Решение № 5199 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14113/2016 г.
ВАСVII отделение26.04.2017 г.докладчик т Таня Вачева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 6386/21.10.2016 г. по адм. д. № 5325/2016 г. на Административен съд С.-град и ВРЪЩА делото на този съд за произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5199 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14113/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на главния директор на Главна дирекция "Европейски фондове и международни проекти" към Агенцията по заетостта, подадена чрез пълномощник, против решение № 6386/21.10.2016 г. по адм. д. № 5325/2016 г. на Административен съд С.-град, с което съдът е отменил писмо рег. № 2116-0032-4/27.04.2016 г. на главния директор като ръководител на Договарящия орган (ДО). Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неоснователно е приел, че не е спазена процедурата, разписана в ПМС № 118/20.05.2014 г., че е допуснато несъществено нарушение на чл. 22 от Постановлението. Счита, че актът е постановен в съответствие с принципа по чл. 13 АПК; че ДО е компетентен да наложи финансови корекции за допуснати нередности и основателно е поискал възстановяване на изплатени средства по оперативната програма. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което жалбата на "СИС Индустрийс" ООД бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Ответникът "СИС Индустрийс" ООД, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, доколкото съдът се е произнесъл по недопустим за оспорване съдебен акт. Върховният административен съд, след като провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение, приема следното: Производството пред Административния съд С.-град е образувано по оспорването от "СИС Индустрийс" ООД на писмо рег. № 2116-0032-4/27.04.2016 г. на главния директор като ръководител на Договарящия орган (ДО). В жалбата дружеството е посочило, че е получило писмо рег. № 2116-0032#2 от 25.03.2016 г., с което главният директор на ГД "ЕФМП" е извършил корекция на верифицирани разходи по искане за окончателно плащане на "СИС Индустрийс" ООД, бенефициер по договор № ESF-2116-01-11013, по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG051РО001-2.1.16 "Квалификационни услуги и обучение на заети лица" с период на отчитане 1.04.2013 - 31.10.2014 г. По направено възражение от бенефициера ръководителят на ДО е отговорил с писмо рег. № 2116-0032-4/27.04.2016 г., с което го уведомява, че не счита за основателни възраженията на дружеството и поддържа направените с предходното писмо констатации. Жалбоподателят е изложил съображенията си за незаконосъобразността на корекцията и дължимостта на плащането, оспорвайки констатациите на органа в писмото от 25.03.2016 г. Искането му е за отмяна на писмо рег. № 2116-0032-4/27.04.2016 г. С разпореждане от 31.05.2016 г. първоинстанционният съд е задължил жалбоподателя да внесе държавна такса за производството, а административния орган - да представи цялата преписка във връзка с писмо рег. № 2116-0032-4/27.04.2016 г. С обжалваното съдебно решение АССГ е приел за допустимо оспорването на това писмо и се е произнесъл по неговата законосъобразност, като го е отменил. По същество е приел, че във връзка с изпълнението на ДБФП с бенефициер "СИС Индустрийс" ООД, дружеството е провело процедура по определяне на изпълнител по реда на ПМС № 118/20.05.2014 г. След изпълнението на процедурата е сключен договор между бенефициера и определения за изпълнител СНЦ "Национален институт за професионално образование и обучение". Във връзка с изпълнението на договора бенефициерът е следвало да заплати на изпълнителя сумата от 409 600 лв. От данните по делото се установява, че ДО е верифицирал разходи във връзка с ДБФП. По направено искане за окончателно плащане по този договор административният орган, след извършена проверка, е изпратил на дружеството писмо рег. № 2116-0032#2 от 25.03.2016 г., с което главният директор на ГД "ЕФМП" е извършил корекция на верифицирани разходи по искане за окончателно плащане на "СИС Индустрийс" ООД. Писмо рег. № 2116-0032-4/27.04.2016 г. е изпратено във връзка с направено от бенефициера възражение срещу корекциите за плащане. Административният съд не е изяснил волята на жалбоподателя, не е дал указания в тази насока и не е определил допустимия предмет на съдебното оспорване. С решението административният съд е разгледал основанията за определената корекция на верифицираните разходи, изложени от органа в писмото от 25.03.2016 г., по същество е отменил писмо рег. № 2116-0032-4/27.04.2016 г., като в правните си съображения е смесил процедурите по определяне на финансова корекция за констатирани нередности и за коригиране на верифицирани разходи, изплатени на дружеството във връзка с проведената процедура по ПМС № 118/2014 г. и сключения договор. Съдът неправилно е приел, че с обжалвания акт е наложена финансова корекция на "СИС Индустрийс" ООД. Видно от писмо с рег. № 2116-0032#2 от 25.03.2016 г., главният директор на ГД "ЕФМП" е преразгледал становището си относно верифицирани и изплатени разходи в размер на 360 000,51 лв. Поради констатирани нарушения на договора за БФП органът е приел, че размерът на безвъзмездната финансова помощ след извършената корекция на верифицираните разходи по ИОП е 70 % от допустимите верифицирани разходи и е в размер на 80, 40 лв. Поради това е задължил бенефициера да възстанови изплатени средства в размер на 251 919, 96 лв. Именно с този акт се отказва верификация на определена сума поради неточно изпълнение на договора. Отказът за верификация и налагането на финансова корекция са два напълно различни по своята същност института. Уредбата на верификацията е в глава Пета, раздел Втори на ЗУСЕСИФ "Плащания, верифициране и сертифициране на разходи" (чл. 60 - чл. 68 ЗУСЕСИФ). Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. А раздел Първи от глава Пета регламентира общите условия за допустимост на разходите и конкретно кои извършени разходи и при какви условия следва да се считат за допустими. Съдът не е дал указания на дружеството да уточни предмета на спора, предвид съдържанието на двете писма и направеното изложение в жалбата. Ако жалбоподателят е оспорил писмо рег. № 2116-0032#2 от 25.03.2016 г., то съдът е следвало да прецени дали законосъобразно е отказано да бъде верифицирана сумата от 251 919,96 лв. по направено искане за окончателно плащане и по-конкретно дали са били налице предпоставките на чл. 62 ЗУСЕСИФ за извършване на окончателното плащане, дали извършените разходи отговарят на условията за допустимост. С това писмо органът не е наложил финансова корекция, в какъвто смисъл съдът е изложил правни съображения. Ако действителната воля на дружеството е оспорването на писмо рег. № 2116-0032-4/27.04.2016 г., то съдът, с оглед процедурата, в която е издадено, и неговото съдържание, следва да се произнесе по допустимостта на жалбата. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд. При новото разглеждане съдът следва да укаже на жалбоподателя да уточни оспорвания от него акт, предвид действително наведените в жалбата оплаквания. Съдът следва да изясни въпросите относно допустимостта на съдебното оспорване, евентуално, по същество да се произнесе относно липсата или наличието на основанията по чл. 146 АПК, след което формира и конкретни правни изводи във връзка със законосъобразността на обжалвания акт. Воден от горното, Върховният административен съд
Цитирани разпоредби
1- чл. 27 ЗУСЕСИФ