Решение № 10670 от 4.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9848/2019 г.

Решение № 10670 от 4.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9848/2019 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Дановски, [населено място] срещу Решение № 237 от 02.05.2019 г. на Административен съд, Плевен, постановено по административно дело № 1177/2018 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-н Дановски срещу отказ от 03.01.2018 г. на началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Плевен по подадено искане, вх. № 316000-39808 от 23.11.2018 г. да му бъде върнато свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС). Касационният жалбоподател – Д. Дановски, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че административният орган не представя доказателства кога са връчени и кога са влезли в сила посочените от него Наказателни постановления. В този смисъл мотивите на първоинстанционния съд са неправилни. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба – началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Плевен, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че: Д. Дановски е подал искане до началника на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Плевен с вх. № 316000-39808/23.11.2018 г. да му бъде върнато СУМПС № 281405406, поради отпадане на основанието за издаването на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0285-000279/18.09.2018 г. на полицейски инспектор към ОДМВР – Плевен, РУ - Кнежа по чл. 171, ал. 1, т. 1 б. "д" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Към искането е приложил копие на платежен документ за заплащане на дължимата глоба от 30 лв. по наказателно постановление от 20.03.2017 г., както и цитираната заповед за принудителна административна мярка. На 19.12.2018 г. е подадена жалба от Д. Дановски срещу мълчалив отказ на началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Плевен да се произнесе по искане, вх. № 316000-39808/23.11.2018 г. На 03.01.2018 г., началникът на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Плевен е насочил искането към досието на водача с указание, че СУМПС ще се върне след изпълнение на разпоредбите на чл. 159, ал. 2 ЗДвП, като се е произнесъл изрично по искането. По делото е постъпило писмено становище от ответника, в което са изброени 17 бр. влезли в сила наказателни постановление както и 2 бр. електронни фиша, с които са наложени глоби на обща стойност 5 500 лв., за които е отбелязано, че не са заплатени и за които не е изтекла давността, определена в чл. 82, ал. 1 б. "а" от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), както и наказание "лишаване от право да се управлява МПС", което тече от датата на изземване на СУМПС съгласно чл. 190, ал. 2 ЗДвП. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0285-000279/18.09.2018 г. на полицейски инспектор към ОДМВР – Плевен, РУ – Кнежа, на основание чл. 171, т. 1 б. "д" ЗДвП, СУМПС е било отнето временно – до заплащане на дължимата глоба по Наказателно постановление (НП) № 17-0938-000514/20.03.2017 г., която е в размер на 30 лв. По делото е представен документ от 20.11.2018 г. за заплащане на глобата по Наказателно постановление № 17-0938-000514/20.03.2017 г. При тези факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа изискуемите реквизити, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и съответствие с материалния закон. След анализ на разпоредбата на чл. 159, ал. 2 ЗДвП, съдът е счел, че от представените по делото доказателства се установява по безспорен начин, че Д. Дановски не е заплатил дължимите глоби по посочените от органа и влезли в сила наказателни постановления. С оглед на горното първоинстанционният съд е приел за законосъобразен оспореният акт и е отхвърлили жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 159, ал. 2 ЗДвП, не се издава свидетелство за управление на моторно превозно средство или негов дубликат, както и отнето свидетелство не се връща до заплащане изцяло на дължимите глоби. По делото са представени три наказателни постановления: НП № 17-0938-000514/20.03.2017 г., с което на г-н Дановски е наложена глоба в размер на 400 лева, връчено му е лично на 12.08.2017 г. и е отбелязано, че е влязло в сила на 07.03.2018 г.; НП № 17-0938-004661/21.09.2017 г., с което на г-н Дановски е наложена глоба в размер на 30 лева, връчено му е лично на 13.11.2017 г. и е отбелязано, че е влязло в сила на 02.11.2018 г.; НП № 17-0938-003005/16.06.2017 г., с което на г-н Дановски е наложена глоба в размер на 330 лева, връчено му е лично на 04.10.2017 г. и е отбелязано, че е влязло в сила на 18.01.2018 г. Следователно, безспорно е установено, че касаторът не е заплатил дължимите глоби, поради което правилно и в съответствие с чл. 159, ал. 2 ЗДвП, административният орган е отказал да върне отнетото СУМПС. В тежест на касатора е било да установи твърдените от него обстоятелства, че посочените наказателни постановления са били обжалвани, каквито данни няма по делото. Изложеното прави правилен извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения отказ, поради което съдът следва да остави в сила обжалваното съдебно решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд