Решение № 378 от 1.12.2009 г. на ВКС по н. о. х. д. № 410/2009 г.

Решение № 378 от 1.12.2009 г. на ВКС по н. о. х. д. № 410/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по глава ХХХIII НПК. В срока по чл. 421, ал. 3, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК е постъпило искане от осъдения Д. Д. за възобновяване на неподлежащо на проверка по касационен ред и влязло в сила решение № 24 от 23.03.09 г. по ВНОХД № 26/09 г. на Търговищкия окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 151 от 10.12.2008 г. по НОХД № 522/08 г. на Търговищкия районен съд. Сочат се основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК, но се излагат доводи и за непълнота на доказателствата и необоснованост на съдебния акт. Иска се възобновяване на делото с отмяна на решението и присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Искането се поддържа в съдебно заседание и се представя писмена защита. Прокурорът намира искането за неоснователно и пледира да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане, сочените доводи и основания и становището на страните, намира следното: С цитираната присъда Д. е признат за виновен в това, че за периода 8.08.2007 г. до 31.08.2007 г. в гр. Т. и с. С., общ. Попово, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, след предварителен сговор с подсъдимите Ерд. Мустафов, М. А. и Ю. М., чрез използване на техническо средство, МПС и разрушаване на прегради, здраво направена за защита на имот, извършил кражба на чужди движими вещи на обща стойност 2 038.65 лв. от владението на В. М., Ил. И. и Г. Е., поради което и на осн. чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и чл. 54 НК е осъден на ЧЕТИРИ години лишаване от свобода, които да се изтърпят при първоначален "строг" режим. Съдът се е произнесъл по гражданските искове и разноските по делото. С присъдата са осъдени и подсъдимите М. А., Юл. М., Р. С. и Ерд. Мустафов. С въззивното решение първоинстанционният акт е потвърден изцяло. В по-голямата си част доводите на осъдения преповтарят тези от въззивната жалба и са насочени към непълнота на доказателствата и необоснованост на фактическите изводи на инстанциите по фактите. Същите не са основания за възобновяване на наказателното дело. В тази насока следва да се подчертае, че районният и окръжният съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, са взели всички мерки за разкриване на обективната истина. Взели са решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Районният съд е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по отношение на доказателствения материал. Потвърждавайки присъдата, въззивната инстанция е посочила основанията, поради които не е приела за основателни доводите в подкрепа на жалбата на осъдения Д. Като съществени нарушения на процесуалните правила се сочат отказът на инстанциите по фактите да уважат искането за следствен експеримент и липсата на съображения в мотивите относно това искане, промяната на състава на окръжния съд при разглеждане на делото и постановяване на решението и дадената необоснована вяра от тяхна страна на обясненията на подсъдимите М. и А., с които Д. е във влошени отношения. Първото и третото от сочените процесуални нарушения, преди всичко, са насочени към непълнота на доказателствения материал и необоснованост на съдебните решения, които не са основания за възобновяване на делото. Доколкото могат да се преценяват като процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, те трябва да са свързани със задълженията на съдилищата да осигурят с всички мерки разкриването на обективната истина, съответно да вземат решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. В случая те са изпълнили това си задължение. Законосъобразно е отказано извършването на следствен експеримент, като районният съд с определението си от 10.12.2008 г. /л. 288 / е мотивирал отказа си с преценката, че за същите обстоятелства по делото съществуват достатъчно данни. Съдът няма задължение в мотивите си отново да обсъжда направеното искане. В тях той задълбочено е посочил на базата на кои доказателства е приел участието на Д. в извършеното престъпление с пострадала в. М. Последната в съдебно заседание на 31.10.08 г., л. 203, категорично е уточнила, че прозорецът, от който подсъдимите са проникнали е с ширина 30-40 см. и стандартна височина, а не 30 на 40 см., както твърди Д. Подписвайки писмен договор за заем, той е заложил инкриминирания телефон в заложна къща "Марински" в гр. Ш., от където е иззет и върнат на пострадалата. В тази насока са показанията на свидетелката Д. Рангелова, завереното копие от договор за заем /л. 46/, протоколът за доброволно предаване и разписката за връщане на телефона /л. 47 и 48/ и съдебнооценителната експертиза. Ето защо, присъдата не почива само на отговор, а влошените взаимоотношения нямат значение за доказаността на деянието и авторството, като не е нарушен закона, че се касае за взломна кражба, а не до вещно укривателство. От друга страна, видно от ВНОХД № 26/09 г., съставът на съда разгледал и решил делото е един и същ. За извършеното престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от 3 до 15 години. На Д. е наложено такова от четири години. Съдилищата по фактите са отчели степента на обществената опасност на конкретните деяния, подбудите, изградените трайни престъпни навици, проявените цинизъм и дързост. Следва да се добави и липсата на каквато и да е самокритичност, отчетена при другите подсъдими. Не на последно място следва да се отчете, че Д. е осъждан шестнадесети пъти. Ето защо, наказанието не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. При тези съображения искането е неоснователно. Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трито наказателно отделение,