причините за недопустимост на площите, както и наличието на неотстранени от жалбоподателя застъпвания, които напълно кореспондират с фактическите констатации на органа, послужили като основания за частичния отказ за подпомагане. По отношение на одобрения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" със Заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, следва да се отбележи, че тази заповед не е обжалвана от жалбоподателя и същата е влязла в сила по отношение на него и затова същият е обвързан от констатациите на административния орган, че част от заявените земи не се ползват от него. В тази връзка относно възможността за обжалване на заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на специализирания слой, както и характерът на заповедта като административен акт, следва да се има предвид ТР № 8 от 11.12.2015 г. по т. д. № 1/2015 г. на ОСК на ВАС. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и в съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК и предвид направеното искане от процесуалния представител на ответника, следва в съответствие с Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид изразеното становище (отговор) по жалбата, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като бъде осъдена жалбоподателката да заплати на ДФЗ юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд- четвърто отделение