Решение № 9403 от 8.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5048/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по касационна жалба на Т. В. М. от гр. София, чрез процесуалния й представител адв. Владимиров, срещу решение 7019 от 27.02.2025г., постановено по адм. дело 7280/2022г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед 3286з - 2574 от 19.07.2022г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" /ГДНП/, с която на основание чл. 204 т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 6 и във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 8 от ЗМВР й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното й правоотношение на длъжността младши автоконтрольор I степен в сектор Единен център за обработка на нарушенията на отдел Пътна полиция при ГДНП МВР, считано от датата на връчване на заповедта. С решението жалбоподателката е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното съдебно решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че са неправилни изводите на съда, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Напротив навежда съображения за такива, а именно нарушение на изискванията на чл. 206 ал. 2 ЗМВР относно спазване на изискванията за определяне на вида и размера на наказанието, както и на изискванията на чл. 197 ал. 3 т. 2 ЗМВР при определяне на наказанието за извършени едновременно повече от едно нарушения. Твърди и че съдът при постановяване на решението не е съобразил, че има недоказаност на извършените дисциплинарни нарушения, тъй като § 1 т. 22 ДР на ЗМВР определя, че в условията на системност на извършени нарушения се налага наказание забрана за повишаване в длъжност съгласно чл. 201 ал. 1 т. 2 ЗМВР, а не уволнение. Излага и подробни аргументи за липса на субективния елемент от фактическия състав на вменените й нарушения, а именно твърди, че за тях е необходимо да е налице от субективна страна умисъл, което в случая не е било доказано. Излага и съображения за неправилност на извода на съда за доказаност на вменените на жалбоподателката нарушения, като посочва, че тези изводи се разколебават от събраните в хода на производството и гласни доказателства и от приетата по делото съдебно техническа експертиза, от които се е установило, че не може безспорно да бъде доказано, че М. е извършвала действия в съответната компютърна система, като не е можело да се изключи и вероятността да се използва от друго лице чужд компютър, ако системата е отворена. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на ГДНП, чрез процесуалния си представител юрк. Петров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В тази връзка, за да постанови оспореното в това производство решение, съставът на АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените е му по закон правомощия чл. 204 т. 3 ЗМВР, в съответствие с изискванията за форма и с отразени законово предписани реквизити по чл. 210 ал. 1 ЗМВР, при спазване на сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Съдът е приел и липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаването на акта, както и е обосновал материална законосъобразност на същия. Посочил е, че с вмененото на наказаното лице, а именно че в периода 04.11.2020г. до 03.12.2021г. многократно на работното й място младши инспектор М. неправомерно е отразил 181 броя електронни фишове в автоматизираната информационна система административнонаказателна дейност /АИС - АНД/, платежен модул, без да има информация за постъпили средства за погасяване на задълженията по тях на обща стойност 67 050 лева, не е изпълнила основни свои задължения, тъй като със заповед е определена да извършва дейност по проверка на постъпили плащания и ръчно отразяване в системата. Направил е извод, че с тези деяния са допуснати вменените нарушения, а именно неизпълнение на служебните задължения, злоупотреба с доверие и умишлени нарушения на служебните задължения, които са причинили значителна вреда на държавата, МВР . . ., които обосновават извод за наличие на материално правните предпоставки по чл. 194, ал. 2 т. 2 ЗМВР, чл. 203, ал. 1, т. 8 и т. 8 ЗМВР за налагане на най-тежкото наказание "уволнение". По тези съображения е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са били изяснени релевантни за спора факти и обстоятелства и не са събрани надлежни доказателства в тази връзка. Вмененото на М. нарушение се изразява в това, че в определен период от време е отразила плащания по 181 броя електронни фишове в Автоматизираната информационна система административнонаказателна дейност, Платежен модул, без да има информация за постъпили парични средства за погасяване на задълженията по тях. Видно от цитираното вмененото нарушение е в това, че е отразила като заплатени посочения брой електронни фишове, без обаче да има информация и доказателства, че същите са реално заплатени. Видно обаче от описанието на фишовете, по които се твърди, че е извършила нарушение жалбоподателката е, че е отразена като заплатена сума в размер на 70% от сумата по електронния фиш, което е законово предвидена възможност и облекчение при заплащане на електронния фиш веднага без оспорването му съгласно чл. 189 ал. 9 от закона за движение по пътищата в редакцията му от ДВ бр. 54/2017г., действала към момента на извършване на действията от жалбоподателката и издаване на оспорената заповед. Съответно в показанията по делото на свидетеля П. е посочено, че ръчното въвеждане на фишове е изключение от принципно въведеното автоматично отразяване на плащанията в случаите, когато има заплащане на част от дължимата сума, както е в случая с посочения облекчен ред при заплащане на сумата без оспорване, както и в случаи, когато с един отчетен документ се заплащат повече задължения. В случая предвид посоченото и в хода на проведеното съдебно производство не е изяснен релевантния за спора въпрос по посочените 181 броя електронни фишове има ли извършено плащане и съответен ли е той не само на дължимото по фиша, но и на реално дължимия при наличието на облекчени условия за заплащането с намалена сума или друг вид законови изключения. Приетата по делото съдебно техническа експертиза не дава отговори на тези релевантни въпроси, тъй като не са и били зададени. Поради това настоящият състав намира, че делото не е изяснено от фактическа страна, тъй като не е изяснен и не са събрани относимите доказателства досежно основният въпрос по вмененото на жалбоподателката нарушение, а именно по отразените от нея ръчно 181 броя фишове има ли извършено плащане в какъв размер и съответства ли отразеното плащане на някакво законово облекчение, което допуска заплащането на сумата по фиша в намален размер. По изложените съображения, оспореното решение като неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изясни основния релевантен за спора въпрос, а именно налице ли е било плащане и в какъв размер по фишовете, отразените като платени фишове от М., съответно имало ли е основание за заплащане на намален размер на дължимата сума, предвид законово въведени изключения, както и да събере относимите към спора доказателства, включително с използването на специални знания. Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски, включително пред настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционния съд, при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226 ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,